Месеци на нехарактерна волатилност на японския пазар на облигации на стойност 7.6 трлн. долара наистина уплашиха инвеститорите, които са свикнали с безпроблемна търговия. Търг на 40-годишни японски държавни облигации на 23 юли регистрира най-слабото си търсене от 2011 година на фона на опасения относно държавните разходи и след новините за търговско договаряне между САЩ и Япония.
Проблемите на пазара на облигации в страната назряваха, от както Централната банка на Япония, притежаваща повече от половината от държавните облигации, започна да съкращава своя баланс и да намалява своите покупки. Проблемът е, че други купувачи не са се намесили достатъчно, за да запълнят празнината, оставена от Банката на Япония.
Проблемите се появиха през май, когато лошо приет търг на 20-годишни облигации доведе до рязко покачване на доходността. Търг на 40-годишни облигации на 28 май добави към турболенцията.
Промяната в политиката на централните банки дойде в особено труден момент, тъй като инвеститорите внимателно наблюдават нарастването на държавните разходи по света и практиката за продажба на облигации за финансиране на тези разходи.
Държавните облигации обикновено се считат за едни от най-сигурните активи за инвестиране, тъй като се смята за сравнително малко вероятно имитентът да фалира. Това е факт, защото правителството определя свои собствени правила и може да набира средства, когато е необходимо. Дългосрочните облигации често предлагат сравнително висока доходност при сравнително нисък риск, защото инвеститорите се съгласяват и фиксират лихвен процент за значителен период от време, обикновено 20 или 40 години. През този период лихвените проценти могат да паднат, така че инвеститорите са възнаградени за своя риск.
Японските облигации от десетилетия се считат за едни от най-стабилните пазари на държавен дълг глобално. Напоследък търсенето е слабо, което е довело до спад в цената на облигациите и обратнопропорционално покачване на доходността.
Японската централна банка отдавна е най-големият притежател на японски държавни облигации. Доскоро страната се намираше в период на дефлация. Купуването на облигации, което позволява на правителството да имитира повече дълг и в резултат на това да харчи повече, беше част от стратегията за стимулиране на икономиката.
Сега, когато Япония излиза от дефлация и не е фокусирана върху укрепването на икономиката чрез търгуване на облигации, централната банка може да се концентрирана върху намаляването на значителните си активи, които достигнаха рекордно високо ниво през ноември 2023 година.
Обикновено наличните облигации с падеж от 20 до 40 години с атрактивна доходност се грабват от японските застрахователи и други институционални инвеститори, но те не запълват празнината. Мнозина очакват волатилността да намалее от търговския конфликт, започнат от администрацията на Доналд Тръмп в началото на април и несигурността, относно пътя на повишаване на лихвите от страна на Банката на Япония.
Има известно търсене то чуждестранни инвеститори, въпреки че техните активи бледнеят в сравнение с големите японски играчи. През април чуждестранните фондове закупиха рекордните 2.29 трлн. йени японски дълг с падеж над 10 години.
Това последва рекордните покупки през февруари и март. Това може да се дължи на сделката „Sell America”, която набира скорост на пазарите , като статутът на американските облигации като убежище е поставен под въпрос.
Сривът на дългосрочните облигации набира скорост на много големи пазари по света, от както Доналд Тръмп обяви новата си търговска стратегия. Последствията от митата и действията на правителствата са тревожни условия за инвеститорите.
В САЩ разпродажбата на облигации през май се повиши, след като Moody's Ratings отмени доскорошния най-висок кредитен рейтинг. Притесненията за държавните разходи продължиха и през юли, когато американската администрация направи сериозни промени със своя пакет за намаляване на данъците.
Въпреки това движенията при дългосрочните акции на Япония бяха особено остри.
Реално слабото търсене на облигации в резултат на това рязко покачване на доходността може да увеличи разходите по заеми за японското правителство, компаниите и потребителите. Вече има опасения за нарастващия дълг на Япония. На 19 май премиерът Шигеру Ишиба обяви, че финансовото състояние на страната е по-неприятно от това на Гърция.
Това поставя Банката на Япония в трудна позиция. Централната банка балансира призивите за поддържане на ниски разходи за заеми с необходимостта за повишаване на лихвените проценти.
За животозастрахователите в страната по-високата доходност по облигациите може да означава огромни загуби на хартия. Четири от най-големите застрахователи в Япония отчетоха около 60 млрд. долара комбинирани нереализирани загуби от своите вътрешни облигационни активи за последната фискална година.
Deutsche Bank предупреди, че нарастващата доходност по японските облигации ще ги направи по-привлекателни за местните купувачи и може да накара инвеститорите да изтеглят пари от американския дълг. Societe Generale обяви, че макар американските облигационни фондови пазари преди да са се възползвали от паричния поток от Япония, сега е възможно видим обръщане на ситуацията.
През юни Банката на Япония представи план за оттегляне от пазара на облигации с по-бавни темпове от следващата година, в знак на предпазливост спрямо повишената пазарна нестабилност. Темповете на съкращения ще бъдат забавени до месечни покупки на облигации от следващата фискална година до тримесечни намаления от 200 млрд. йени от сегашните 400 милиарда.
Тогава беше намален и размера на дълга с по-дълъг срок, който планира да продаде на търг, за да балансира търсенето и предлагането. Промените включваха намаление с 200 млрд. йени на търг за 20-годишни облигации и намаление със 100 млрд. йени за по-дълги срокове.
Очаква се вероятно повишение на държавните разходи да остане предизвикателство за пазара на облигации. Изборите на 20 юли бяха допълнителен сигнал, след като правителството загуби мнозинството в горната камара на парламента. Вероятно сега опозицията ще може да разполага с по-широко влияние и търси данъчни облекчения за домакинствата.
Това изисква повече държавни разходи и води до повече доходност по облигациите на държавата. Има очаквания за оставката на премиера, което води до повече несигурност на пазарите.
Стойността на държавните облигации падна, когато Доналд Тръмп обяви споразумение за 15 процента мита върху японския внос.
Експерти настояват, че по-добрата от очакваното сделка с Япония може да улесни централната банка да повиши лихвените проценти и следователно и вероятно да стигнем до повишаване на доходността по облигациите.
Въпреки това заместник – управителя на Банката на Япония настоява, че няма нужда от повишаване на основния лихвен процент. Това стана малко след обявяването на сделката с американската администрация.
