В началото на март американската армия получи прототип на Титан, мобилен команден пункт, състоящ се от голям контейнер без прозорци, закрепени към шестколесен камион. Самата апаратура има много семпъл външен вид, но той покрива сложната технология, с която е реализирана.
„Титан“ е пълен с компютърни сървъри, работещи със софтуер, който поглъща огромно количество данни за армии, танкове и локации, които интегрира и свързва със сателитни сигнали от Вашингтон, за да следи нарастващият брой безпилотни обекти, кръжащи в отделните региони. Тази информация се разделя чрез изкуствен интелект, подавайки оценки, служещи за вземането на рационални решения във все по-сложната бойна среда. Разработен от водещия изпълнител Palantir , Titan или Tactical Intelligence Targeting Access Node, предвещава революцията за това кой ще доставя оборудване на съвременните войски.
Моделът предложен от технологичните компании и все по-възприеман от Вашингтон, предполага прекалибриране на моделите за работа за бойно оборудване. Вместо десетки войници да работят със системи за 100 млн. долара, сега един войник, чрез изкуствен интелект, ще може да управлява десетки автономни оръжия, независимо къде се намират. Само с определен брой кликвания, ще могат да се изпращат дронове и друга апаратура за наблюдение. Това ще намали риска, предоставяйки истински защитен щит около войниците и скъпото военно оборудване.
Други водещи играчи в тази индустрия са компания като Anduril, която разработва дронове и друга апаратура. Компанията Saronic от своя страна работи по безпилотни надводни плавателни уреди, а Shield AI се занимава с програма за автономно управление на самолети. В същото време Epirus разрабова микровълни, които могат да унищожават вражески дронове и да деактивират мотори на лодки.
Програмата Titan обаче е забележима по други причини. Тя е била доставена на време от Palantir и в рамките на възложения му бюджет, което е рядкост в американската индустрия. Макар договорът от 178 млн. долара е да само малка част от американския бюджет за отбрана, той предлопага обрат във видимото сътрудничество между Силициевата долина и Пентагона.
Поръчката, получена вместо конкурентна оферта от RTX, беше първият път, в който софтуерна компания пое водеща роля в разработването на програмата за военните. Основана през 2003 г. Palantir предоставя разузнавателен софтуер на военните отдавна. Предложението за Titan обаче преобръща общоприетите схващания, като постави софтуера в основата на системата и обгърна хардуера около него, вместо обратното. Последва партньорство с няколко други компании за разработването на превозното средство.
Главният изпълнителен директор на Palantir Алекс Карп води истинска кампания, за да убеди компаниите в сферата на технологиите, че трябва да играят по-голяма роля в сферата на американската отбрана. Настоява, че тези компании имат морално задължение да помагат на отбраната, за да могат западните държави да противодействат на своите конкуренти. Съчетава своята бизнес грамотност с хипстърството на Силициевата долина. Успява да спечели подкрепа у голяма част на младата аудитория, която иска да види нейните любимци да разклащат статуквото.
Карп настоява, че американските софтуерни успехи в изкуствения интелект, могат да дадат непреодолимо предимство в технологиите за отбрана.
Предложени са много примери. Известните като разузнавателни възли, произведени от Palantir, могат да се разполагат близо до фронта, съкращавайки времето от идентифицирането на целта до взаимодействието с нея, разширявайки гамата от оръжия, произведени от други компании. Реално се прави опит за разстърсване на военно – промишления комплекс, който се определя като неспособен да внедрява иновации. Това стои и в основата на решенията, вземани от административната служба, оглавявана от Илон Мъск.
Според Карп, Америка е зле подготвена в новите реалности във воденето на бойни действия. Дава пример с евтините бойни дронове, които се използват все по-често.
Оспорването на статуквото не е проблем. Идеята в крайна сметка е конкуренцията да покаже какво не работи, размествайки структурата на властта и давайки огромни ресурси на основателите на технологични компании.
„Обичам смущенията. Ще видим възходи и падения, има революция“, обяви Карп, който вече е милиардер.
Идеята за оцеляването на силните се вписва много добре в стратегията на Пламър Лъки, с която той подхожда в своята компания Anduril. Преди той продаде стартъпа за виртуална реалност Oculus на Facebook. Веднага след това стана сътрудник в Anduril, компания, разработваща модели за автономни бойни машини. Идеята му е да създаде реален конкурент на Lockheed Martin, най-големият изпълнител в областта на отбраната. През февруари компанията постигна сделка за 20 млрд. долара за производството на очила с добавена визуалност за военните. Самият Лъки предупреждава, че Китай, който вече демонстрира своите програми в Южнокитайско море, се насочва към подобрени технологии, които някой ден могат да заменят пилотираните изтребители. През януари той обяви, че компанията му строи нова фабрика за 1 млрд. долара в Охайо. Там ще се разработват дронове, които ще използват софтуер, работещ с изкуствен интелект. Платформата Lattice беше избрана през миналата година от американските космически сили за мрежи за наблюдение, а Anduril работи също така с OpenAI за разработването на отбранителни системи.
Вторият мандат на Доналд Тръмп в Белия дом даде нова подем в отбранителната индустрия да разшири групата от свои изпълнители, до голяма степен подкрепян от DODGE на Илон Мъск, която преобръща идеите за това как работи правителството. Самият Мъск оспори нуждата от пилотирани изтребители през миналата година, определяйки ги като остарели за днешната реалност.
За първи път министерството на отбраната не притежава всички технологии, необходими за спечелването на един конфликт. Новата администрация обеща да премахва бюрократичните пречки и се очаква да даде шанс на новите компании да станат основни дистрибутори за министерството.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс настоява, че администрацията не бива да се страхува от новите технологии, а да ги приветства. Самият той е инвестирал в Anduril.
Секретарят на отбраната Пийт Хегсет обяви, че ще пренасочи около 50 млрд. долара от бюджета на министерството, в разработването на иновативни оръжия и обявнеия от самия Тръмп противоракетен щит. Заместник – министъра на отбраната Стивън Файнбърг, съосновател на Cerberus Capital, обеща да премине ред по ред през програмите за обществени поръчки, за да гарантира бързия преход.
Множество противоречия повдигат въпроси, за това колко Хегсет ще се задържи на своя пост. Амбициите на администрацията обаче съвпадат с идеите на военните да намерят по-добри иновации. През 2015 г. тогавашният министър на отбраната Аштън Картър посети Силициевата долина и подкрепи компаниите в сътрудничество с отбранителната индустрия. Стартира звеното за отбранителни иновации, което стартира програма за справянето на недуовлетворените нужди на отделните подразделения. Тогава републиканците и демократите обявиха подкрепа за подобни иновации.
Председателят на Комисията по въоръжението сили към Сената Роджър Уикър предложи основна промяна в системата за закупуване на оръжия.
Лидери в областта на отбраната обещаха да ограничат бюрокрацията, пречеща за намирането на нови изпълнители. Премахнати са списъците със специфични условия за оферти за нови системи. Вместо това е представено кратко описание за необходимите възможности.
Началникът на американските ВВС Дейвид Алвин обяви, че два бойни дрона, разработени от Anduril и General Atomics, ще получат обозначения за изтребители. Самият той обясни, че това дава началото за навлизане в нова ера на въздушната отбрана.
Anduril е сред ключовите компании, които се включват в отбранителната сфера. Произвежда голямо портфолио от системи за нблюдение и оборудване, базирани на Lattice. Anduril и General Atomics победиха Northrop, Boeing Co. и Lockheed Martin в надпреварата за договори, сключени през предходната година от предишната адмнистрация. Съвместните бойни самолети или CCA са проектирани да летят съвместно с изтребители от следващо поколение, известни като Air Dominance, за които се очаква да са реалност през следващите години, както и с вече съществуващите F-35. Те могат да реализират защитен буфер около пилотирания изтребител, повишавайки обхвата му с евтини дронове и ограничавайки риска за екипажа. Очаква се прототипите да са готови през лятото. Същевременно компанията Anduril се готви да набере 2.5 млрд. долара, която да финансира нейни планове, в сделка, която да повиши нейната стойност до 30 млрд. долара.
В министерството на отбраната се извършват мащабни промени. Самият Тръмп обяви изпълнителна заповед, насочена към повишеното ползване на достъпни търговски продукти, ускоряване на обществените поръчки и укрепване на индустриалната база. Смята се, че това е действие, което дава предимства на стартиращите компании. Пентагонът планира да съкрати 50 000 цивилни служители, за да насочи повече средства в технологиите. Това ще е още едно предизвикателство за трансформиране на Пентагона за бързи срокове.
Различни експерти обаче се чудят колко добре ще работи новото оборудване в сравнение със стандартните технолгии, усъвършенствани от толкова дълъг период. Компанията Skydio например, ще трябва да преработи проекта си за щурмови дронове, защото се оказаха уязвими за руско радио заглушаване. Има и несигурност за това, дали софтуерните компании могат да управляват производство в подобен мащаб. Важно е да се види и как новите играчи ще работят съвместно със съществуващите компании.
„Наложително е да видим реформи в процесите по придобиване на оборудване от военните, за да има достъп до нови технологии, или рискуваме да изостанем още повече от Китай“, обяви Бил Грийнуолт, старши сътрудник в Американския институт за предприемачество. Според него е важно да се изпълняват кратки срокове и да се поемат рискове, за да не се види реално изоставане от други страни.
Междувременно международните инвеститори дадоха на Palantir по-голяма пазарна капитализация от тази на най-ценната компания от типа prime RTX. Познатите военни доставчици все по-често сключват договори с технологични компании, за да интегрират технологии в своите продукти, а понякога дори придобиват стартъпи.
Предвид предпочитаното сътрудничество между отбранителните и технологичните компании, в някои проекти те си сътрудничат, докато по други са конкуренти. Между тях обаче има редица сделки. Palantir например продават своя софтуер на наложени компании да L3Harris и на стартиращи като Saildrone и Anduril, за да подобряват своето производство.
„Реиндустриализацията на Америка се реализира през нашите софтуери“, обяви Карп.
В Lokched Martin имат договори с около една трета от около 130-те стартиращи компании, които подкрепя в областта на космоса, изкуственият интелект и иновациите. Миналата година беше придобита и първата портфолийна компания Terran Orbitel, която се занимава с космическата сфера.
„Държавата има нужда да придобие най-доброто оборудване, независимо кой го предоставя“, обяви Крис Моран, управляващ инвестициите в стартиращи компании за Lockheed. Идеята е компанията да разшири своите възможности в сфери, където не е фокусирана, но осъзнава, че са важни.
Връзките между технологични и военни компании бяха силни преди, но започнаха да се разпадат с налагането на интернет индустрията. Докато технологичните компании се насочиха към нови възможности, отбранителният сектор се изолира. През 1993 г. имаше 50 отбранителни контрагента, а днес са само няколко. Това води и до липса на иновации в сферата.
SpaceX на Илон Мъск отвори възможности за ново сътрудничество между иновативните компании и отбранителната индустрия. През 2014 г. компанията съди ВВС за правото да надддава за договори за сателити. Няколко години по-късно Palantir заведе подобен иск срещу армията. Това повиши доверието на инвеститорите относно евентуалните приходи от отбрана. Добавени бяха редица иновационни ценотрове и добавени бяха различни технологични компании.
Основателни са критиките към Пентагона, известен с раздут бюджет и бавна система за придобиване, която плаши повечето потенциални изпълнители. В момента се бори с липса на координация и доблирани ангажименти.
Експерти смятат, че реформата може да предвижда отказ от големи договори с един дистрибутор към възлагането на редица споразумения за малки суми на различни компании, които могат да се конкурират за тях.
Това ще позволи на министерството да е гъвкаво при бързото прекратяване на дадена програма, ако не е действаща. Проблемно е, че много от новите инвеститори в нововъзникващите компании, имат сериозни контакти в обкръжението на Доналд Тръмп. Ясно е, че Илон Мъск е близък до Тръмп. Но Питър Тил, основател на Palantir и инвеститор в Anduril, отдавна подкрепя обкръжението на Тръмп, както и някогашната кандидатура на Джей Ди Ванс за Сената. От друга страна Марк Андерсън събра подкрепата на различни шефове на технологични компании в подкрепа на Тръмп, докато неговата фирма за капитал е инвестирала в Skydio и Saronic.
Подобни неща са виждани и преди. Сега обаче може тези магнати да диктуват външната политика чрез влиянието си на пазарите.
