Европа се сблъсква с повишен инфлационен натиск заради климатичните цели

Мисията на европейските централни банкери за ценова стабилност се сблъсква с целта за борба с изменението на климата, освен ако те не променят начина си на действие.

Преходът към нисковъглеродна икономика може да доведе до инфлация - но повишаването на лихвените проценти в отговор на това може да попречи на инвестициите в по-чиста енергия. Така че паричната политика и усилията за спасяване на планетата рискуват да действат един срещу друг, хвърляйки сянка върху преобладаващата през последните три десетилетия философия на насочване на лихвените проценти към потребителските цени.

Това предвещава труден избор за Европейската централна банка. Повишаването на разходите по заемите означава повишаване на цената на инвестициите в борбата с изменението на климата. Но ако вместо това длъжностните лица толерират по-високи потребителски цени - подход, който бе лансиран по време на прегледа на стратегията на ЕЦБ за 2021 г. - те рискуват да не успеят да изпълнят мандата си.

Светът се нуждае от инвестиции в размер на близо 200 трилиона долара. Енергийното предлагане и търсене до 2050 г., за да се постигне нетна нула

По-радикално политиците биха могли да се опитат да затворят кръга, като преработят паричните рамки, за да включат една досега неприемлива мечта на екологичните активисти в региона, която вече е възприета в Азия - зеленото кредитиране.

Извънредни климатични ситуации като горските пожари в Канада и сушата в Южна Европа подчертават проблема и независимо от това как централните банкери реагират, все по-трудно е да се поддържа техният подход на "свободни ръце" за подпомагане на прехода. Тъй като Европейският съюз се ангажира да създаде първия в света континент с неутрален климат до 2050 г., регионът е в авангарда на борбата с проблема. 

"Ако те демотивират инвестициите, това може да има обратен ефект за енергийния преход", каза Дидие Боровски, ръководител на отдела за изследване на макрополитиката в Amundi, който управлява 2 трилиона долара като най-големия мениджър на активи в Европа. "Съществува сложен компромис между техните действия и мандата им за ценова стабилност."

Спешността на действията става все по-ясна с всеки изминал ден, тъй като планетата продължава да изпитва тревожни крайности - от рекордно ниските нива на леда в Арктика до рекордно високите температури в океаните.

Преходът вероятно ще повиши инфлацията поради въздействия, вариращи от по-високи данъци върху въглеродните емисии до начина, по който технологиите с високи емисии се заменят с първоначално по-скъпи, но по-екологични алтернативи.

Свързаните с това разходи достигнаха рекордните 1,1 трилиона долара миналата година, според Bloomberg NEF, който смята, че за достигане на нулеви емисии до 2050 г. ще са необходими годишни глобални инвестиции в размер на около 6,7 трилиона долара. Централните банки оказват влияние върху това, тъй като разходите по дълга засягат проектите за възобновяеми енергийни източници в по-голяма степен, отколкото тези за изкопаеми горива, каза анализаторът Стефани Муро.

Търсенето на метали, които позволяват преминаването отвъд въглеводородите, ще нарасне от 52 мегатона днес до 242 мегатона през 2050 г. Апетитът за литий, основен компонент на батериите, вероятно ще надхвърли предлагането.

Преходът към глобална енергетика е свързан с икономическа цена

Според Международния валутен фонд инфлацията в еврозоната може да бъде с до 0,3 процентни пункта по-висока до края на десетилетието.

По същия начин шведската Riksbank констатира, че цените на енергията ще се повишат по време на прехода, тъй като постепенното премахване на интензивните на въглеродни емисии технологии намалява общото предлагане, а инвестициите в нови технологии увеличават търсенето.

"Според нашите анализи енергийният преход предполага умерено по-висок инфлационен натиск", заяви служителката на Bundesbank Сабине Маудерер, заместник-председател на Мрежата за екологизиране на финансовата система, която скоро ще оглави тази група от парични и надзорни органи. "Централните банкери трябва да вземат предвид това развитие. В същото време ценовата стабилност е най-добрият принос, който можем да направим, за да гарантираме, че преходът ще бъде успешен."

Самото изменение на климата подхранва цените, тъй като променящите се метеорологични условия подкопават природните системи, върху които са изградени съвременните икономики - от сушите, опустошаващи селското стопанство, до прекъсванията на доставките, причинени от пресъхването на реките. 

Природните бедствия ще имат "значителен положителен ефект" върху инфлацията, което ще направи работата на ЕЦБ все по-трудна, писаха през 2021 г. икономисти от SOAS в Лондон.

"Инфлацията в момента вече е движена от изменението на климата по начин, който лично за мен е много плашещ", каза Йенс ван 'т Клустер, доцент в Амстердамския университет.

Макар че централните банки са приели ролята си в борбата с изменението на климата, много от тях, включително ЕЦБ, посочват мандатите си за инфлация като спирачка за това.

Но Боровски от Amundi казва, че макар да е ясно, че задачата на политиците е да закрепят инфлационните очаквания, може да се наложи паричните режими да се адаптират и да бъдат готови да допуснат известен ръст на цените, произтичащ от прехода.

"Централните банкери не могат просто да кажат: "Е, този процес е инфлационен в краткосрочен план, ще повиша лихвите"," каза той, описвайки тази реакция като "контрапродуктивна".

ЕЦБ заяви, че въздействието на организирания преход върху нейните политики би трябвало да е ограничено, като същевременно предложи някои стратегии за справяне с него. Те включват наблягане на измерители на инфлацията, изключващи енергията, и насочване към по-дълъг времеви хоризонт. 

Това може да означава разминаване с продължителност две десетилетия, което надхвърля мандата на двама президенти на ЕЦБ. 

Бившият главен икономист на МВФ Оливие Бланшар твърди, че такъв период от време все още е краен. Привърженик на повишаването на инфлационните цели, той смята, че промяната в климата не оправдава такива изменения.

"Това е просто въпрос на преход", казва той. "Ако мислим за по-високи зелени инвестиции като за 10-годишен, 20-годишен проект, този преходен въпрос е незначителен."

Макар че ЕЦБ доказа, че е отворена за развитие, и обещава още един преглед на стратегията през 2025 г., длъжностните лица се притесняват да се отклонят от мандата си, не на последно място в момент на висока инфлация. За члена на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел не бива да се допуска нищо да измества основната ѝ мисия.

"Най-добрият ни принос за насърчаване на инвестициите - в прехода към зелена икономика, но и в други области - е да се върнем към ценовата стабилност и да създадем, доколкото можем, стабилна макроикономическа среда", заяви тя пред Bloomberg тази година.

Инфлацията не е имунизирана срещу изменението на климата. Храните и енергията обикновено оказват голямо влияние върху динамиката на цените в еврозоната

Гунтрам Волф, който ръководи Германския съвет за външни отношения и редовно съветва европейските правителства, е съгласен с това.

"Работата на финансовите министерства, данъкоплатците и политиците е да смекчат разходите и последиците от изменението на климата", казва той. "Не е работа на централната банка да приеме по-висока инфлация и да включи определени части от обществото по-тясно в спирането на разходите." 

Политическите напрежения са очевидни. Швейцарската национална банка, която не е склонна да приеме ролята си в прехода, се сблъска с протести на срещата на акционерите си през април.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард се стреми да даде приоритет на въпроса и може да изпитва неудобство, че осигуряването на ценова стабилност може да навреди на инвестициите в прехода. 

Ето защо зеленото кредитиране може да бъде решение. Предпочитана от активистите, но противопоставяна от длъжностните лица, които не желаят да субсидират нито един отделен сектор на икономиката, тази политика всъщност може да бъде самоцелна, за да подпомогне основната им дейност. 

НФСБ разгледа и целевите кредитни операции като един от инструментите, които централните банки биха могли да обмислят.

Подобно на предишните предложения на ЕЦБ, които даваха на банките отстъпка от лихвения процент, ако използват средствата за разширяване на кредитирането, такава мярка би могла да осигури нови заеми, струващи по-малко, ако се използват за борба с изменението на климата. 

"Идеята не бива да бъде централните банки да тръгнат сами да правят цялата тази политика за климата, защото избраните служители не правят нищо", каза Клустер, ключов поддръжник на инструмента. "Но може би спирането на някои инвестиции, които не са наистина съобразени с прехода, или може би насърчаването на някои инвестиции, които по някаква причина не се правят, би трябвало да е нормално."

Дългосрочното кредитиране е било ключов инструмент за ЕЦБ. ...наред с покупките на активи и лихвените проценти

Азиатските централни банки от известно време използват такива инструменти, за да подкрепят прехода.

От ноември 2021 г. Китайската народна банка предлага евтино финансиране на банки, които отпускат заеми на фирми, подпомагащи намаляването на въглеродните емисии. Същата година Японската централна банка въведе своя собствена схема за кредитиране.

Лагард сигнализира, че е отворена към тази идея. Шнабел също така я е посочил за случаите, когато има възможност отново да се облекчи политиката. Нито един от двамата не я е свързвал с инфлационното таргетиране.

Европейските кредитори, подкрепени от държавата, биха могли да свършат тази работа. Но зеленото кредитиране попада и в мисията на централната банка за ценова стабилност, тъй като повече енергия от възобновяеми източници ще има "значителен потискащ ефект върху инфлацията", каза Джон Бейрн, заместник-председател на изследователския отдел в Института на Азиатската банка за развитие и бивш икономист на ЕЦБ.

"Не мисля, че би трябвало да има сериозни притеснения около обяснението защо ще се провеждат този тип програми в общия контекст на мандата на централната банка", каза той. 

Политиците бавно се съгласяват с това, тъй като дълго време твърдяха, че задачата на правителството е да реши кои отрасли да подкрепи. Но бившият шеф на Английската централна банка Марк Карни настоява, че това отношение трябва да се промени.

"Изменението на климата е от макрокритично значение", каза той в неотдавнашна реч. "Политиката по отношение на климата и темпото на прехода оказват пряко влияние върху ефикасността на фискалната и паричната политика."

Още по темата

Електромобилността ще е вълна, за която България не е готова

Големите пари се втурват в улавянето на въглеродни емисии... отново

Макрон печели €10 млрд., докато Европа се бори за зелени сделки