от Преслав Райков
Свикнали сме да асоциираме думата “военни” с ред, дисциплина, железни принципи, усърдна работа и безгранична смелост. Добродотели, които ако приложим извън бойното поле, начело на една икономика, би трябвало да поставят системата в състояние на почти перфектно управление, непрестанно нарастващи печалби и увеличаващо се благосъстояние. Отличното планиране на приходи и разходи, също би трябвало да е приоритет. Ситуация коренно различна от реалността на eгипетската икономика през последните 5 години.
В действителност, икономиката на страната се намира в тежка икономическа и финансова криза. Валутата се обезценява с драстични темпове, а двуцифрената инфлация безмилостно подрива икономическите процеси и притиска населението. Страната трудно посреща нарастващите си бюджетни разходи, а вноса на основни суровини и стоки е изключително затруднен. Осигуряването на чуждестранна валута в страната е финансово трудна задача за компаниите и банките. Приходите от туризъм се сриват, а международните инвеститори изтеглят капитали от местната икономика с рекордни темпове. Страната подписа споразумение с Международният Валутен Фонд (МВФ) за осигуряването на $3 млрд., с които Египет да не изпадне в пълен икономически крах. С обещание да започне икономически и пазарни реформи, страната трябва да се справи с проблемите, породени от държавната военна намеса в икономиката. Задача, която крие риска да разруши крехкото социално равновесие и да отключи гражданска война.
В продължение на почти десетилетие президентът на Египет - Абдел Фатах ал-Сиси обещаваше на народа си, че ще успее да съживи икономиката и ще изгради нова държава на просперитет и благоденствие. Днес, отбелязвайки 10 години от преврата през 2013, довел бившият началник на армията на власт, египтяните нямат много поводи за радост. Годините на изкуствено и фиктивно поддържане на финансов и икономически баланс в икономиката на страната сега я изправят пред нарастващо социално напрежение и безредици, както и милиони гладуващи хора. Военната намеса в икономиката на страната доведе до пълен срив в пазарните отношения, обезсмисли голяма част от икономическите връзки, както и сериозно изкриви частните инициативи и предприемачество. Подчиняването на голяма част от икономическия живот на военни управници и структури навреди на бюджета на страната, а 109-милионното население все повече поставя управляващите под огромен натиск, свързан с изхранването на населението. Страната е най-големият вносител на пшеница в света и осигуряването на субсидирани цени на хляба е важен инструмент за поддържане на крехкия социален мир, който все по-трудно се поддържа от правителството – особено в икономически план. А гладът е лош съветник и не прощава на властта.
Офицерска република
Защо военните не могат да управляват добре икономиката? Египетската икономика е контролирана изцяло от военните структури и това изправя страната пред два сериозни риска. Първият е рискът на централното планиране, в което няма ясни пазарни отношения, отговорност и отчетност.
В допълнение, се ръководи и от военни кадри, което още повече изкривява ситуацията и поставя частната инициатива както под централизиран икономически натиск, така и под военно-репресивен контрол. И до ден днешен ролята на военната върхушка в икономиката на Египет остава едно от основните табута в египетската политика. През последните тридесет години армията настояваше да прикрива информация за своите огромни интереси в икономиката и по този начин да ги държи извън обсега на обществената прозрачност и отчетност. Днес египетските въоръжени сили притежават огромен сегмент от икономиката на страната и според различни оценки варира между 25 и 40%. За управлението на тези държавно-военни сектори отговарят генералите, офицерите и полковниците от армията, въпреки липсата на опит, подготовка или квалификация за тази задача, а често са заслепени и от възможността си да прилагат чиста военна сила.
Откакто взе властта през юли 2013 египетската армия е в драматична траектория на експанзия. След като преди това бяха в икономическа изостаналост, египетските въоръжени сили (EAF), както и други военни агенции, застанаха начело на огромната държавна инвестиционна стратегия, която президентът Абдел Фатах ел- Сиси приложи, след като дойде на поста си ефективно през 2014. В днешно време военните контролират огромно икономическо портфолио в страната, управляват значителен дял от общия обем на публично възложените проекти за инфраструктура и жилища, изграждат индустриални зони и интензивно произвеждат индустриално оборудване, дълготрайни потребителски стоки, транспортни и тежкотоварни превозни средства и части, както и оборудване за сектора на информационните технологии. Представители на военните сили са включени и в търговията на дребно, притежават търговски и медийни компании, както и голяма част от хотелите в страната. Изключително бързо и настъпателно увеличават присъствието си в селското стопанство, риболова и добива на минерали. От септември 2021 военните дори имат и пълен монопол върху производството на училищни ястия.
От 2001 министерството на отбраната официално контролира използването на държавна земя от всяко цивилно физическо лице или образувание, независимо дали е частно или публично. Като икономика, разчитаща предимно на вноса на първични суровини и стоки, Египет е важен участник в световната търговия. Страната е най-големият вносител на пшеница в света, а министерството на военното производство вече е един от двата органа, които одобряват вноса на чуждестранни стоки или услуги от държавни агенции. Военни представители участват в националните съвети, включително за планиране и устойчиво развитие, в определянето на насоките на политиката в няколко сектора, включително производствената промишленост, телекомуникациите, цифровата трансформация, развитието на пазара за електрически превозни средства и развитието на селските райони. Много от военните лидери са ръководители и на големи президентски инициативи, включително фонда за развитие Тахия Миср (Да живее Египет), отговорен за изграждането на новата административна столица на Египет. В ход са и планове за увеличаване капитализацията на военни компании чрез привличане на частни инвестиции посредством Египетския суверенен фонд. Спокойно можем да наречем Египет „офицерска република“ – включваща хиляди старши пенсионери от армията, включени в държавни министерства и агенции, регулаторни и оперативни икономически органи, местно правителство и държавни предприятия. В днешно време, Египет е военна икономика в пълен мащаб, но сблъскваща се с икономическите реалности на модерните и развити финансови пазари.
Като мениджъри египетските армейски лидери обикновено управляват своите предприятия в традиционен “съветски стил”, наследен от епохата на Студената война. И все пак, като потребители те са склонни да приемат по-западен модел за подражание.
Бюджет под прикритие – пирамида от икономически проблеми
Голяма част от бюджета на Египет е “секретен”, а това рано или късно води след себе си и икономически проблеми. След като през октомври миналата година Централната банка премина към свободно плаващ курс на египетския паунд, местната валута загуби над 35% от стойността си спрямо долара, като потенциалът за последващи обезценки остава изключително голям, - с оглед на икономическата ситуация в страната. Преминаването към свободно плаващ курс беше част от изискванията на международният валутен фонд (МВФ), който в края на 2022 одобри пакет финансиране от $3 млрд. за срок от 46 месеца. Програмата представя цялостен пакет от политики за запазване на макроикономическата стабилност, възстановяване на буферите във финансовата система, както и проправяне на път за приобщаващ и движен основно от частния сектор икономически растеж. Предложението от финансови, икономически и политически мерки включва трайно преминаване към режим на гъвкав обменен курс, парична политика насочена към постепенното намаляване на инфлацията в страната, фискална консолидация за да се гарантира низходяща траектория на публичния дълг, както и структурни реформи в редица държавни институции. Слабостта на паунда изключително много влошава икономическото страдание на милиони египтяни, тъй като допълнително подхранва инфлационния натиск,и инфлацията достигна 21,3% през декември, което е най-високото ниво от години насам.
В момента, 60 процента от 109-милионното население на Египет живее под, или малко над прага на бедността, което поражда изключително социално напрежение и вещае социални безредици. Държавните финанси също са под изключителен натиск. Общият фискален дефицит на Египет се разшири изключително рязко с 27,6% на годишна база, до 341 млрд. египетски паунда ($11,2 млрд.) Повишението беше очаквано с оглед на разширените разходи за лихвени плащания, субсидиите за зърно и покупките на стоки и услуги от страна на държавата, които съществено изпревариха данъчните приходи в бюджета. Към момента съотношението на фискален дефицит към БВП се повиши само до 3,7% от 3,4% преди година поради силния номинален растеж на БВП, но бъдещата траектория не е положителна, което ще постави задачата за финансирането на страната в още по-трудна ситуация. Въпреки, че икономическият растеж на Египет остана сравнително устойчив на шока от COVID-19, и войната в Европа, Египет страда от недостиг на чуждестранна валута, откакто войната в Украйна удари силно приходите от туризъм, повиши сметките за внос на суровини и стоки, и накара чуждестранните инвеститори да изтеглят повече от 20 милиарда долара от икономиката.
Труден път на промяна.
Построяването на пирамидите, с които Египет е световно известен, е било невъобразимо трудна задача, и величествена цел за времето си. Впечатляваща поколения наред и доближаваща се в изпълнението си до извънземна точност. Не по-малко значима и трудна обаче ще бъде и задачата по възстановяването на икономиката на страната от режима на зависимост от военните, и връщането и към пазарните принципи и частна инициатива.
Eгипет има нужда от водач, който да разбере необходимостта от премахването поне отчасти на военната икономика в страната и възобновяването на частните предприемачества.
За да направи това обаче, той ще трябва внимателно да определи точно, кои части от икономиката могат да бъдат възстановени, като същевременно провокира най-малко съпротива от страна на военните, защото такава неизменно ще има. За основните реформи в страната ще му е абсолютно необходима военната подкрепа, а това вещае социално и военно напрежение, и дори потенциал за пълномащабна гражданска война. Правейки това, той ще трябва да идентифицира и начините за компенсиране на военните за евентуалните ползи и предимствата, които те могат да загубят, а това е изключително трудна задача. Днес тези ползи в страната са се превърнали почти в еволюционна стъпка за много хора – т.е хората заети и ръководещи тази част от икономиката са я приели за абсолютна даденост. В световната история има много събития, които са се случили именно поради нарушаването на равновесието в евлюционното развитие, това вещае и труден път за промяна на модела в страната. Възможността за политически, социален и силов натиск от страна на основните играчи в икономиката ще посрещне яростно всеки един план за промяна на статуквото и отнемането на това еволиционно развитие от определен кръг хора.
