Силният долар пречи на перспективите пред САЩ и дори пренасочва пътя на Фед

Силният долар вероятно ще се отрази негативно на икономическите перспективи на САЩ и може да промени начина, по който Федералният резерв в крайна сметка ще повиши лихвените проценти, смятат икономисти, анкетирани от Блумбърг.

Почти половината от икономистите заявиха, че е твърде вероятно или много вероятно международните последици от силния долар да се пренесат в САЩ през следващите 18 месеца и да повлияят на паричната политика. Само 28% смятат, че е малко вероятно силната валута да окаже някакво влияние.

Доларът поскъпна с около 13% тази година спрямо другите основни валути на фона на геополитическото напрежение след нахлуването на Русия в Украйна и в момент, когато Фед агресивно повишава лихвените проценти, за да се бори с инфлацията, която е на 40-годишен връх. Проучването сред 40 икономисти е проведено на 21-26 октомври.

Очаква се Фед да продължи кампанията си с още едно увеличение от 75 базисни пункта в сряда. Последната му прогноза показа, че лихвените проценти ще достигнат 4,4 % до края на годината от сегашния целеви диапазон от 3 % до 3,25 % и ще се повишат до 4,6 % през 2023 г.

Председателят Джером Пауъл и колегите му се опитват да охладят икономиката и да облекчат ценовия натиск, като целенасочено затягат финансовите условия в САЩ, важен компонент от които е стойността на долара. По-силният долар обикновено потиска инфлацията, като намалява разходите за внос и понижава вътрешното производство, тъй като повишава експортните цени.

"Фед и неговите партньори по света са в неудобната позиция да удрят по търсенето, за да отговорят на ограниченото предлагане в световната икономика", казва в отговор на анкетата Даян Суонк, главен икономист в KPMG LLP. "Те разбират, че има странични ефекти, но нямат възможност да се справят открито с тези рискове предвид собствените си вътрешни ограничения."

Какво казват икономистите:

"Обикновено търговският дефицит се раздуваше, когато доларът поскъпваше толкова, колкото наблюдавахме от миналата година насам. Но този ефект досега любопитно отсъства, дори когато вече сме на около пет тримесечия от процеса на поскъпване. Едно от възможните обяснения е, че САЩ увеличават износа си на енергийни продукти. Фактът, че този канал на затягане на долара отсъства, означава, че поскъпването на долара е по-малко свиващо за икономиката, отколкото в исторически план."

- Анна Уонг (главен икономист на САЩ)

Икономистите в проучването са разделени по въпроса доколко сериозни ще станат финансовите напрежения и затруднения, като мнозинството виждат влияние върху ходовете на централната банка. В проучването 44% заявиха, че вярват, че Фед може да завърши напълно агресивното си затягане на лихвените проценти въпреки възможните стресове. Но 38% заявиха, че политиците ще бъдат принудени да намалят лихвите по-рано от очакваното, а 18% - че Фед няма да може да повиши лихвите толкова, колкото е планирано.

"Фед може да успее да повиши лихвите, както е планирано, но ще бъде принуден да забави темпото, за да избегне финансова нестабилност", казва Джулия Коронадо, основател на MacroPolicy Perspectives LLC.

Анкетираните очакват лихвените проценти да достигнат връх от 5% в началото на следващата година, а мнозинството от икономистите вече очакват рецесия в САЩ и в световен мащаб.

Редица изтъкнати икономисти, сред които Нуриел Рубини, предупредиха, че проблемите на финансовите пазари могат да накарат Фед, както и други централни банки, да отстъпят от борбата с инфлацията. "Имате голяма финансова институция, която може да се пропука в световен мащаб, не в САЩ може би сега, но със сигурност в международен план", каза Рубини.

Напоследък финансовото напрежение се прояви в Обединеното кралство, където Английската централна банка трябваше да се намеси, за да подкрепи пазарите, а Лиз Тръс подаде оставка като министър-председател само след 44 дни на поста си на фона на отзвука от нейния икономически план за ниски данъци, който разклати доверието на инвеститорите.

Две трети от икономистите заявиха, че сътресенията на британския пазар са резултат до голяма степен или изключително от политиките на Обединеното кралство, за разлика от затягането на политиката на Фед и по-силния долар.

Понякога Фед е наричан централната банка на света, което отразява значението на САЩ в световната икономика. Три четвърти от икономистите смятат, че това е подходящо описание, макар че 33% също така казват, че Фед не оценява напълно своята роля. За разлика от тях 22% твърдят, че Фед носи отговорност само за икономиката на САЩ и за вътрешния си мандат за максимална заетост и ценова стабилност.