Скритото източване на мозъци от Аржентина

 IT работниците заменят заплатената си в песо работа за такава платена в долари извън системата.

14:33 | 27 март 2022
Снимка: Unsplash.com
Снимка: Unsplash.com

 


Хуан Наваро е изправен пред дълъг списък с предизвикателства при управлението на софтуерна компания в податливата на криза Аржентина: инфлация, покачваща се с 50% годишно, високи корпоративни данъци и строги трудови закони. Но основателят на Hexacta казва, че най-големият му проблем е изселването на висококвалифицирани служители, които се отказват от работни места със заплати в песо за работа на свободна практика, която се плаща в долари.

Аржентина периодично е претърпявала изтичане на квалифицирана работна ръка по време на бурни времена. И все пак, за разлика от епизодичните събития през 80-те или 2000-те години, много успешни завършили технологични колежи днес напускат работата си, но не и родината си. Наваро установява, че е трябвало да замени 80 от своите 600 работници в Буенос Айрес миналата година. Те са приели оферти от чуждестранни технологични компании, които нямат официално присъствие в Аржентина, но все пак позволяват на служителите да останат точно там, където са. „Бих казал анекдотично, че на 75% от двуезичните млади възрастни на около 25 години, които са изучавали IT технологии, им се плаща на ръка“, казва той.

Революцията на дистанционната работа има за домакин множество американски технологични компании, търсещи работници в Латинска Америка – където могат да намерят квалифицирани хора, които ще работят за много по-ниско заплащане, отколкото в САЩ. В резултат на това войната за таланти е облак, надвиснал над технологичната индустрия на Аржентина , която е една от малкото ярки точки в една анемична икономика, като добавя 50 000 работни места от 2017г., според правителствени данни. Около 200 000 аржентинци с опит в области като писане на кодове, изучаване на данни и биотехнологии работят за чуждестранни компании, които нямат официално присъствие в страната, установява Луис Галеци, изпълнителен директор на Argencon, търговска група, която включва местни и международни технологични фирми сред членовете си.

Даниел Филмус, министър на науката, технологиите и иновациите, оплаква загубата на ценен човешки капитал. „Не искаме тези отлични професионалисти, които учат тук и имат страхотни умения в областта на програмирането, да напуснат страната, нито искаме да работят за чуждестранни фирми“, каза той в изявление.
Сред тях е Сесилия, 29-годишна жителка на Буенос Айрес с висше образование и професионален опит в анализа. В последната ѝ работа заплатата ѝ се равнявала на около 2500 долара на месец, но инфлацията и обезценяването на песото отрязали остро покупателната ѝ способност. Затова през декември тя приела оферта от стартираща компания в САЩ, която ѝ плаща в долари. Работейки от апартамента си, сега тя изкрава повече от 6000 долара на месец.

Заплатата ѝ се депозира в банкова сметка в САЩ, така че аржентинските данъчни власти продължават да не са осведомени. Това, също така, позволява на Сесилия да обърне своите зелени пари в песо по паралелен обменен курс, който в момента е 214 песоси за долар, за разлика от официалния, който е определен на около 106 песоси за долар.

Уговорката има своите минуси. Като работеща на свободна практика тя не отговаря на условията предоставяните от работодателя здравна грижа или платена отпуска. Но като цяло ползите надвишават рисковете. „Не харесвам тази ситуация, в която работя неофициално“, казва Сесилия, която разговаря с условието, че пълното ѝ име няма бъде публикувано заради страх от репресии на правителството. „Опитах се да го избегна, но в същото време – през последните два месеца – най-накрая успях да спестя голяма част от доходите си.

Соледад, графичен дизайнер, живеещ в столицата, замени позиция в мултинационална компания, която ѝ плащала еквивалента на 1200 долара на месец за работа на договор с американска компания, която ѝ плаща 4000 долара месечно. Заради доходите си се ограничавала до една ваканция годишно; миналата година тя и гаджето ѝ предприели четири пътувания. Купили си и кола. „Стигате до момент, в който започвате да осъзнавате колко пари губите, само защото работите за аржентинска компания“, казва Соледад, която поиска да остане анонимна, защото не иска да привлича вниманието на данъчните власти към своята ситуация.

Броят на служителите на свободна практика в Аржентина се е увеличил с почти 20% между 2017г. и 2020г., подсилено от чиновниците, които са преминали към работа на поет ангажимент, според анализ на EcoGo, консултантска агенция в Буенос Айрес. „Това, което имате тук, е много агресивна промяна на парадигмата“, казва Марина Дал Поджето, изпълнителен директор на EcoGo.

Валутният контрол, който е наложен през 2019г. постепенно е затегнат, тъй като е в основата на проблема, според работниците, бизнес мениджърите и трудовите адвокати, интервюирани за тази статия. Мрежата от регулации не позволява на бизнеса в Аржентина да плаща заплати, които са конкурентни на тези, предлагани от съперниците в чужбина.

Те, също така, насърчават избягването на данъци, проблем, който администрацията на президента Алберто Фернандес трябва да разреши, ако иска да постигне целите за намаляване на дефицита, посочени в споразумение за 45 милиарда долара, което договаря с Международния валутен фонд.
По закон, когато компания в Аржентина получава плащане в долари за износ на стоки или услуги, тя трябва да ги обмени за песо по официалния курс. Голямата разлика между официалните и паралелните ставки насърчава местните фирми с чуждестранни дъщерни дружества да поставят печалбите в банкови сметки в чужбина, вместо да ги върнат в родината.
Практиката е толкова разпространена, че Галеци от Argencon изчислява, че недекларираните приходи от износ на технологии са надхвърлили 1 милиард долара миналата година. За да обезкуражи практиката, правителството предприе стъпка към премахване на данъка от 5% върху износа на технологии, която е в сила от януари.

Komuny, стартираща компания, фокусирана върху образованието, със седалище в Мендоса, град във винения район на Аржентина, но е регистрирана в Делауеър, където записва по-голямата част от приходите си. Това ѝ позволява да плаща на по-голямата част от своя персонал от 17 души в долари или криптовалута, депозирани в чуждестранни сметки. Херман Хименес, неговият основател и главен изпълнителен директор, казва, че бонусите осигуряват известна защита срещу бракониерство от конкуренти. „Изтичането на мозъци продължава да се увеличава“, казва той. „Днес се нуждаете само от лаптоп и интернет, за да избягате.“ — Патрик Гилеспи

В РЕЗЮМЕ: За да се предпазят от инфлацията и строгия валутен контрол, около 200 000 аржентинци с технически умения работят като изпълнители за чуждестранни компании.