Ако изменението на климата беше футболен мач, човечеството щеше да изостава с 1:5 на полувремето. Така британският министър-председател Борис Джонсън описа ситуацията по време на Световната конференция за климата в Глазгоу по обичайния си шеговит начин - и може би не съвсем подходящ за сериозността на ситуацията. Поне не и ако се вярва на апологетите на мрака, които отделят малко време за успешна борба с глобалното затопляне.
След 14-те дни на преговори, обещания и закани постигнатият междинен резултат е само 3:5. Така че, отново резултатът е отчайващ, но поне надеждата остава. Е, поне засега. Вместо с футбол, финалният мач за климата всъщност приличаше повече на покер. 130 държавни лидери играха за поемането на конкретни ангажименти, гарантиращи постигане целите на Парижкото споразумение за опазване на климата. В крайна сметка участниците се договориха за намаляване на емисиите на метан, спиране на обезлесяването в световен мащаб, обединяване на зелените електроенергийни Но дали това ще се окаже достатъчно? Според проучване на Глобалния въглероден проект през 2021 г. световните емисии на CO2 ще се върнат на нивата отпреди пандемията.
В Рим и Глазгоу между 30 октомври и 12 ноември световните лидери поеха ангажимент да ограничат емисиите на метан и да спрат унищожаването на горите глобален мащаб, както и да развиват зелените електроенергийни системи. Срещата в шотландската столица беше обявена за "последния шанс" на човечеството да реши климатичните проблеми на планетата.
Наистина, по отношение на броя на участниците срещата на върха за климата в Глазгоу постни много нови стандарти с участието на 130 ръководители на 200 държави и близо 40 000 регистрирани делегати, включително бизнес лидери като главния изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос, които запълниха списъка на участниците с дебелина над 1600 страници. Това превърна конференцията за климата в действително в най-мащабната до момента. И все пак критиците отдавна смятат, че тромавият формат на преговорите в рамките на ООН е крайно неефективен за спешно реализиране на необходимите съвместни глобални действия за опазване на климата. Повече за това: По време на срещата на летище Глазгоу кацнаха и пак излетяха 400 частни самолета, които изхвърлиха 13 000 т CO2, тоест, повече, отколкото 1600 шотландци могат да изгорят за една година, възмути се Sunday Mail. Едно не съвсем отговорно поведение, което ясно показа колко е дълъг и труден пътя от обещанията до реалните действия. И доказателство, че все още се движим в доста погрешна посока.
През 1992 г. повече от 150 държави се споразумяха в Рио де Жанейро да стабилизират емисиите на парникови газове на ниво, което да "предотврати опасна намеса в климатичната система".
До 2021 г. се очаква емисиите да нараснат с втория по големина темп в историята. Страните са на светлинни години от постигането на Парижките климатични цели за спиране на затоплянето на планетата с повече от 1,5º С по Целзий над прединдустриалните нива. В действителност, с предприетите или планирани до момента мерки, глобалната температура ще се повиши с 2,7 º по Целзий до 2100 г. Спирането на това ще изисква светът да намали наполовина емисиите на парникови газове до 2030 г. и да достигне нулеви нетни емисии до 2050 г. - нещо, което нито една голяма икономика не е на път да постигне.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова събралите се лидери да действат, за да спасят човечеството. "Време е да кажем: Стига! Стига брутално унищожаване на биоразнообразието. Стига сме се самоубивали с въглерод. Стига сме опожарявали, сондирали и дупчели дълбоко в земята. Така сами си копаем гробова си“, каза той в светлината на последния доклад на Междуправителствената експертна група по изменение на климата. "Намираме се на ръба на бездната".
Американският пратеник по въпросите на климата Джон Кери също предупреди за драматичните последици, които надхвърлянето на целта на Парижкото споразумение от 2015 г. ще има върху природата и хората, но изрази оптимизъм, че светът върви в правилната посока.
Обещавайки, че САЩ ще бъдат лидер "със силата на примера“, президентът Байдън се присъедини към лидерите на още 100 държави в подписването на ангажимент за намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030. Най-големите замърсители с метан, сред които Китай, Русия, Австралия и Индия, не подписаха споразумението. Повече от 100 държави поеха ангажимент също до 2030 да прекратят обезлесяването. Но Китай и Русия не бяха там и не участваха, което принуди американския президент да изрази съжаление: „Изменението на климата е наистина гигантски проблем, а Путин и Цзинпин не са тук“, каза той.
Китай и Русия са съответно най-големият и четвъртият по големина емитент на парникови газове в света, като само Китай отделя главозамайващите 27% от световните емисии. Примерът на Китай е наистина объркващ: От една страна е най-големият производител на технологии и продукти за възобновяема енергия в света, а от друга 60 % от енергията му се произвежда от въглища. Още по-тревожно е, че Пекин финансира изграждането на 240 въглищни централи в Африка и Азия като част от инициативата си " „Един пояс, един път“ , като според експертите тези централи ще произвеждат почти 50 % от световните въглеродни емисии до 2050 г.
Отсъствието на Китай и Русия от COP26 беше наистина укоримо, но и другите лидери не си извоюваха морално право да ги сочат с пръст. Обсъжданите в Глазгоу инициативи бяха всъщност "елитен фарс на пътуващ цирк", коментира New York Post. Лесно е за световните лидери да говорят за грандиозни и скъпи схеми за спасяване на планетата, друго е "да поискат от избирателите да платят за тези драконовски климатични политики", пише изданието. За да намалим емисиите, без да предизвикаме протести, се налага да инвестираме в технологиите за термоядрен синтез, слънчева и вятърна енергия и "биогорива от второ поколение". Промяна може да постигнем едва, когато чрез иновации успеем да свалим цената на зелена енергия под цената на изкопаемите горива. А тези ангажименти отново не прозвучаха от трибуната на форума.
За щастие, този път в Глазгоу имаше практични алтернативи на пътуващия цирк на зелените мегаконференции. Дълго време тя беше обсъждана само като теоретична мисловна игра от експертите, а сега очевидно е настъпил моментът да бъде осъществена.
След като политиците напуснаха форума, ентусиазмът нарасна – поне по отношение на финансирането на климата, след като финансовата индустрия изложи плановете си за спасяване на света. Най-впечатляващото изявление в Глазгоу дойде от финансовите институции, представляващи близо $9 трлн. активи, тъй като те се ангажираха да изкоренят обезлесяването от инвестиционните си портфейли. Една от тях, Глазгоуският финансов алианс за нулева мрежа (Glasgow Financial Alliance for Net Zero - GFNZ), чиито членове включват собственици на активи, мениджъри на активи, банки и застрахователи, притежава около 130 трлн. долара активи. Те ще се опитат да намалят емисиите от своите заеми и инвестиции до нула до 2050 г. Това е цел, която изисква огромно преразпределение на капитала с цел икономиката да премине от изкопаеми горива към чисти източници на енергия. Изчислено е, че до 2030 г. всяка година ще са необходими поне 4 трлн. долара инвестиции в чиста енергия, което е три пъти повече от сегашните нива. В един идеален свят стимулът за печалба на институционалните инвеститори би бил съобразен с намаляването на емисиите и тези собственици и финансисти биха контролирали глобалните активи, които създават емисии. Собствениците на активи биха имали и мотива, и средствата да преоткрият икономиката
Зеленият Г-20
Но не бива да пренебрегваме и политическия аспект на глобалните климатични промени. В този аспект оръжията за масово унищожение са може би най-сериозното предизвикателство за зеления мир.
Става дума за ядрените оръжия, тъй като разпространението и тестването на химични и биологични оръжия по-скоро напомня на холивудски екшън. Парадоксалното е, че ядрените бомби могат да унищожат човечеството за един ден, докато ядрените опити вероятно ще го направят по-бавно. Но сигурно. Мнозина все още вярват във взаимните обещания, които президентът на САЩ Джими Картър и съветският лидер Леонид Брежнев си дадоха, когато обявиха моретата и океаните за неприкосновено и общочовешко наследство. Тези времена обаче много отдавна отминаха и дори някой във Вашингтон и Москва да си спомня тези срещи, то ще е или с неприкрита носталгия, или с явна неприязън. Доказателство за това е, че малко преди корона пандемията, САЩ и Русия едностранно се изтеглиха от няколко ключови споразумения, които до този момент ако не елиминираха, то поне намаляваха възможността ядрените опити да засилят мащаба си. Китай, от друга страна, не е член на нито едно глобално споразумение за разоръжаване или ограничаване на ОМУ (WMD). Япония, която е световна икономическа сила, остана разочарована от отказа на САЩ да я включи в АУКУС и продължи да излива радиоактивна вода от Фукушима в Японско море. А Европа е толкова заета с пандемията, че едва ли зелената сигурност ще е приоритет за бъдещия канцлер на Германия Олаф Шолц или пък за френският президент Еманюел Макрон, на когото му предстоят избори. При тези условия може да предположим, че ядрените изпитания ще продължат, което неминуемо ще доведе до замърсяване на шелфовете, както и разпръскването на радиоактивни отпадъци в океани и пустини.
Сериозен проблем, който навремето накара Джордж Буш – младши да се изтегли от Споразумението от Киото, е вредният ефект от газовите емисии. Статистиките сочат, че ако САЩ и Китай продължават да пренебрегват предупреждението на ООН, въоръжената надпревара между тях може да има последици за целия свят. В началото на пандемията след принудителните спешни мерки на правителствата. Когато пандемията започна и всички държави бяха принудени да вземат спешни мерки, нивата на вредните газови емисии спаднаха с една трета. След като СЗО одобри ваксините, този процес се обърна. Ваксинирайки населението си, държавните актьори се върнаха обратно към инвестициите в твърда сила, забравяйки урока от коронавируса. Новият проект на Вашингтон, който предвижда създаването на подобрено поколение от танкове, пригодени за военни действия върху „шарен релеф“, изисква печатането на над $1 млрд., които ще бъдат инжектирани във военната индустрия. Пекин продължава да строи флота си като китайските военни стратези са се фокусирали върху подобряването на капацитета на новите хиперзвукови ракети – засега единственият елемент от китайския арсенал, който може ефективно да сдържа Вашингтон. И когато говорим за вредни емисии нека не забравяме горивата, които причиняват големи щети на зелените площи, наричани много образно от екоактивистите „белите дробове на земята“. За огромната тайга на Русия това едва ли е проблем, но Германия и Франция, които планират създаването на сили за бързо реагиране, трябва да се замислят над това.
Глобалното затопляне и изтъняването на озоновия слой са друг сегмент от проблемите, с които Г-20 ще трябва да се справи в идните 10 г. Тук са на лице две становища за проблема. Първото е, че глобалното затопляне е естествен процес, който не може да бъде спрян и човечеството трябва да се възползва в максимална степен от възможностите, които новите технологии му предоставят. Второто е, че можем да спрем топенето на озоновия слой с малко повече воля и ограничения. Специалистите и от двете страни обаче признават, че пораженията са необратими и че пробивите в слоя се виждат от Космоса. Което логично вещае глобална катастрофа. На фона на американските и китайските военни маневри в Пасифика, тези предупреждения десетилетия наред остават глухи.
И накрая, нека не забравяме един проблем, с който страните от „третия свят“ се сблъскват ежедневно – гладът. Веднага след началото на пандемията на бял свят се появи циничен анализ, че коронавирусът по естествен път би могъл да повтори това, което направи „черната чума“ през Средновековието – да намали световната популация в „приемливи граници“. Други анализатори пък смятаха, че коронавирусът е за предпочитане пред войната. Проблемът е, че човечеството няма избор и реално е изправено и пред двете заплахи.
Пандемията не изигра градивна роля, а по-скоро катализира и антагонизира отношенията между САЩ и Китай. Ако погледнем съотношението между световното население и броя на починалите ще установим, че всякакви теории за регулиране естествения прираст са несъстоятелни като паралел с черната смърт, отнела живота на 60% от жителите на Стария континент. Въпросът, който ще надживее пандемията със сигурност е дали средната класа ще оцелее. Защото кризата с глада и свръхпопулацията не е плод на конспиративна стратегия, а на факта, че ножицата между много богати и много бедни все повече се задълбочава. Ако средната класа в развитите страни изчезне, тогава има реална опасност политическият елит в тези държави да забрави значението на думата „хуманитарна помощ“.
Един прагматичен поглед към резултатите от срещите на високо равнище в Рим и Глазгоу ще открои един безспорен факт: Г-20 и COP26 предоставиха пред международната общност три уникални шанса. Първият касае световният мир. Ако САЩ, Европа, Русия, Китай и по-големите регионални актьори успеят да се сплотят около „зеления консенсус“, това ще намали рязко напрежението в горещите точки на света. Второ, ако Великите сили успеят да намерят общ език по най-горещите теми на деня, те може би ще успеят да възвърнат частично доверието на хората в политическата воля на водещите държави. Трето, ако Г-20 реши да се среща по-често и да си припомни уроците от Студената война, тогава може би зараждащият се двуполюсен свят ще се стори на хората дори по-привлекателен от еднополюсния. Ключовият въпрос обаче е – дали Великите сили ще дадат шанс на Земята?
