В името на мрежата

Или как Facebook редовно се проваля в комуникацията

Снимка: Andrew Harrer/Bloomberg Снимка: Andrew Harrer/Bloomberg

Преди кризата с изтичането и злоупотребата с информация от милиони профили във Facebook от страна на Cambridge Analytica - и дори преди президентските избори в САЩ през 2016 г. и гласуването за Brexit да предизвикат поредица от скандали с компанията, една константа бе неадекватният отговор на кризите във Facebook. Поради тази причина Шира Овиде от Bloomberg нарича Facebook „най-глупавата умна компания на света“. Почти всеки инстинкт, който притежава социалната мрежа, е погрешен.

Първият отговор на компанията по повод на кризата с Cambridge Analytica бе да заяви, че не знае за какво иде реч и че са нужни още проучвания. След това мениджър на Facebook бе фокусиран върху факта, че медиите не използвали правилно думите като "изтичане" и "нарушение". Неизказано остана това каква е ролята на Facebook за сериозното нарушение на доверието на потребителите. Компанията изпрати пред аудиторията вътрешни и външни противоречиви послания, като не каза много, а и не изпрати Марк Зукърбърг да коментира темата до сряда вечер.

Но това не бе първият път, в който Facebook реагира толкова грешно. Ето само частично изброяване на грешките, които Facebook влоши още повече, като реагира неправомерно или изобщо не се ангажира с отричане:

1. Опитваше се усилено и неловко в продължение на месеци да убеди скептичните индийски регулатори и обществеността в Индия да приемат набор от безплатни интернет услуги в страната, включително някои от собствените ѝ предложения. В крайна сметка Facebook се отказа от този план през 2015 г.

2. Facebook влезе във вражда с премиера на Норвегия заради цензурата от страна на компанията на емблематичната снимка от войната във Виетнам. От компанията първоначално казаха, че снимката, на която се вижда как голо 9-годишно момиче бяга по шосе, след като селото му е било нападнато с напалм, нарушава правилата за показването на голота. Полемиката започна, когато Facebook изтри снимката от страницата на норвежкия автор Том Егеланд и след това много хора, сред които и премиерът на Норвегия Ерна Сулберг, публикуваха снимката в акаунтите си в знак на протест. Facebook остана твърде дълго на своето мнение, а после в крайна сметка бе принуден да се извини.

3. Когато една медийна публикация отправи въпроси за това дали Facebook държи дълго и умишлено статии с десен уклон в секцията за новини в социалната мрежа, компанията първоначално отрече това или се опита да сведе до минимум обвиненията, а след това уволни служители, потърси начини да запуши източането на информация и предприе други стъпки, които влошиха положението.

4. И тогава дойдоха президентските избори в САЩ, по време на които подкрепяни от Русия тролове използваха Facebook за разпространение на дезинформация и раздразнителни съобщения. Компанията излезе почти чиста от тази криза след бавни реакции и запомнящото се първоначално изявление на Марк Зукърбърг, че е „доста луда идея" да се смята, че дезинформацията във Facebook е имала влияние върху изборите. Тази пъргава първоначална реакция ще преследва Зукърбърг завинаги.

Грешките или грешните решения са неизбежни за компании като Facebook, които се разраснаха до толкова големи концерни толкова бързо. Но инстинктът на Facebook изглежда е да минимизира всеки спор или да го загърби, отклони или проспи.

И това превърна многобройните малки пожари в сериозни кризи. Лесно е да обвиняваме специалистите по връзки с обществеността за грешките на Facebook, но това е толкова повтарящ се модел, че вероятно става дума за култура в самото мениджърско ниво на компанията.

E, към този момент всеки вече трябваше да знае, че данните струват нещо - понякога дори колкото златото, и че потребителите на търсачките и социалните мрежи плащат с личната си информация. Наистина, много хора може и да не се интересуват какво се случва с тези данни. Но всеки трябва да бъде разбираемо и изчерпателно информиран от Facebook.

И всеки трябва да е сигурен, че данните му ще бъдат използвани само за целите, за които са предназначени. Facebook е заплашен да изгуби това доверие, или остатъците от него. А това може да бъде от полза за всички.

За някои потребители използването на техните данни за (по-ефективна) предизборна кампания може да не изглежда като нещо особено лошо, независимо от тяхното (не)съгласие. Това само по себе си не може да се сравнява с манипулиране на изборите.

Но решаващият фактор беше намекнат от ръководителя на Cambridge Analytica: Политиците могат да бъдат умишлено очернени. А защо не всеки гражданин, за когото разполагаме с неговите данни? Едно умело режисирано подозрение е трудно да бъде скрито от света. А след това се произнася присъдата - от името на мрежата.

Последни новини
Още от Начало