Преломният момент на нашето време

Как да спечелиш игра, която няма правила, няма начало, няма край и няма ясни участници?

09:00 | 15 януари 2024
Обновен: 10:34 | 16 януари 2024
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

 

От Доброслав Димитров

"Не направихме нищо грешно и все пак загубихме". Това бяха са последните думи, казани през сълзи, от изпълнителния директор на Nokia Стефен Елоп към своите служители, преди да напусне поста си, след като Microsoft купи закъсалият някогашен световен лидер в мобилните телефони.

В книгата си “Безкрайната игра” Саймън Синек описва каква е разликата между крайни и безкрайни игри и колко е важно човек да прави разликата. Как да спечелиш игра, която няма правила, няма начало, няма край и няма ясни участници? Отговорът е: няма как. Целта на безкрайната игра е да останеш максимално дълго време в нея, а начинът е, като всеки ден си по-добър от вчера. Играеш срещу себе си. Ако спреш да се подобряваш, просто отпадаш. Бизнесът, животът,, историята са безкрайни игри. Никой не е “спечелил” бизнеса, нито живота. Можеш да ги загубиш обаче. Безкрайните игри съдържат множество крайни игри, преломни моменти, които са решаващи за това дали ще отпаднеш или ще продължиш.

В историята на човечеството има много преломни моменти, които променят всичко за всички. Тези моменти се помнят и обикновено са предизвикани от два основни фактора: природни бедствия или технологичен напредък - моменти, в които светът мигва и си отваря очите в един изцяло нов и непознат свят.

В по-новата история дори знаем конкретните дати и имена на тези моменти. Например 16 юли 1945, Тринити - денят и името на първата ядрена експлозия. Светът мигна и си отвори очите в един изцяло нов свят, в който човекът имаше силата да разруши света.

Или 30 ноември 2022. Светът мигна и си отвори очите в новата Индустриална революция - тази на Изкуствения Интелект. Макар технологията да се разработва от 70-те години на миналия век, появата на ChatGPT беше нашият Тринити момент.

Технологиите, които променят света, могат да бъдат разделени на два типа: критични, които предоставят решаващо предимство на единици, и такива с масово приложение, които променят света непредвидимо.

Критични технологии като ядрената бомба дават предимството на една или няколко държави да владеят Световния ред. Технологиите с общо приложение обаче “владеят” всички, без степен на осъзнатост. Като електричеството, например - касае всеки един от нас на лично ниво, всички го ползваме, без дори да се замисляме или разбираме как точно работи и колко съществена част от цивилизацията е.

И ето, че за първи път в историята имаме технология, която е и двете - дава критично предимство за превъзходство и е с общо приложение. Изкуственият интелект е толкова важна технология за държавите,, колкото са ядрените оръжия, но в същото време касае всеки от нас лично и ще ни повлияе непредвидимо – на държавно, на корпоративно/организационно и на индивидуално ниво.

На индивидуално ниво въпросът за социалните неравенства добива съвсем нови измерения. Досега сме говорили за неравенствата между половете, възрастта, материалните възможности, за различия между етнически, културни, религиозни, национални групи. Сега се появява нова, по-голяма и все по- разширяваща се пропаст. Изкуственият интелект е множител на нашите възможности, създавайки огромно неравенство между тези, които го използват, и тези, които не. Ако преди сме обозначавали неравенства между хората в проценти, то сега разликите може да са х10, х50, х100, т.е. Говорим за неизравняеми неравенства.

Не ИИ ще вземе работните места, а хора използващи ИИ ще го направят.

За организациите се появява понятието за "неограничената компания". В миналото компаниите имаха физически и финансови ограничения, които спираха дадена компания да е глобален монополист- от един момент нататък организацията става толкова голяма, че никакви оптимизации на процесите не могат да компенсират неефективността на размера. Така компанията спира разширението си. Сега Изкуственият интелект премахва това естествено ограничение. И в бизнеса започва доминира правилото "победителят взима всичко". Това вече се доказа с Google – търсачката, която не само стана най-добрата, но и единствената - в неа са 97% от от всички търсения на планетата. Просто никой от нас няма причина да ползва втората най-добра търсачка в света, след като може да ползва първата.

Следващият важен аспект е преосмислянето на релацията талант - капитал. Когато имаме технология, умножаваща моженето, от ключово значение е какво и колко можене умножаваме. С всичките пари на света няма да може да си конкурентен, ако не разполагаш с нужните хора. Видяхме го нагледно с компанията OpenAI - първо тя категорично изпревари компания като Google с хиляди милиарди и второ, oпитът за уволнение на изпълнителния директор на OpenAI доведе до заплаха от страна на 700 служители да напуснат, ако бордът не подаде оставка до 24 часа и не върне Сам Алтман като изпълнителен директор. Просто нямаше как този ултиматум да не бъде изпълнен, защото в противен случай компания, оценена на 70 милиарда долара, щеше да спре да съществува, ако нейните служители напуснат..

За държавите и обществата се появяват няколко съществени предизвикателства. Феноменът на "експоненциалния гражданин", описан от Азим Асхар, е ключов за разбирането на съвременните обществени промени. Хора като Илон Мъск, Марк Зукърбърг, Бил Гейтс не са избирани от никого и нямат делегирани правомощия да лидират обществения разговор. И въпреки това го правят, оказвайки огромно влияние върху него. Twitter “изгони” от платформата си действащ президент на САЩ, като решението е взето от тесен кръг мениджъри, които просто не го харесват. Това беше основният канал, през който Тръмп разпространяваше посланията си. И всичко това се случи на фона на факта, че за Тръмп (независимо дали е харесван или не) са гласували 100 милиона американци, а за мениджърите на Twitter няма нито един глас в урните.

Последно, но съвсем не по важност, е промяната в баланса на силите между свободния свят и автократичните режими. Основата причина демокрациите да са надделявали във всяко съревнование за установяване на обществен ред е, че свободата на изява на отделния човек създава много ефективна система за иновации, а оттам и за икономически растеж. С появата на Изкуствения интелект това предимство на демокрацията лесно може да бъде заличено. По същество Изкуственият интелект дава предимство на централизирания подход - колкото повече данни и изчислителна мощ има на едно място, толкова по-добре. А осигуряването им в автократичните режими е в пъти по-лесно и бързо, заради това, че те не се съобразяват с регламенти и процедури. В този смисъл свободният свят се изправя пред най-голямото си предизвикателство до момента. И отново, парадоксално това се случва заради технология, създадена от него.

И ето, че логично сега сме изправени пред въпроса: Какво да направим като хора, организации и държави в света на изкуствения интелект? Решението за всяко едно от тези нива е едно и също и то е в човека. Свидетели сме на преобръщане и преосмисляне на икономиката, където капиталът вече не е водещ, а талантът стои на далечно първо място. Бъдещето е технологично, но в сърцето на тази технология се намира човекът.

На индивидуално ниво технологичната грамотност става ключова. Във века на информацията, способността да се използват технологиите е също толкова важна, колкото базовото умение да четем и пишем. Всяка професия ще изисква технологична грамотност и тя ще е новото базово умение. Всеки един от нас ще трябва да ползва множителят Изкуствен интелект, ако иска да остане конкурентен.

За компаниите, този нов свят означава, че хората наистина са техният най-ценен актив, а фразата "няма незаменими хора" вече далеч не е вярна.

На държавно ниво подсигуряването на талант трябва да бъде разглеждано като част от националната сигурност. И не, нямаме 10 години, за да адаптираме образованието към новата реалност. В един бързо движещ се свят на технологии, ако държавата няма нужните хора, с нужните умения, ще изостане столетия зад другите, което е екзистенциална заплаха. Критичното мислене, възможността да се ориентираш в непозната обстановка, да можеш да анализираш и да придобиваш нови знания са качествата, които ще решат всичко. Професията на бъдещето е Мисленето.

Паралелно с това в България трябва да се работи по привличането на талант отвън - наши сънародници да се връщат тук, както и чужденци да се преместят тук. Да развиваме Бранд България, така че хората по света да разпознават България като място не просто за евтин туризъм, но и място, където да преместят своите семейства, място за правене на бизнес и кариера, място с добра среда, където технологиите са добре дошли. Без всичко това няма талант, няма технологии, няма бъдеще.

Китайската дума за криза или преломен момент е уейджи (危機) - съставена е от две значения - опасност и възможност. Гърците са ни оставили думата κρίσης – която освен криза означава и преломен момент. Без съмнение при всяка голяма промяна като тази, която налага Изкуственият интелект, е по-добре да отчитаме опасностите, но да имаме куража да вземем правилните решения. За да не сме накрая в позицията на загубилите като Nokia!.

Защото вече не е достатъчно да не направиш нищо грешно. Трябва да направиш всичко правилно.

В РЕЗЮМЕ Технологиите, които променят света, могат да бъдат разделени на два типа: критични, които предоставят решаващо предимство на единици, и такива с масово приложение, които променят света непредвидимо