д-р Мариян Карагьозов
За Турция новата ескалация на израело-палестинския конфликт дойде в неподходящ момент. Анкара беше започнала да се сближава с Израел в последните две години, като след над десетилетна пауза без визити на такова високо ниво, израелският президент Ицхак Херцог посети турската столица през март 2022 г. През септември по време на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк се проведе първата изобщо срещу между израелския премиер Бенямин Нетаняху и турския президент Реджеб Тайип Ердоган, който съобщи, че се очаква израелският министър-председател да посети Турция през октомври или ноември. Два дни преди атаката на 7 октомври турският енергиен министър Алпарслан Байрактар заяви, че през следващия месец ще се срещне с израелския си колега, за да обсъдят възможностите за транспортиране на енергоресурси от Източното Средиземноморие през Турция към Европа. Всичко това напомня на ситуацията от декември 2008 - януари 2009 г., когато израелската военна операция срещу Газа „Закалено олово“ дойде в момент, когато Турция посредничеше между Израел и Сирия и тогава премиерът Р. Т. Ердоган остро критикува израелския президент Шимон Перес на форума в Давос.
Първоначалната официална реакция на Анкара на събитията в Ивицата Газа беше до голяма степен сдържана, въпреки подкрепата на мнозинството от турците за палестинската кауза. Според информации в медиите, на 7 октомври Турция е помолила лидерите на ХАМАС, намиращи се на нейна територия, да напуснат страната. Освен това, Анкара никога не е приемала ръководители на военното крило на организацията, а само политически лидери, които пристигат през 2011 г. след сделката за размяна на пленения израелски войник Гилад Шалит срещу палестински политически затворници. Наблюдателят Рагъп Сойлу посочва, че от турска гледна точка изгонването на лидерите на ХАМАС не е било оценено подобаващо от Израел.
С ожесточаването на израелските бомбардировки срещу гражданска инфраструктура и покачващият се брой цивилни жертви, реториката на турския президент Реджеб Тайип Ердоган също постепенно се втвърдяваше. На 17 октомври вечерта дойде новината, че Израел е бомбардирал болницата „Ал-Ахли Ал-Араби“ в Газа, при което загинаха няколкостотин души. На следващия днес в Турция беше обявен тридневен национален траур. Демонстрациите пред израелските дипломатически мисии в Турция доведоха до изтеглянето на израелските дипломати от страната, а пък турският посланик в Тел Авив беше извикан в родината си „за консултации“. Впоследствие турският държавен глава неведнъж заявяваше, че Израел, че извършва клане и заяви, че Турция ще предприеме действия за обявяване на Израел за извършител на военни престъпления срещу цивилното население в Газа. На срещата си на 17 ноември в Берлин с германския канцлер Олаф Шолц Реджеб Ердоган подчерта, че Турция може да си позволи спокойно да го критикува, тъй като няма исторически дългове към Израел.
Икономиката, глупако!
Редица анализатори обаче посочват, че политическите трусове не засягат икономическата основа на турско-израелските отношения. През 2022 г. стокооборотът между двете страни достигна почти 9 млрд. долара, в сравнение с 1,4 млрд. през 2002 г. Това превръща Израел в десети по размер клиент на турски стоки. Турция изнася за него желязо, стомана, химически продукти, а от средиземноморското пристанище Джейхан пък се осъществяват доставки на азербайджански (30% от потребностите му) и нефт от Кюрдския автономен район в Северен Ирак за Тел Авив.
Шпионски игри
Ръководителят на израелското контраразузнаване „Шин Бет“ Ронен Бар заяви в началото на декември, че Израел ще преследва лидери на ХАМАС в Ливан, Катар и Турция. Президентът Ердоган беше категоричен, че Израел „би платил“ за това. Неназован високопоставен служител на турското разузнаване предупреди пред „Блумбърг“, че подобни действия „биха имали сериозни последици за двустранните връзки“ и добави, че Турция разполага с възможности за осуетяване на подобни операции, както е доказвала в миналото. Документален филм на катарската телевизия „Ал-Джазира“ разкри как през последните години Анкара е разбила израелски шпионски мрежи, действащи в Турция, които са събирали разузнавателна информация за палестинци и граждани на други арабски страни, живеещи в Турция. Интересен факт е, че в периода на затоплянето на отношенията между Анкара и Тел Авив след 2021 г. турското разузнаване предотврати нападения срещу израелски граждани в Турция.
Политически шахмат на много дъски
Турция поиска да играе по-активна политическа роля в конфликта чрез няколко инициативи.
Първо, Иран, Турция и Саудитска Арабия бяха три от страните, които имаха най-ярка позиция по време на обединена среща на върха на Лигата на арабските държави и Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС), проведен на 11 ноември в Рияд. Eдин от основните резултати от форума беше началото на подготовката на конкретни практически стъпки за изправяне на израелски политици и военни пред съд за военни престъпления. За целта бяха създадени работни групи, които да събират информация и да предават всички факти за израелски военни престъпления на международни разследващи органи. Сливането на двете срещи на върха минимизира възможостите някои арабски страни, които бяха готови да поддържат диалог с Израел, да попречат на формирането на по-твърда обща позиция.
Анкара използва палестинската кауза като една от легитимациите на своите стремежи за по-ярка роля в арабския и мюсюлманския свят. Турция обеща да помогне с възстановяване на инфраструктурата, болниците и училищата в Газа след края на конфликта. Анализатори предполагат, че ще става дума по-скоро за символични ходове, доколкото югоизточната ни съседка има нужда първо да възстанови югоизточните си райони, които пострадала от опустошителното земетресение през февруари 2023 г. и все още изпитва финансови проблеми.
Второ, Турция предложи няколко страни, сред които и тя, да бъдат гаранти за близкоизточния мирен процес – формула подобна на тази в Кипър, където Великобритания, Гърция и Турция са страни-гаранти. Засега обаче никоя друга от държавите с решаващо влияние в близкоизточния възел не подкрепи идеята.
Трето, президентът Ердоган прокламира, че Близкият изток се нуждае от нова архитектура за сигурност. На фона на последователно приложеното на няколко пъти американско вето срещу резолюции на Съвета за сигурност, настояващи за незабавно прекратяване на огъня, турският лидер припомни своето искане от около десетилетие за нуждата от реформиране на Съвета за сигурностт на световната организация. Въз основа на чл. 99 от Устава на ООН лично генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди Съвета за сигурност за предстояща „хуманитарна катастрофа“ в Газа и ги призова незабавно да наложат хуманитарно прекратяване на огъня, но Съединените щати не само наложиха вето на резолюцията, но и същия ден спешно предоставиха на Израел 13 000 танкови снаряда на стойност над 100 млн. долара, Реджеб Ердоган остро реагира, че по-справедлив свят е възможен, но не със САЩ.
Така конфликтът в Газа обтегна отношенията не само между Турция и Израел, но и между Анкара и Вашингтон. В писмо до държавния секретар Антъни Блинкен 47 конгресмени поискаха Турция официално да обяви ХАМАС за терористична организация; закриване на офиса на организацията в Истанбул и на всички клонове, действащи в Турция; експулсиране от Турция на лицата, свързани с ХАМАС, отнемане на турското им гражданство, включително на един от ръководните дейци на организацията Салих ал-Арури, за когото САЩ са обявили награда от 5 млн. долара и конфискация на паспортите им; разследване на участието на турски банки във финансови операции на ХАМАС и, ако такова бъде установено, тези банки да бъдат санкционирани.
Междувременно Брайън Нелсън, заместник-секретар по финансите на САЩ по въпросите на финансирането на тероризма, изрази загриженост относно „значителната“ роля на Турция в схемите за набиране на средства за ХАМАС. Заплахите му след срещи с банкови и официални служители в Анкара бяха съвсем слабо завоалирани: „Би било много лошо, ако някоя бъдеща атака на ХАМАС е свързана с набиране на средства или друго съдействие, осъществено в Турция".
Дипломатическата офанзива на Турция срещу Израел удари и по чувствителна тема – президентът Ердоган призова международната общност да се замисли над въпроса дали Тел Авив притежава ядрено оръжие. Той добави, че Анкара ще поиска Международната агенция по атомна енергия да провери въпроса. Неофициално е известно, че Израел има поне няколко десетки ядрени заряда.
Предишният опит за сближаване между Израел и Турция през 2018 г. се провали заради насилието и провокациите на еврейски екстремисти край джамията „Ал-Акса“ в Йерусалим. Настоящото затопляне на отношенията стана странична жертва на терористичната атака на 7 октомври и последвалият я непропорционален и брутален израелски отговор. Тези развития блокираха – поне временно – и сближаването между Тел Авив и някои арабски страни. Това ясно показва, че пълна интеграция на Израел в региона на Близкия изток е възможна само при трайно и справедливо решаване на палестинския въпрос.
