ОАЕ обещава сделки за 51 милиарда долара в помощ на турската икономика

Обединените арабски емирства обещаха да увеличат финансовата помощ за Турция със сделки, които биха могли да бъдат на стойност над 50 милиарда долара и да включват закупуване на облигации за 8,5 милиарда долара, докато Анкара се стреми да стабилизира изпадналата в затруднения икономика.

Споразуменията бяха постигнати по време на посещението на президента Реджеп Тайип Ердоган в Абу Даби в сряда, според турски официални лица и държавната новинарска агенция на ОАЕ WAM. Ердоган и колегата му от ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед подписаха няколко меморандума за разбирателство.

Пробивът е кулминацията на сближаването след години на враждебност между Турция и държави от Персийския залив като Саудитска Арабия и ОАЕ. Ердоган се опита да поправи връзките си с петролните държави в опит да привлече милиардите долари, от които се нуждае, за да постави финансите на Турция на по-сигурна основа и да финансира рекорден дефицит по текущата сметка.

Меморандумите за разбирателство са на обща стойност 50,7 милиарда долара според WAM и покриват инвестиции във всичко - от ядрена енергия до чист водород, нефтохимическа промишленост, изследване на космоса и отбрана. Нито турските, нито представителите на ОАЕ казаха колко време ще отнеме финализирането на сделките.

Фондът за благосъстояние на Абу Даби ADQ, председателстван от съветника по националната сигурност на ОАЕ Шейх Танун бин Зайед, заяви отделно, че може да финансира до 8,5 милиарда долара облигации за „помощ при земетресение“, за да ускори усилията за възстановяване след бедствието през февруари в Турция.

ADQ, която има около 160 милиарда долара активи, също така заяви, че е подписала споразумение с турската Export Credit Bank за 3 милиарда долара за финансиране на турски компании, които планират да изнасят стоки за ОАЕ и други пазари.

Ердоган посети Саудитска Арабия и Катар тази седмица, преди да се отправи към ОАЕ. Обиколката в Персийския залив следва победата му на изборите през май, която удължи управлението му в трето десетилетие. Оттогава той обещава икономически реформи, за да сложи край на кризата с разходите за живот.

Съобщенията на ОАЕ бяха най-значимите от пътуването. Със Саудитска Арабия Турция сключи сделка за продажба на военни дронове.

Турция се опитваше да привлече 25 милиарда долара инвестиции от страни от Персийския залив, казаха по-рано турски служители, запознати с въпроса. ОАЕ, Саудитска Арабия и Катар – които се радват на неочаквани печалби от скока на цените на петрола и газа през последните три години – вече предоставиха валута на турската централна банка чрез суапови споразумения и директни депозити.

Турското правителство оценява икономическите щети от февруарските земетресения на над 100 милиарда долара. Междувременно чуждестранните инвеститори избягаха масово от страната през последните години до голяма степен поради стратегии, които включват поддържане на изключително разхлабена парична политика и фокусиране върху растежа за сметка на стимулиране на инфлацията.

Министърът на финансите Мехмет Шимшек, бивш облигационен стратег на Merrill Lynch, назначен от Ердоган миналия месец, обеща да промени някои от тези политики.

„Ние вече предприехме сериозни първоначални стъпки за подобряване на публичните финанси и намаляване на постоянната висока инфлация чрез многостранна стратегия“, каза Шимшек в реч в Абу Даби. „Окуражаващо е да чуем, че нашите колеги от ОАЕ вярват в нашата програма.“

Увеличение на лихвите

Първото увеличение на лихвените проценти в Турция от повече от две години беше урок за икономистите, които масово очакваха по-агресивен завой от страна на централната банка от ерата на ултраразхлабена парична политика.

Един месец по-късно най-големите кредитори в света преразглеждат надолу прогнозите за следващия ход на политиците, водени от гуверньора на централната банка Хафизе Гайе Еркан. Deutsche Bank AG и Barclays Plc намалиха прогнозите си с 2 процентни пункта през последните дни и сега очакват, че централната банка ще повиши лихвата до 18% от 15%.

Въпреки че са единодушни в прогнозирането на ново повишение на лихвите в четвъртък, много респонденти в анкета на Bloomberg предвиждат увеличение от около половината от размера на стъпката от 650 базисни пункта през юни. Прогнозите варират от ING Groep NV с движение от 5 процентни пункта до HSBC Holdings Plc, очаквайки само 2 процентни пункта затягане.

Подходът, който се оформя, отразява безпокойството относно рисковете за финансовата стабилност и загрижеността относно въздействието, което шокът от лихвените проценти може да има върху икономиката от 900 милиарда долара. Но тъй като централната банка въвежда промени в политиката, които описва като „постепенни“, турските активи остават уязвими към разпродажба и ценовият натиск продължава да нараства с инфлация, която все още е близо 40% в годишно изражение.

Повишаване с нещо по-малко от 500 базисни пункта „може да доведе до подновен натиск върху валутата“, казаха в доклад анализаторите на Deutsche Bank Кристиан Ветоска и Йигит Онай. Те преразгледаха прогнозата си за четвъртък „на фона на скорошната по-стабилна валута, постепенно нарастващите валутни резерви и по-ниската от очакваната инфлация“.

В годините на отпускане на нетрадиционна политика новият икономически екип на президента Реджеп Тайип Ердоган намалява подкрепата за лирата, възстановява чуждестранните резерви и опростява регулациите, използвани за стабилизиране на турската валута.

В същото време властите продължават с фискалните мерки, които според Barclays са „по-силни, отколкото очаквахме преди“. Новите стъпки - които варират от увеличения на няколко ставки на данъка върху добавената стойност до по-високи корпоративни налози за банките - станаха необходими отчасти за плащането на скъпите обещания, дадени на избирателите от Ердоган преди изборите през май.

„Властите може да планират да компенсират по-малко от идеалното затягане на паричната политика чрез по-строга фискална политика“, каза икономистът от Barclays Еркан Ергузел в изследователска бележка.

„Очакваме централната банка да продължи своя така необходим обрат на политиката на заседанието си през юли с повишаване на лихвения процент с 300 базисни пункта. Гледайки напред, вероятно е също така да предприеме допълнителни стъпки, за да продължи да развива своя сложен набор от политики", пише Селва Бахар Базики за Bloomberg Economics.

Балансирането ще стане още по-трудно с наближаването на местните избори следващия март. По-бързият икономически растеж може отново да се превърне в приоритет, тъй като Ердоган се фокусира върху опитите си да изтръгне някои от най-големите градове в страната от опозицията.

Вече има гласове в медиите, подкрепящи Ердоган, настояват за още по-голямо намаляване на монетарното затягане. Колумнист във вестник Hurriyet, който е близък до мисленето на правителството, предупреди срещу решения, които биха могли да навредят на инвестициите и бизнеса, като каза, че тази седмица централната банка може да доведе основния си лихвен процент до едва 16,5%-17% в четвъртък.

Още по темата

Ердоган и Сиси прекратяват враждата, но е късно да спасят икономиките си

Ердоган поглежда на запад, докато турската икономика се задъхва

Ердоган отново смени позицията си и подкрепи Швеция за НАТО

Лирата е загубила 25% от стойността си след преизбирането на Ердоган