fallback

Гърция показа как трябва да се реагира на кризата с коронавируса

Атина въведе ограничителни мерки много преди другите държави в Южна Европа

13:42 | 10 април 2020

Кризата с коронавируса изкара на преден план слабото лидерство и управление в световен мащаб. От Испания през Великобритания до САЩ политиците се забавиха прекалено много преди да предприемат необходимите мерки, за да защитат своите граждани, пише Bloomberg.

Реакцията на Гърция е сред отличаващите се, а може би и изненадващи изключения по отношение на тази тенденция. Гръцкото правителство въведе редица ограничителни мерки за социално дистанциране на много по ранен етап в сравнение с останалите южноевропейски държави. Към момента бързите действия на Атина помагат страната да избегне здравната криза, пред която се изправят други по-богати държави.

Такис Папас, политолог от Университета в Хелзинки, сравнява скоростта на реакциите срещу коронавируса на правителствата в Гърция, Испания и Италия. Гърция затвори всички търговски обекти без аптеки и магазини за хранителни стоки само четири дни, след като бе регистриран първият смъртен случай от коронавирус в страната. Италия и Испания направиха това съответно след 18 и 30 дни. Също така Гърция изпревари Италия и Испания с въвеждането на ограниченията за движението на хора.

Тези ранни действия ограничиха напрежението върху не толкова стабилната здравна система в страната. Според данни от средата на март на Гръцката държавна здравна система по това време в стрната е имало 605 интензивни отделения, от които само 557 са работили заради недостиг на кадри. Населението на страната е над 10 млн. От друга страна, Испания от началото на кризата разполага с 4400 интензивни отделения, а населението на страната е близо 47 млн.

Към момента Гърция е с 1995 потвърдени случаи на коронавирус, а жертвите са 86. Това са 88 заразени и 8 починали на 1 млн. души. Испания е с 3261 случаи и 326 починали на 1 млн. души. А при Италия съотношението е съответно 2375 и 302 на милион. Междувременно гръцкото правителство обяви, че са наети 4200 нови лекари, а броят на отделенията за интензивно лечение се е увеличил с 50%, което се очаква да бъде от полза за овладяването на пандемията.

Към момента обаче по-притеснително е какво може да се случи с икономиката на Гърция. Пандемията дойде в особено предизвикателен момент за Атина. След десетилетие на икономическа криза нещата най-накрая се върнаха към нормалното. Премиерът Мицотакис, от дясноцентристката Нова демокрация, спечели абсолютно мнозинство на изборите през 2019 г. с мандат за възстановяване на международната доверие и развитие на икономиката. Инвеститорите се стичат към Гърция в търсене на възвръщаемост и възможности, което прави Атинската фондова борса най-добре представящата се в света през миналата година.

Сега обаче ситуацията се променя, а туризмът представлява една пета от БВП на страната и ще секторът ще пострада тежко, ако ограниченията за пътуване продължат и през лятото. Малките предприятия, в които работят повече от 80% от общата работна сила в страната (без финансовия сектор), също са изправени пред проблеми с доставките, ликвидността и продажбите.

Като се има предвид обаче колко бързо Гърция реагира на пандемията, страната може да успее да се изправи на крака по-рано от другите. За разлика от предишните кръгове на количествено облекчаване, Европейската централна банка реши да включи гръцките облигации в своята схема за закупуване на активи от 750 милиарда евро, която е насочена към подкрепа на икономиката на еврозоната. 

Така или иначе в тази криза Атина може да ходи с високо вдигната глава.

fallback
fallback