Словенският президент с опасен план за прекрояване на балканските граници

Миналия месец словенският президент Борут Пахор разтърси полиците в балканските страни, които се появиха на картата на Европа след кървавото разпадане на Югославия, когато постави на масата въпросът за „мирното разпадане на Босна и Херцеговина“ по време на среща с лидерите на трите етнически групи на тази нация, пише Bloomberg.

„Европейският съюз трябва да ускори присъединяването на Западните Балкани“, каза президентът на Словения, застъпвайки се за по-бърз процес за премахване на „опасните“ идеи за прекрояване на картата на най-нестабилния регион на континента.

ЕС и САЩ отдавна твърдят, че преначертаването на балканските граници би представлявало риск за стабилността в регион, който все още се бори да се примири с войните от 90-те, най-смъртоносния конфликт в Европа след края на Втората световна война. В петък Пахор също отхвърли идеята.

„По някое време си мислех за идеята за преначертаване на границите, но след това се отметнах от нея, след като стана ясно, че въпреки че процесът може да започне спокойно, няма да завърши с мир“, заяви Пахор по време на пресконференция в Любляна, чиято държава Словения се отдели от Югославия след кратка 10-дневна война през 1991 г.

Правителството на Словения, водено от националистическия премиер Янез Янша, ще поеме ротационното председателство на ЕС през втората половина на годината, което ще даде възможността на балканската страна да постави важни въпроси на дневен ред пред европейските институции.

Опасни идеи

Само по-бързото разширяване на ЕС може да сложи край на „опасните идеи за промяна на границите“, каза Пахор. По-рано тази седмица той се оправда, че е поставил въпроса за разпадането на Босна и Херцеговина „само от загриженост“.

След края на войната Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., създаде крехък мир, като държавата все още уязвима за териториални спорове. Босна и Херцеговина е децентрализирана държава и в административен план е разделена на две части: Федерация на Босна и Херцеговина, където по-голямата част от населението са босненски хървати и бошняци и Република Сръбска, където живеят босненски сърби.

Лидерът на босненските сърби Мирослав Додик, който е сред съюзниците на руския президент Владимир Путин и неговия сръбски колега Александър Вучич, нееднократно призовава за отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина.

Преди това идеята за промяна на границите в региона се появи през 2018 г., когато Вучич и бившият президент на Косово Хашим Тачи обсъдиха идеята като път за решаване на замръзналия конфликт между Сърбия и Косово, в опити Белград да признае Прищина.

Косово едностранно обяви своята независимост от Сърбия през 2008 г. след война на нейна територия, завършила с въздушните удари на НАТО срещу Белград през 1999 г.