Америка на първо място

Стремежът на администрацията на Байдън „Произведено в Америка“ предизвика световна надпревара във въоръжаването на субсидиите, която може да изолира още повече САЩ.

09:00 | 16 юни 2023
Обновен: 15:33 | 22 юни 2023
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Когато френският президент Емануел Макрон пристигна във Вашингтон за държавната визита през декември, спомена, че не е в интерес на Америка ако голяма част от индустрията на Европа се „убие“. Президентът на Южна Корея, Юн Сук-йол, който посети Белия дом на 26 април предупреди за разширяваща се „икономическа война“ на държавни субсидии и данъчни облекчения, които могат да влошат нещата при във всички страни.

И двамата изразиха тревога от международните последици от съперничеството между САЩ и Китай и политиките на президента Джо Байдън „Произведено в Америка“. Европа и Южна Корея - важни търговски партньори и партньори в сигурността за САЩ - са сред най-изложените на двупосочната програма на администрацията на Байдън за подкрепа на стратегически индустрии като електрически превозни средства, полупроводници и изкуствен интелект, като същевременно работят за възпрепятстване на усилията на Китай да постигне напредък в същите тези полета за военни цели.

Новата мощна индустриална политика на Америка вече изкривява глобалните вериги за доставки. Два закона, одобрени от Конгреса миналата година, заедно предлагат около 420 милиарда долара финансиране за стимулиране на местното производство на чипове и технологии за чиста енергия. Добавете законопроекта за инфраструктурата, подписан от Байдън през 2021 г., който изисква цялото желязо, стомана и други строителни материали, използвани в проекти за обществено строителство, да бъдат произведени в САЩ, и имате около 2 трилиона долара федерални разходи за 10 години.

Единият резултат от всичките тези пари, които се развяват насам-натам – нарочно или не – е, че бизнесите отвъд океана изпитват гравитационно привличане към Америка да извлекат наличните средства съгласно Закона за чиповете и науката и Закона за намаляване на инфлацията (IRA). Например, шведският производител на батерии Northvolt AB каза, че разширяването в САЩ им е приоритет пред това в Европа. Немският Volkswagen AG вече реши през март да построи фабрика на стойност 2 милиарда долара за новата си марка Scout в Южна Каролина, описвайки предлаганите стимули като подобни на „златна треска“.

Отклоняването на корпоративните инвестиции е едно от последствията от усилията на администрацията на Байдън да интегрира вътрешната и външната политика в това, което съветникът по националната сигурност Джейк Съливан нарече „модерна промишлена и иновационна стратегия“, която създава работни места у дома, докато проектира американската сила в чужбина. За да постигне тези цели, Вашингтон е готов да борави и с тояги, и с моркови. Съливан описа контрола върху износа като „нов стратегически актив“ за налагане на разходи на противниците в името на националната сигурност.

Резултатът е, че Южна Корея, чийто най-голям търговски партньор е Китай, рискува да бъде ударена на поне два фронта. Компаниите, включително Samsung Electronics Co. и SK Hynix Inc., двата най-големи производители на чипове за памет в света, получиха едногодишна отсрочка от контрола върху износа на САЩ при доставката на модерни полупроводникови технологии за Китай. Остава неясно какво ще се случи, когато това изтече този октомври.

Сеул също изразиха тревогите си, че Хюндай и други южно корейски марки коли ще бъдат наказани от IRA, защото не произвеждат електронни автомобили (EV) в Америка, което значи, че моделите им не отговарят на изискванията за федерални данъчни кредити при покупки на EV (страница 32). Главните изпълнителни директори на Samsung и Hyundai Motor Co. придружаваха Юн по време на пътуването му до Вашингтон.

Въпреки че предупреди, че веригите за доставки са преобърнати от глобална надпревара за изграждане на авангардни производствени съоръжения, като всяка страна „не пести нищо“, за да върне индустрията у дома, Юн през март обяви намерението на Южна Корея да се включи в битката с 550 трилиона вона (413 милиарда долара) инвестиционен план, фокусиран върху публично-частни партньорства в чипове, батерии, роботи, електромобили, дисплеи, биотехнологии и други области.

Сеул не е сам: от Хага до Токио правителствата са принудени да се подчиняват на волята на Вашингтон или да отговарят със същото. На 18 април Европейският съюз одобри Закон за чипове на стойност 43 милиарда евро (47-2 милиарда долара), който отваря вратата за държавно финансиране за компании като ASML Holding NV, холандски производител на оборудване за производство на чипове, чийто износ за Китай е ограничен, по искане на Америка. ЕС също така планира масивни субсидии, за да се противопостави на въздействието на IRA, което носи близо 370 милиарда долара финансиране, за да помогне на администрацията на Байдън да постигне целите за климата. В Канада правителството на Джъстин Трюдо размаха стимули на стойност около 13 милиарда канадски долара (9-5 милиарда долара) за десетилетие, за да изгради завод за батерии на Volkswagen, който може да е бил предназначен за САЩ.

Въпреки че Сеул е готов да се съгласи със САЩ по въпросите на националната сигурност, все още има „дълбока загриженост“ сред корейските частни компании относно това, което се смята за „дискриминационни“ елементи в политиката на Байдън, каза Уонхо Йон от Корейския институт за международна икономическа политика , говорейки на форум на 18 април, организиран от Wilson Center, за да отбележи посещението на Юн.

Китай удвоява усилията си за развитие на своята полупроводникова индустрия в лицето на това, което президентът Си Дзинпин нарича опити на САЩ за „държане под контрол“. Си наскоро призова китайските технологични компании, като каза, че иновациите са ключови за постигането на „високо ниво на технологична самостоятелност“.

С включването на Китай и САЩ в „това ново икономическо държавничество“, трети страни „са пред дилема в опит за удържане на баланса между вътрешните и външните политики“, казва Миеон О, директор на Корейски науки в Университета за Напреднали Международни Проучвания „Джон Хопкинс“ по време на събитие на 18 април. На „търканията“ между съюзници, включително и в IRA, трябва да се гледа като на „учебен процес“, казва тя.

С техните дълбоки джобове, ЕС, Япония и Корея могат да си позволят поне до някаква степен да отговорят на Америка. Други не могат. Обединеното кралство, със закъсалата си икономика, има малко ново финансиране в отговор на IRA.

В дълга критика към индустриалната политика на Байдън, публикувана във Foreign Policy, Адам Поусън, президент ан Института Питърсън по Международна Икономика, нарече подходът „разрушителен“ в основата си, защото е базиран на „четири дълбоки аналитични заблуди: саморазправата е умен подход; себедостатъчността е постижима; повече субсидии – по-добре; и че местното производство е най-важно.“

Има признаци, че администрацията променя политиката си, за да отговори на някои от опасенията, изразени от съюзниците. Вашингтон и Токио сключиха сделка през март, за да позволят на важни минерали, добивани в Япония, да отговарят на изискванията за субсидии от IRA, въпреки че страните нямат споразумение за свободна търговия (FTA). ЕС, който изрази първоначалния си критицизъм към мерките на САЩ, сега е в разговори за подобна уговорка. (За да се квалифицират за стимулите, предлагани от IRA, производителите на автомобили трябва не само да произвеждат своите електрически автомобили в САЩ, но трябва и да удостоверят, че частите идват от САЩ или FTA партньори.)

В друг признак, че администрацията на Байдън се опитва да бъде приспособима, е издълбана вратичка в IRA, която позволява на Хюндай да получи достъп до пълни субсидии от САЩ за електрически автомобили под наем или на лизинг, пазар, който представлява повече от 25% от продажбите му в САЩ. Samsung представи изявление за намерение да използва субсидии за чипове за усъвършенстван завод, който изгражда в Тексас, който трябва да започне производство през 2024 г., съобщи вестник Dong-A Ilbo на 19 април.

Със сигурност е ирония, която Юн не пропуска, че Южна Корея беше разглеждана като страната, изложена на най-голям риск от индустриалния генерален план на Си за Китай, когато през 2015 г. беше разкрит планът „Произведено в Китай 2025“, който изтъкна амбициите на Пекин да бъде лидер в света през 10 ориентирани към бъдещето индустрии, включително роботика, фармацевтика и космонавтика. Фокусът му върху „самодостатъчността“ допринесе за влошаване на отношенията със САЩ, Европа и Азия.

Стратегията на САЩ, представена от Съливан, е като ехо на този план, с цели да се запази и защити предната позиция на САЩ в три зони на „мултипликатори на сила“: компютри, включително чипове и изкуствен интелект; клийнтех; и – вероятно следващия фокус на администрацията – биотехнология и биопроизводство. Рискът е, че има подобен отчуждаващ ефект.

Байдън вече рекламира създаването на нови работни места в САЩ в резултат на тези политики, тъй като кампанията му за преизбиране следващата година се подготвя. Наречете го „Произведено в Америка 2024 г.“ – Алън Крофорд, със Сам Ким

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Стремежът на администрацията на Байдън „Произведено в Америка“ предизвика световна надпревара във въоръжаването на субсидиите, която може да изолира още повече САЩ.

 

 

Какво кара инфлацията да се задържи толкова?

 

 

Икономисти не са едно мнение по въпроса какво кара цените да продължават да са толкова високи

 

Повече от година след като Федералният резерв отприщи поредица от повишения на лихвените проценти, за да укроти инфлацията, ценовият натиск намалява, макар и не толкова бързо, колкото биха искали политиците. Съвсем наскоро през март служители от комитета за определяне на лихвените проценти на централната банка бяха принудени да повишат перспективите си за основната инфлация, измерена чрез индекса на цените на личните потребителски разходи, тази година до 3,6% от 3,5%, прогнозирани от тях през декември , подчертавайки как тяхната цел от 2% остава непостижима.

Икономистите продължават да дебатират какво поддържа инфлацията висока – или „лепкава, казано на професионален език – дори когато разходите за заеми скочиха. Въпросът е, че докато цените на храните, ежедневните стоки за бита и енергията се понижават, тези за много услуги продължават да растат. Подслонът, който представлява около една трета от индекса на потребителските цени, отбеляза ръст от 0,6% през март, което е подобрение спрямо предходния месец. Но разходите за други услуги, включително пътуване със самолет, образование и автомобилни застраховки, продължават да растат.

Председателят на Федералния резерв, Джеръм Пауъл, цитира по-високите разходи за труд в секторите на услугите като една от причините инфлацията да се задържа. Разходите за заетост в здравеопазването са нараснали най-много от всички отрасли през последното тримесечие на 2022 г. и са на най-високото си ниво за всички времена. В момента в САЩ има около 260 000 медицински сестри и болногледачи спрямо нивата отпреди пандемията, дефицит, който е породил термина „Nursemageddon“. Бърнаута и пенсионирането означават, че недостигът се очаква да се влоши през следващите години, като се очаква почти 1 милион медицински сестри да напуснат професията до 2027 г., според оценки на Националния съвет на държавните съвети по медицински сестри.

Не всеки вярва на аргумента, че има връзка между стегнатия пазар на труда и инфлацията. Омар Шариф, основателя на Inflation Insights LLC, казва, че изискванията за заплащане на работниците в услуги като автосервиз или въздушен транспорт не са по-голям проблем за работодателите в тези индустрии, отколкото, да речем, недостигът на части за автомобили или по-високите цени на горивата. „Разходите за труд очевидно са важни, но като цяло по-високите разходи в структурата на всеки бизнес са също толкова важни, ако не и по-важни, за нарастването на инфлацията, което видяхме миналата година“, казва той.

Скорошен анализ на Employ America, застъпническа група, установи, че основните показатели за инфлация показват, че растежът на заплатите всъщност се забавя. „Връщаме се към точката, в която сме в рамките на нивата на ръст на заплатите преди пандемията“, казва Престън Муи, икономист в групата.

Измерването на растежа на заплатите от Федералния резерв в Атланта обаче показа, че заплатите са се повишили с 6,4% през февруари спрямо година по-рано, изпреварвайки увеличението на Индекса на потребителските цени за първи път от началото на пандемията. Други данни показват, че средните седмични доходи на работещите на пълен работен ден са били с 6,1% по-високи през първото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същия период на миналата година.

Анализ на основните компоненти на Индекса на потребителските цени от икономисти от Nomura Holdings Inc. показа, че инфлацията може да се забави по-бързо от очакванията на пазара тази година. По-голямото предизвикателство обаче ще дойде през 2024 г., когато инфлацията на Индекса на потребителските цени може да остане над 3%. Освен заплатите, така наречените структурни фактори като ограничени доставки на стоки и енергия, изместване на производствените вериги и геополитическо напрежение са сред причините, които икономистите цитират, защо инфлацията може да остане по-висока за по-дълго време. Как ще се развие тази динамика, ще определи дали инфлацията ще се върне в зоната на комфорт на Федералния резерв без рецесия или ще се окаже по-устойчива от очакваното, принуждавайки централната банка да повиши лихвените проценти, което може да доведе до икономически спад. Търговците залагат на още едно увеличение от 25 базисни пункта, когато политиците се срещнат на 2-3 май. „Все още имаме да извървим дълъг път по отношение на намаляването на инфлацията и пътят за това няма да е добър“, казва Сара Хаус, старши икономист в Wells Fargo & Co. - Енда Къран, с Августа Сараива

 

 

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Инфлацията в услугите се доказа като по-упорита от тази в другите сфери, но не е сигурно дали натиска върху заплатите играят главна роля в запазването на високи разходи за здравеопазване и други