България и още 129 държави подкрепиха минимален корпоративен данък от 15%

Повечето страни, договарящи глобално преразглеждане на трансграничното данъчно облагане на мултинационалните компании, подкрепиха плановете за нови правила за това къде да се облагат компаниите и данъчна ставка от най-малко 15%, предаде Bloomberg.

Базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която беше домакин на двудневните преговори, заяви, че минималният корпоративен данък върху печалбата от поне 15% в световен мащаб може да доведе до около 150 млрд. долара допълнителни глобални приходи годишно.

Според нея 130 страни, представляващи над 90% от световния БВП, са подкрепили споразумението по време на преговорите.

Новите правила за това къде да се облагат най-големите мултинационални компании биха прехвърлили данъчните права върху над 100 милиарда долара печалба към държави, в които печалбите реално се правят, добавиха от организацията.

„С установения глобален минимален данък мултинационалните корпорации вече няма да могат да изправят страните една срещу друга в опит да намалят данъчните ставки надолу“, заяви американският президент Джо Байдън в изявление.

„Те вече няма да могат да избягват да плащат справедливия си дял, като скриват печалбите, генерирани в САЩ или в която и да е друга държава, в юрисдикции с по-ниски данъци“, каза той.

Един източник, близък до преговорите, каза, че са били необходими тежки преговори Пекин да подкрепи сделката. Служител на американската администрация заяви, че в сделката няма специфични за Китай промени или изключения. 

Минимален данък

Минималният корпоративен данък не изисква от страните да определят своите ставки на договорения праг, но дава право на други страни да прилагат допълнителен данък върху минимума върху доходите на компаниите, идващи от държава, която има по-ниска ставка.

Г-7 се договори през юни за минимална данъчна ставка от най-малко 15%. По-широкото споразумение ще отиде за политическо одобрение на срещата на Г-20 във Венеция следващата седмица.

Техническите подробности трябва да бъдат договорени до октомври, така че новите правила да могат да бъдат приложени до 2023 г., се казва в изявление на страните, подкрепили споразумението.

Деветте държави, които не подписаха, бяха членовете на ЕС с ниски данъци Ирландия, Естония и Унгария, както и Перу, Барбадос, Сейнт Винсент и Гренадини, Шри Ланка, Нигерия и Кения.

Те рискуват да се изолират, защото не само всички основни икономики подкрепиха предложението, но това направиха и много данъчни убежища като Бермудските острови, Каймановите острови и Британските Вирджински острови.

Ирландският финансов министър Пашал Донохоу, чиято страна привлече много големи американски технологични фирми със своята 12,5% корпоративна данъчна ставка, заяви, че "не е в състояние да се присъедини към консенсуса", но все пак ще се опита да намери резултат, който може да подкрепи.

В Европейския съюз сделката ще се нуждае от приемане на закон на ЕС, най-вероятно по време на френското председателство на блока през първата половина на 2022 г., а това ще изисква единодушна подкрепа от всички членове на ЕС.

Матиас Корман, новият генерален секретар на ОИСР, изтъкна, че отделните страни все още ще могат да понижават данъците с цел привличане на инвестиции, както и че правилата не са подготвени така, че да се наложи еднакъв режим на корпоративно облагане навсякъде по света.

Още по темата

Глобалният данък може да навреди на българската икономика

Глобалният корпоративен данък обезсмисля до известна степен офшорните зони

Глобален данък, повече пари за климат и ваксини, Китай – за какво се разбраха лидерите на Г-7

Приветствайки сделката като най-важната международна данъчна сделка, постигната за един век, френският финансов министър Бруно Льо Мейр заяви, че ще се опита да спечели онези, които са против.

"Моля ги да направят всичко, за да се присъединят към това историческо споразумение, което до голяма степен се подкрепя от повечето страни", каза той и добави, че всички големи цифрови корпорации ще бъдат обхванати от споразумението. 

Рамки на обхвата 

Новата минимална данъчна ставка от най-малко 15% ще се прилага за компании с оборот над прага от 750 милиона евро (889 милиона долара), като корабоплаването е освободено.

За спечелване на догонващи икономики като Китай, Индия и някои в Източна Европа е договорено новите правила да не важат за инвестиции в оборудване и производствени предприятия.

Новите правила за облагането на мултинационалните компании имат за цел да разделят правото да облагат печалбите им по по-справедлив начин между страните, тъй като появата на цифровата търговия даде възможност на големите технологични фирми да записват печалбите си в страни с ниски данъци, независимо къде са спечелени парите.

Това на практика биха били мултинационални компании с глобален оборот над 20 милиарда евро и марж на печалбата преди данъци над 10%, като прагът на оборота вероятно ще спадне до 10 милиарда евро след седем години след преглед.

Добивните индустрии и регулираните финансови услуги ще бъдат изключени от правилата за това къде се облагат мултинационалните компании.

Прилагането на сделката все още може да се окаже нестабилно не на последно място в Конгреса на САЩ, където представителят Кевин Брейди, най-висшият републиканец в Ways and Means Committee (която се занимава с начините и средствата за начисляване на данъци в САЩ - бел.ред.), го определи като „опасна икономическа капитулация, която изпраща американските работни места зад океана, подкопава икономиката ни и премахва данъчната ни база в САЩ."