Огромното неизползваемо газово находище на Европа

Рисковете от земетресение означават, че нидерландците не желаят да запълнят енергийния дефицит, свързан с Русия

09:00 | 2 ноември 2022
Обновен: 12:21 | 2 ноември 2022
Снимка: Imke Lass/Bloomberg
Снимка: Imke Lass/Bloomberg

Под осеяните с вятърни мелници блата на Нидерландия се намира най-големият резерв на природен газ в Европа. Ширещото се поле в Грьонинген има достатъчно неизползван капацитет, за да замени още тази зима голяма част от горивото, което Германия някога е внасяла от Русия.

Вместо това находището е в процес на закриване и Нидерландия отхвърля призивите да изпомпва повече, дори когато Европа се подготвя за може би най-тежката си зима след Втората световна война. Причината: Сондажите са довели до повтарящи се земетресения и холандските служители не желаят да рискуват да предизвикат ответна реакция от страна на жителите, като нарушат обещанията си.

Грьонинген е опора на доставките на газ за Европа от 1963г. насам. Дори след половин век все още има около 450 милиарда кубически метра газ за добив в резерв - на стойност около 1 трилион долара. По-важно е, че има място за извличане на около 50 милиарда кубични метра годишно повече, отколкото тече в момента, според Shell Plc, един от двамата основни партньори, участващи в експлоатацията му.

Местните хора обаче казват, че континентът трябва да търси другаде. 50-годишният Вилнур Холаар, който живее в Грьонинген от почти две десетилетия, все още кипи от начина, по който служителите пренебрегват опасенията му. „Когато купих тази къща през 2004г., тя беше дворец“, казва Холаар за дома си, който е построен през 1926г. и се отличава с витражи и детайлна каменна зидария. Но подобно на хиляди домове в района, той е повреден от земетресения; пълно е с пукнатини и фасадата хлътва. „Къщата ми се превърна в руина“, казва той.

Министърът на минното дело на Нидерландия Ханс Вийлбрийф казва, че е опасно да се продължи производството, но че страната не може да пренебрегне страданието на други места в Европа. Липсата на газ „може да ни принуди да вземем това решение“, казва той, добавяйки, че може да е проблем за безопасността, ако болниците, училищата и домовете не могат да се отопляват правилно.

Русия, която представляваше около една трета от вноса на природен газ в Европа преди да нахлуе в Украйна, ограничи доставките в отговор на санкциите. А неотдавнашните експлозии по тръбопровода „Северен поток“ ефективно затвърдиха намаленото ниво на потоци към Германия. Допълнителният поток, който Shell изчислява, че може да бъде включен почти веднага, ще бъде повече от достатъчен, за да замени 46-те милиарда кубически метра, внесени от Германия от Русия миналата година.

Немските власти казаха, че ако Германия се нуждае от повече енергия, то по-безопасна опция би била по-нататъшно удължаване на живота на ядрените им централи. Германия отвори вратата за подобно действие, което би било обрат в политиката, ако бъде приложено. Правителството каза миналия месец, че две съоръжения, планирани за закриване, ще бъдат на разположение след тази година, ако е необходимо.

Комисарят по вътрешния пазар на Европейския съюз Тиери Бретон каза в неотдавнашна реч, че Нидерландия трябва да преразгледа решението си да затвори Грьонинген и Вилбриф е притиснат и от партньори от други държави от ЕС, но страната засега държи линията. Министър-председателят Марк Рюте няма да изключи напълно използването на Гронинген за  увеличаване на доставките, но „само в краен случай, ако всичко се обърка“, казва той и не е необходимо в момента.

Грьонинген регистрира първите си малки трусове през 1986г. Оттогава е имало стотици други. Въпреки че повечето са неоткриваеми освен с инструменти, земетресение с магнитуд 3,6 удари провинцията през 2012г., което доведе до хиляди искове за имуществени щети. От 2014г. холандското правителство налага все по-строги ограничения върху производството от находището и добивът спадна от 54 милиарда кубически метра през 2013г. до очакваните 4,5 милиарда кубически метра тази година.

От приблизително 327,000 домове в района, най-малко 127,000 са съобщили за някаква щета на Института за щети от минното дело в Грьонинген. Повече от 3300 сгради са били заличени в района от 2012г. насам заради земетресения, които са ги направили опасни, съобщава нидерландският издател NOS.

Рюте поднесе публично извинение пред парламента през 2019г., но холандското правителство все още се отървава от обвиненията, че е било безчувствено към оплакванията и е било щастливо да събира приходи. Коригирана спрямо инфлацията, сферата е донесла обща печалба от 428 милиарда евро (422 милиарда долара), от които холандската държава е получила 363,7 милиарда евро през последните 60 години, според вестник Het Financieele Dagblad.

Около Грьонинген страстите се нажежават. На Холаар беше предложено обезщетение от само 12 000 евро за щети, нанесени на дома му в Roodeschool. Той смята, че стойността на къщата му е паднала с 550 000 евро и казва, че е бил осъден за заплаха срещу инспектор, който я е оценил.

69-годишният Алберт Хайдема се пенсионира след като работи като агент в борбата с трафика на наркотици и сега председателства местна група за действие, наречена Ons Laand, която се бори срещу това, което той нарича „несправедливостта“, с която според него се сблъскват жителите на Грьонинген. Още през 2015г. инспектор му казва, че къщата му в Апингедам е „разчупена наполовина“, но оттогава той чака официално решение за събаряне. Той подчертава тежкото положение на района, като показва снимки на повредени къщи, купища документи и измервателния уред за земетресения в града, който регистрира всяка вибрация. „Земетресенията наистина ти влизат под кожата“, казва той. „Нощем всеки звук ме събужда. Не се чувствам в безопасност в собствената си къща“.

Трудното положение на жителите на Грьонинген спечели симпатиите на все по-голям брой холандски гласоподаватели и дори предизвика удар на правителството от популярен вечерен телевизионен водещ, чийто риф за ситуацията стана вирусен онлайн.
Вилбриф признава, че през годините холандското правителство е разочаровало хора като Холаар. Заедно с Nederlandse Aardolie Maatschappij – дружеството Shell и Exxon Mobil Corp., което управлява полето – правителството вече е платило 1,65 милиарда евро компенсация. Но това е малка част от това, което жителите искат. Въпреки че поема част от вината от името на правителството, Вилбриф също иска Shell и Exxon да играят по-голяма роля в компенсациите. „Те са напълно отговорни – както и ние като държава – за тези щети и за укрепването на къщите“, казва той.

Shell „изцяло сътрудничи“ на властите, за да затворят находището възможно най-скоро и е „напълно наясно“ със своята отговорност, пише говорителят Тим Кезер в имейл отговор на въпроси. „NAM е отговорен за всички разходи, свързани със земетресението“ и винаги компенсира щетите от земетресението и укрепването, необходимо за безопасността, каза той. Exxon не отговори на изпратените по имейл въпроси на Bloomberg News по въпроса, докато NAM отказа да коментира ролята си в компенсациите и насочи запитвания към Shell и Exxon.

Вместо да увеличи производството на газ, вместо това Нидерландия премахна ограниченията за електроцентралите, работещи с въглища, за да подпомогне гарантирането на енергийната сигурност, присъединявайки се към други членки на ЕС, които се обърнаха към силно замърсяващото гориво. Той, също така, удвои капацитета за внос на втечнен природен газ и напълнените газови хранилища, за да гарантира, че са пълни на 80% преди зимата.

Ситуацията тази зима може да е „по-скоро безопасна“, казва Вилбриф, но той е по-притеснен какво ще последва след това. „Ако източите напълно тези резерви заради студената зима, как ще ги напълните отново?“ пита той.

Много жители на Грьонинген се подготвят правителството да отмени решението си и в крайна сметка да увеличи производството, тъй като натискът расте. „Дори това да ме убие, ще продължа битката си“, казва Холаар. „Имам старо куче, стара майка и разбита къща. Това е всичко, което имам да губя.

В РЕЗЮМЕ Нидерландското правителство е притиснато между спазването на обещанията към засегнатите от земетресение местни жители и помощта за справяне с газовата криза в Европа.