Европейските лидери постигнаха споразумение относно плана за възстановяване на икономиката от полседствията от коронавируса след продъжлили четири дни дебати в Брюксел. Одобреният пакет не е всичко, което е необходимо, като при изпълнението на плана ситуацията все още може да се обърка. Но все пак сделката важна стъпка напред, пише Bloomberg в свой анализ.
Одобреният пакет от стимули означава компромис между правителствата, които искаха нов и мащабен фискален стимул предимно за най-тежко засегнатите икономики в ЕС, и други правителства, които бяха загрижени за запазването на фискалната дисциплина и избягването на създаването на т.нар. трансферен съюз. По този начин Европейската комисия ще заеме 750 млрд. евро и ще използва средствата в подкрепа на засегнатите от коронавируса икономики през следващите три години. 390 млрд. евро са под формата на безвъзмездни грантове, а останалите са заеми.
Предходното предложение бе безвъзмездните средства да са на стойност 500 млрд. евро. Но този дял бе намален по настояване на „Спестовната четворка“, която включва Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция. Условията към планираната подкрепа ще бъдат определени впоследствие. Детайлите ще бъдат изгладени по-късно във времето, като в резултат на това тези, които искат по-строги правила, и тези, които не искат такива, могат да се чувстват удовлетворени.
Спор по отношение на условията и принудителното изпълнение е един от възможните проблеми в бъдеще. Но има и други, сред които са липсата на яснота относно начина, по който ще се обслужва новият европейски колективен дълг.
Но ако трябва да се сравнява, планът не е чак толкова смел в сравнение с постигнатото досега от САЩ. Въпреки това е мащабен за стандартите на Европа. И това означава началото на по-съществена промяна. Преди коронавирусът германският канцлер Ангела Меркел бе сред консервативно настроените политици по отношение на фискалната политика. Но пандемията я накара да промени позициите си и да подкрепи голям фискален пакет, който се базира на съвместни заеми. Планът е безпрецедентен и поставя началото на фискалната интеграция, която един ден може да трансформира блока.
След време европейските граждани ще трябва да решат дали искат подобна промяна. Монетарният съюз, който Европа вече изгради, не може да функционира добре без някакъв вид фискален съюз. Финансовата криза преди десетилетие направи това очевидно, а пандемията отново подчерта това.