Американските политици пречат на зелените амбиции на Байдън

Джо Байдън прие пакет от по-амбициозни климатични мерки от всеки друг американски президент, като обеща да намали въглеродните емисии от електрическите мрежи и да ускори преминаването към електрическите автомобили. Това би могло да постави страната, която е отговорна за една четвърт от световните парникови газове, на ръба на мащабна декарбонизация, пише Bloomberg.

Преди началото на климатичната конференция COP26 американските преговарящи нямат друг избор освен да представят сериозни планове за действие. Авансовото финансиране в размер на 2,5 милиарда долара за подпомагане на бедните страни в борбата с изменението на климата, което е една от важните цели на тазгодишните преговори, е малко вероятно да бъде прието преди началото на срещата. На световната сцена има все по-малко осезаеми доказателства, че Байдън може да поведе пътя в борбата с климатичните промени.

Федералните разпоредби за намаляване на емисиите от автомобили, нефтени кладенци и електроцентрали се движат бавно. Все още конгресмените обсъждат така нареченото законодателство за съгласуване на бюджета, което би отделило стотици милиарди долари за стимулиране на възобновяемата енергия, задвижване на чист транспорт и спиране използването на изкопаеми горива в сектора на комуналните услуги.

Байдън все още се опитва да се справи с липсата на доверие, която беше провокирана от бившия американски президент Доналд Тръмп, който се оттегли от Парижкото споразумение и попречи на политиката, която можеше да доведе до обещаното намаляване на емисиите. В продължение на много време отношението на САЩ към климатичните промени се разглеждаше със скептизъм, след като през 2001 година страната се оттегли от Протокола от Киото - едно от най-ранните споразумения за климата, подкрепено от ООН.

Байдън и неговият специален пратеник по въпросите на климата Джон Кери са прекарали месеци в подсилване на позициите на САЩ и преследване на дипломатически споразумения, които да бъдат приети на срещата COP26. Първоначалният ангажимент на Байдън през април да харчи около 5,7 милиарда долара годишно за финансиране на климата беше определен като нищожна сума, тъй като САЩ са най-голямата икономика в света и вторият по големина "производител" на парникови газове. По време на Общото събрание на ООН през септември американският президент обеща два пъти по-голяма сума.

Тази промяна беше от съществено значение за увеличаване на шансовете за успешна среща на върха и намаляване на критиките към Байдън, ако COP26 не постигне успех. Американските преговарящи за климата са наясно, че поемането на недостатъчно климатични ангажименти от страна на САЩ може да бъде използвано от държавите, които не са склонни да предприемат по-сериозни действия. Байдън няма да може да маневрира много по време на климатичните преговори на срещата на върха на Г-20. Срещата се провежда точно преди още по-големите преговори в Глазгоу. Много от ангажиментите трябва да бъдат гласувани в разединения Конгрес. Няколко политици от демократичната партия като сенаторът Джо Манчин от Западна Вирджиния не искат да приемат по-амбициозните климатични цели.

Тези перипетии вече спомогнаха за провала на климатичните преговори на срещата на страните от Г-7 през юни. Тя приключи без консенсус относно постепенното прекратяване на вътрешното използване на въглища. Байдън може и да е дал обещания за декарбонизацията на цялата електрическа система на САЩ до 2035 г., но не може да си позволи да влоши отношенията си с хора от собствената му партия.

Няколко седмици преди на началото на COP26 Байдън се опитва да накара Конгреса да приеме многомилиардния Закон за възстановяване, в който са предвидени инвестиции за чиста енергия, целящи да изпълнят обещанието на САЩ да намалят емисиите от 50% до 52% под нивата от 2005 г. до края на десетилетието.

Независимо дали законът ще бъде приет или не, Байдън и Кери трябва да покажат, че имат ясни цели в областта на климата, каза международният климатичен директор на политиката на Съвета по отбрана на природните ресурси Джейк Шмит. „Ще бъде трудно да се убедят другите държави да продължат напред, ако няма някакви признаци от американската администрация, че имат други стратегии“, каза той.

Резервният план включва големи федерални разпоредби за намаляване на емисиите, като например нов мандат на САЩ за ограничаване на производството на флуоровъглеводороди, който беше наложен през септември. Активистите искат Байдън да се ангажира с важните изисквания за електроцентралите, автомобилите и петрола.

Американските преговарящи могат също така да посочат усилията на САЩ, местните власти, бизнеса и други поднационални участници, които са продължили екологичните процеси без федерално участие. Друга ключова задача пред Байдън ще бъде доказването, че планираните действия на САЩ ще бъдат трайни.

Възможността на Байдън да възстанови репутацията на САЩ виси на косъм. Ангажиментът на американския президент за по-големи зелени амбиции и дипломатическите усилия на Кери, който обиколи целия свят в търсене на ново споразумение за климата, ще помогнат за намаляване на критиките към държавния глава, ако климатичната среща COP26 не постигне особен успех. Чрез увеличаване на обещанията за финансиране САЩ прехвърли натиска към Китай, Индия, Италия и други държави, които са сочени, че не си поставят амбициозни цели.