fallback

Banking Today: Банките у нас ще са готови за еврозоната в края на 2024 година

Лидерите в банковия сектор представиха къде стоят AI и машинното самообучение във финансовата сфера

17:40 | 26 април 2024
Автор: Bloomberg TV Bulgaria

Модернизирането на финансовите услуги у нас излиза на преден план, като за целта банковата политика на Българската народна банка се развива в диалог с банките и фирмите. Това стана ясно от изказване на Петър Чобанов, подуправител, ръководител на управление „Банково" и член на Управителния съвет на централната банка, при откриването на конференцията Banking Today, организирана от Investor.bg. Събитието привлече голяма аудитория и силен медиен интерес, като лидерите в банковия сектор у нас представиха публично своята оценка, ясна аргументация и вътрешни анализи по теми като еврозоната, кредитиране, иновации в банките и лихвите. 

На сцената Чобанов допълни, че във фокуса на БНБ са платежните операции с акцент върху отвореното банкиране. „Електронните плащания в ЕС достигнаха 240 трилиона евро през 2020 г.“, съобщи той и обясни, че централната банка в последните години обръща внимание на доставчиците, които споделят данни между банките и компаниите, като целта е клиентите да  получат по-евтини продукти и услуги.

Ексклузивен разговор между икономиста Ричард Вернер, университетски професор по банково дело и икономика, и Десислава Попова, главен редактор на Investor.bg, обхвана редица теми, сред които ходовете на централните банки, присъединяването на България към еврозоната и възможностите за ускоряване на икономическия растеж. Като фактор за това проф. Вернер посочи необходимостта от повече малки банки, които да отпускат кредити за бизнес инвестиции в България.

 „Малките банки основно дават кредити на малки фирми. Това е добро отдаване на заеми и това са добър тип банки: тези, които отдават заеми на бизнеса за инвестиции, за въвеждане на нови технологии, нови идеи, повишаване на производителността. Това създава работни места, икономически растеж, повече данъчни приходи, създава просперитет и стабилност. Няма да доведе до инфлация и банкова криза“, обясни икономистът.

По отношение на очакваното намаляване на лихвените проценти от страна на централните банки експертът посочи, че очаква ЕЦБ да бъде първа, но трябва да се следи и поведението не само на Федералния резерв, а и ситуацията в държавите, партньори на САЩ.

В първи панел на тема „Банкови политики“ Асен Ягодин, зам. главен изпълнителен директор на Пощенска банка, коментира очакванията на пазара за движение на лихвените проценти в контекста на предстоящото им намаление в еврозоната. На сцената банкерът сподели, че очаква лихвите в еврозоната да паднат, като бизнесът и домакинствата у нас да посрещнат тази тенденция с вдигане на лихвите по депозитите. Ягодин напомни, че 16 млрд. лева стоят като минимални задължителни резерви в БНБ на нулева лихва, а Европейската централна банка плаща на банките от еврозоната за тях 4% лихва. При освобождаването на този ресурс у нас той очаква да се отворят повече възможности за капитализация на банките.

На въпрос дали банките са станали по-взискателни в оценката на риска при отпускането на заеми, Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор на БАКБ, обясни, че увеличението на доходите, които бизнесът успява да трансформира, се отразява на цените на имотите, и тази връзка определя тенденциите на пазара. Банкерът напомни на аудиторията, че регулациите в банковия сектор по-рано са били много по-малко, а сега са повече и това се пренася в цената на продуктите.

Тодор Тодоров, заместник-председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на Националния гаранционен фонд (НГФ), обърна внимание, че проектите на фирмите стават иновативни и се увеличават. Той съобщи, че НГФ за едно тримесечие прави гаранции за около 200 милиона лева за кредити от банките за МСП и микрофирми. „През последната година гарантирахме заеми за 700 млн. лева, които ще преминат в 1,5 млрд. лева до две години, и този ресурс ще стигне до бизнеса“, съобщи той.

Светослав Миланов, изпълнителен директор на Инвестбанк, посочи, че вътрешнобанковите системи използват изкуствен интелект при внедряване на регулации. По думите му АI помага и при създаване на вътрешнобанковите правила. Миланов увери, че до края на годината банките ще бъдат готови със системите и клоновете си за влизане в еврозоната, като зад сцената остават милионите като инвестиции.

„Това кардинално разделяне на банки и финтех трябва да се преосмисли, защото след може би 1-2 години границата ще е много вяла“, това каза Владимир Икономов, директор „Дигитално банкиране“ във Fibank по време на втори панел на тема „Финансови иновации 2025 г.“. Икономов обърна внимание на launch learning моделите. „Това, което ние сме направили с тези модели е, от една страна – асистент, който обслужва клиентите и от друга – асистент, който обслужва служителите. В средносрочен план това ще преобърне сектора, не само нашия“, каза той.

В разговора с модератор Георги Пенев, директор „Вътрешни пазари и маркетинг“ на Iris Solutions, на фокус беше и темата за AI асистентите. Велко Каменов, директор „Кредитен риск и анализ на данни“ в Access Finance, MFG, заяви, че очаква тези асистенти да стават все по-добри и да обхващат все по-голяма част от дейностите, които човек може да извършва дигитално, включително – само чрез гласови команди. "Ние не сме спирали през последните години да работим за това да правим все по-добри модели за оценка на кредитния риск, като сме ги изместили към най-добрите към момента machine learning модели. Разчитаме почти на 100% на тези модели при взимането на решения кого да кредитираме и кого да не кредитираме", каза още Каменов в дискусията.

Според доц. д-р Боряна Пелова, директор на МП „Изкуствен интелект за бизнес и финанси“ в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, университетът има ключова роля да предлага качество не само в практическата подготовка, но и върху качеството на теоретичната подготовка, която в момента е ключова компетенция на пазара на труда за добри специалисти в областта на машинното обучение, на data science.„Това, което се случва в бизнеса, върви ръка за ръка с това, което се случва в академичния свят“, допълни Пелова.

Мартин Матеев, основател и изпълнителен директор на платформата за управление на бизнес финанси в България – nula.bg, отбеляза, че компанията му се опитва да прави така, че отвореното банкиране да работи, като работят съвместно с банките и регулаторите, така че тези канали да са още по-добре функциониращи. Той обясни как работи платформата – потребителят може да качи документ на различни езици и изкуствен интелект успява да прочете документа, да го анализира ида извлече необходимата информация. Мартин Матеев очаква влизането в еврозоната да се отрази добре на бизнеса на nula.bg, защото ще означава доближаване до европейския пазар.

„Приемаме изключително сериозно отговорността си към българското общество и поемаме своята роля в трансформацията към по-устойчива икономика“, коментира Десислава Симеонова, изпълнителен директор МСП Банкиране на ОББ и лидер на програмата за "Устойчиво финансиране" на "КВС Груп", България, в трети панел на тема „Финанси за бизнеса“. Симеонова добави, че ролята на банките е да помогнат на бизнеса да оптимизира разходите си, затова и в ОББ подкрепят проекти, свързани с възобновяеми източници на енергия.

„Превключихме на новата вълна на финансиране на рисков капитал в иновативни бизнеси. Новите гаранционни инструменти са насочени към гарантиране на бизнес и устойчиво развитие“, това съобщи Христо Стоянов, мениджър „Връзки с институционални мандати, Скандинавски страни, Балтика и ЦИЕ“ в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ).По думите му през следващите две години ЕИФ ще направи между пет и осем нови фонда за рисков капитал за капиталови инвестиции в малки и средни компании, като очакват до края на тази година първите няколко рискови фонда да оперират на пазара, а банките да направят банкови продукти по тези финансови инструменти.

„През миналия период имаме 100% изпълнение на ресурса, насочен към предприемаческата среда в България, на това се надяваме и в рамките на новата програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, съобщи Павел Лисев, изпълнителен директор и член на управителния съвет на Фонда на фондовете. По думите му стартъп екосистемата в България ще бъде подкрепена с 500 млн. лева инвестиции за рисков капитал.

Крум Алексиев, директор „Управление корпоративни клиенти" в  УниКредит Булбанк, е убеден, че през миналата година бизнесът се е „справил блестящо“ в партньорство с банката. Той посочи, че са подкрепени няколко компании в първоначалната фаза на развитие, които са „пораснали“. Алексиев напомни, че банката е отворена за бизнес и в готовност да подкрепи добрите идеи и проекти на своите клиенти.

„Бизнесът търси дигитализационните проекти и тези, свързани с устойчивостта, за да се оптимизира дейността на фирмите, за да използват повече информация с машинни алгоритми за решаване на определени задачи", обясни Александър Станев, главен технически директор „Финансова индустрия“ в Сирма Груп Холдинг.

Генерални партньори на Banking Today са Пощенска банка, Инвестбанк АД и Българската банка за развитие. Основни партньори са MFG, Sirma и Българо-американска кредитна банка.

Събитието се организира с подкрепата на Първа инвестиционна банка, Фонд на фондовете, Devin, LATE CAFÉ & ROASTERY, VINOPOLY, White Bite Catering, J Point Group и DiKa.

Институционални партньори са Българската стартъп асоциация (BESCO) и Българска финтех асоциация.

Медийни партньори на Banking Today са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, Money.bg и Cash.bg.

fallback
fallback