fallback

Обратно в бъдещето и по-близо до сингюлярносттта

Къде е повратната точка, след която технологичният прогрес ще стане неразбираемо бърз и сложен?

08:02 | 23 август 2021
Обновен: 09:04 | 23 август 2021
Автор: Екип Bloomberg Businessweek Bg

Доц. д-р Мариана Тодорова

Сингулярността е неопределен момент в бъдещето, който вследствие на  експоненциалния технологичен растеж, би довел до неуправляеми процеси и трудно прогнозируеми изменения на човешката цивилизация. 

Един от най-ярките учени енциклопедисти на 20 век, с принос към квантовата физика, Джон фон Нойман е първият, който дава описание на този възможен феномен. Нойман твърди, че непрекъснато ускоряващият се напредък на технологиите прилича на приближаване към някаква съществена особеност в историята на расата, извън която човешките дела, каквито ги познаваме, не биха могли да продължат. Дефиницията му за сингюлярността е, че това е своеобразна повратна точка, след която „технологичният прогрес ще стане неразбираемо бърз и сложен“. Всъщност, ако приемем, че законът на Мур все още ще продължава да действа (чрез усъвършенстване на производството на интегрални схеми и удвояване на наличната компютърна мощ с всяка следващата година), то бихме могли да очакваме експлозия на интелигентност, способна да се самоусъвършенства. Синергията от различните дигитални технология, както и очакването, че  всяко ново поколение, което е и по-интелигентно,  ще се развива все по-бързо, биха могли да доведат до мощна свръхразумност, която многократно надминава цялата налична човешка интелигентност. Това би могло да ознаменува появата на общ изкуствен интелект (Artificial General Intelligence) и на супер изкуствен интелект (Аrtificial Super Intelligence).

В този контекст е необходимо да дадем дефиниция на изкуствения интелект и да направим разграничение между отделните видове, някои от които все още не съществуват и може никога да не бъдат факт.

Тесният, първичен, изкуствен интелект се нарича така, защото е създаден да адресира ограничени, единични решения. Голяма част от сега функциониращите системи на изкуствен интелект са именно тесен изкуствен интелект, който изпълнява ясно дефинирани функции. Тази технология, базирана на алгоритми, позволява на високо-функционални системи да преповтарят, а дори да надминават човешките способности по отношение на възложени задачи. Към тази категория може да причислим спам-филтри, автономните коли и новините на големи медийни компании. Програмата „Уотсън” комбинира в себе си метода на експертните системи, машинното обучение и обработката на естествени езици. Това, което той ни демонстрира, дори побеждавайки в играта „Jeopardy” или като подсигуряване на лекарски и адвокатски консултации, е определена степен на интелигентност в дадено поле, но без пълнотата, сложността и асоциациите при разсъждение, на които човек е способен. Тесният изкуствен интелект не може да оперира и да се адаптира към реалности, извън фиксираната задача и цели. Ясно можем да наблюдаваме това, когато зададем въпрос към „Сири”, който е непрепрограмиран, а е абстрактен, касаещ, например онтологичната или епистемологичната същност на живота. Тогава, отговорите са неясни и демонстрират категорично неразбиране на дълбочината и многоизмерността им.

Тесният изкуствен интелект вече е реалност, която все повече ще се разширява, в смисъла на функционалност и обхват. Позитивното при него е, че той към момента е напълно контролируем, но притежава достатъчно капацитет да извършва безброй различни задачи. Именно тази форма и формула на изкуствен интелект е най-подходяща за сътрудничество, чрез която човешките способности се подсилват, но отпада тревогата за превъзходството над човека и възможните последици от това.

Общият изкуствен интелект описва системи, способни да разбират съдържанието на информацията, не просто да я обработват – подобно на тесния изкуствен интелект. Общият изкуствен интелект би имал когнитивни способности, които го правят неотличим от човека, въпреки, че скоростта и способността на обработка на данните ще е  доста по-бърза и с несравним обем и капацитет. Такъв изкуствен интелект ще прави систематични обобщения, ще разсъждава и ще се учи от опита си. Той ще притежава способност да разбира и съпреживява заобикалящата среда, също като хората, но с много по-бързи способности за реакция - заради скоростта на обработка. По този път би могъл да  се появи специфичен, безпрецедентен нов вид субекти, сходни по интелигентност, но напълно различни от хората. Критериите за установяване на общ, широк изкуствен интелект са: разсъждаване и обосноваване (използване на стратегии, решаване на сложни задачи и отсъждане в ситуации на несигурност; пресъздаване на знание, включително и на такова, което демонстрира здрав разум; общуване на естествени езици; интегриране на всички тези умения за постигане на различни цели; въображение; автономност;  Ник Бостром, философ в Оксфордския университет, в книгата си „Superintelligence“ пише, че „суперинтелектът ще надмине човешката интелигентност по всички параметри - от творчество до проява на мъдрост и решаване на проблеми“. Това ще бъде такъв тип интелигентност, която не сме наблюдавали сред най-ярките човешки гении. 

Но феномен от такъв тип интелигентност буди тревога сред визионери като Илън Мъск и Стивън Хокинг, които считат, че именно това откритие може да доведе до изчезване на човешката раса. Сред най-известните лидери на мнението по тази тема е Рей Кърцуайл (ключова фигура в Google и основател на “Singularity University”), който всъщност е един от създателите на тренда за необходимостта и възможността на общия изкуствен интелект. Той предвещава, че през 2029 г. изкуственият интелект ще премине теста на Тюринг (един от най-популярните, но и оспорвани тестове за валидиране на общ и супер изкуствен интелект) и ще постигне човешкото ниво на интелигентност. А през 2045 г. ще се случи технологичната сингюлярност. Като аргумент за подсилване на неговите твърдения служат редица принадлежащи му краткосрочни прогнози, които вече са се сбъднали (над 200). Кърцуайл е изразител на изключително мощния в САЩ тренд на технологичен абсолютизъм, детерминизъм и оптимизъм, който се опитва да изгради смела утопия за нов световен ред, в който технологиите се смятат за финално решение във всички човешки области, в които все още има нерешени въпроси и предизвикателства пред човечеството. Непознатите досега решения, в крайна сметка, ще доведат до съществуването на нов вид свръхчовек, като разликата между човек и машина няма да е видима и да отговаря на съвременните измерения на този феномен, а човекът и изкуственият интелект ще се слеят във физически и ментален аспект.

Технологичните скептици, напротив, смятат, че сингюлярността няма да бъде постигната никога или поне в близък хоризонт, защото това би означавало изкуственият интелект да развие (елементи) на съзнание. Канадско-американският когнитивен психолог Стивън Пинкър не вярва в тази възможност, докато израелският философ и историк Ювал Харари предлага теория, в която мисленето е заменено от алгоритмични процеси. 

Моята визия като футуролог е, че погрешно обвързваме подобно повратно събитие с хоризонт от само 20-30 г. За мен ключът към (само)постигането на общ или супер изкуствен интелект е възможността той да бъде научен -  чрез машинно, дълбоко, ускорено или друг тип революционно обучение - да „превключва“ от една област към  друга и да прави пренос на логични връзки, така както ние умеем. Подобна е концепцията на Стивън Волфрам, който нарича науката за компютърните системи  „Теория за всичко“. Той лансира твърдението, че в нея - като в една всеобхватна теория - са снети и присъстват всички останали науки. Компютърната вселена е пространството на всички възможни програми. Волфрам говори за „феномена на изчислителната еквивалентност“, на който, според него, не са необходими технологии или биологична еволюция, за да могат сравнително прости системи да правят много по-сложни  в същността си изчисления. Точно такива системи с обикновени правила могат да правят изчисления от всякаква сложност, което оказва голямо влияние върху границите на науката, прогнозируемостта и контролируемостта, биологичните цикли или процесите в икономиката, интелигентността във Вселената или свободната воля, както и за създаването на технологиите. От изходната хипотеза на Волфрам разбираме, че и най-простите изчислителни системи са способни да се (само)развиват и да произвеждат много по-сложни системи. Неслучайно, според някои изследователи, именно така може софтуерно да се опише и пресъздаде формулата на човешкото любопитство. Интересно е, че GPT3 - платформата, базирана на изкуствен интелект -  демонстрира някои от моделите, които дискутираме. А предстои стартиране на проекта GPT 4, което ще направи сингюлярността още по-близка и по-възможна. В РЕЗЮМЕ В следващите десетилетия суперинтелектът ще надмине човешката интелигентност по всички параметри - от творчество до проява на мъдрост и решаване на проблеми. А това поражда и нови проблеми.

fallback
fallback