От Веселин Боянов
Наскоро Индия задмина Обединеното кралство, като стана петата най-голяма икономика в света в номинално изражение. Същественият растеж на БВП през годините, заедно с постоянните подобрения на социалните политики и програми от правителството, не само подобриха стандарта на живот, но също така направиха индийското население гордо със страната си. Може ли Югоизточният гигант наистина да замести Китай и да стане следващият глобален производствен и икономичен център?
Предвид скорошните развития, в дългосрочен план, отговорът клони повече към да, отколкото към не. За да измести Китай и за да се цели в световните топ 3 БВП, обаче, федералното правителство на Ню Делхи ще трябва да се изправи пред много вътрешни и външни предизвикателства. Всички знаем за големите инвестиции, които правителството на Моди направиха за модернизиране и благоустрояване на огромна инфраструктура из страната. Проекти за милиарди долари, като създаването на умни градове и специални икономически зони, се разработват от години. Реконструкция, разрастване и построяване на летища, пристанища, гари, магистрали, надлези и мостове могат да се видят буквално във всеки град и щат. Въпреки това, за да стигнат нужните стандарти физическата и дигиталната инфраструктура с идеята да станат глобален производствен център, ще отнеме време. Колко време точно, е трудно да се каже в момента.
Както го виждам, отговорът на този въпрос, до голяма степен, зависи от ефикасността на федералните и местните държавни администрации и власти и най-важното, на съвместните им усилия за координация в името на националния интерес. Както знаем, различните щатски правителства в страната често се управляват от политически партии, които си опонират, което все още води до дисбаланс в цялостната национална икономическа, правителствена и социална политика. Тук, обаче, трябва да споменем, че правителството на Моди вероятно беше първото федерално правителство след независимостта, което приоритизира дългоочакваното социално и икономическо обединяване на Индия. Завършването на този процес е това, което ще позволи на страната се преобрази от най-големия световен пазар до най-голямата глобална централа на властта.
Както споменах по-горе, друг важен фактор са индийските външни геополитически и икономически отношения в свят, който става все по сложен и разделен. Така че, да се придържат към обичайната индийска „приятели с всички“ позиция, става все по трудно с всеки изминал ден. Въпреки това, досега, правителството на индийската политическа партия Bharatiya Janata Party – BJP се справя със ситуацията доста добре в това отношение. Тук е важно да се върнем назад във времето и да споменем, че исторически, Индия никога не е нападала или окупирала нито една страна, въпреки че винаги е имала средствата да го направи: никога не трябва да забравяме, че Индия има четвъртата най-могъща армия на планетата и е била третата най-голяма икономика по паритет на покупателна стойност години наред.
Така че, за пръв път в модерната човешка история, имаме шанс да видим възхода на глобална суперсила, която ще израсне и ще съществува на принципа „Без война“. В икономическо отношение, това означава, че Индия винаги се е интересувала от запазването на взаимноизгодни отношения с повечето държави в геополитическия спектър, което често ще изисква Ню Делхи да поддържа политиката на смели решения в интерес на Индия. Дали поради исторически причини или поради чисто икономически причини, това са политики, които всяка страна трябва да приеме за доброто на народа си и бизнесите. Следователно, не можем да виним Индия, че са заели тази позиция.
Относно отношенията с Китай, това винаги е било сложен въпрос и за Ню Делхи, и за Пекин. Двете съседни и най-населени страни са членове на БРИКС и поддържат силни икономически и финансови отношения, така че потенциални конфликти биха били съсипващи и за двете страни. Това се разбира добре и от двете страни на границата и досега нещата изглеждат под контрол.
Относно икономическите връзки между двете най-населени страни, бързото разширяване на двустранната търговия между Индия и Китай от началото на този век накара Китай да се превърне в най-големия търговски партньор на Индия за стоки до 2008 г., позиция, която Китай продължава да държи днес. От началото на десетилетието, двустранната търговия между двете държави отбелязва експоненциален растеж. Този растеж временно беше нарушен по време на Ковид локдауните, но сега се възстановява. Въпреки това, Индия все още изпитва значителен търговски дефицит в това отношение, което може да е друг стимул за по-експортно ориентирано бъдеще.
Връщайки се назад към основната ни точка да видим как и кога Индия може да замести итай като глобален производствен център, първо трябва да видим ситуацията вътре в самия Китай. Ясно е за всички, че след близо 4 десетилетия на супер-икономически растеж, по-нататъшният прогрес на китайската икономика изглежда по-зле днес. Основните причини са това са геополитически и икономически конфликти със САЩ, както и нарушения в производството и веригите за доставки, което са до голяма степен повлияни от нулевата Ковид политика на Китай. Масовите локдауни продължават в Китай дори сега, през 2022, като това причинява големи разклащания в икономиката, което води до забавяния и дори отмяна на поръчки на клиенти в целия свят.
Тези фактори наистина карат компаниите да се замислят за други дестинации, където могат безпроблемно да изпращат производството си. Като пример за горепосоченото е, че Apple търсеше как да изнесе от Китай много от последните си изработки. Тук Индия има голям шанс да стане следващата дестинация, където да се произведе следващия ви iPhone.
Друго ценно предложение може да бъде стремежът на правителството да превърне Индия в следващия Тайван в глобалното производство на полупроводници. Тази мечта от години е в съзнанието на Индия, но наскоро получи нов тласък от правителството на Моди, което сега е готово да инвестира милиарди долари, за да реализира тази мечта. Въпреки това, първо има няколко предизвикателства за разрешаване. Нужни са стабилен и надежден достъп до електричество, както и опитни инженери за производство на чипове. Към момента, страната може да предложи само проектанти на чипове, но не и горепосоченото.
Когато обмисляме сглобяването или производството на технологични продукти, трябва да вземем предвид и конкуренцията от другите икономики на тигрите в Югоизточна Азия, които вече са успели да „откраднат“ много високо ценени вериги бизнеси от Китай. Освен това, има и вътрешни проблеми, срещу които Индия е изправена и до днес, а именно: по-нататъшното развитие на националната и местната инфраструктура, развитието на силен местен потребителски пазар, както и общата административна тежест, като всичко това заедно представлява голямо препятствие за местните и чуждестранните инвеститори. Когато говорим за административна тежест от местни и национални органи на властта, трябва също да се фокусираме върху политика за внос и износ, която Индия поддържа. От една страна имаме интересите на индийските местни производители, които са правилно защитени от високи вносни мита, но те водят и до високи експортни мита, реципрочно наложени от други страни търговски партньори. Следователно, за да изнася към света, както Китай прави днес, ще е много трудно в настоящите условия, освен ако не е предвидена някакъв вид либерализация на търговията. Тук идва ролята на Споразумението за свободна търговия (ССТ - FTA), което Индия възнамерява да подпише с някои от ключовите си търговски партньори.
Така например, споразумението за свободна търговия между Индия и Обединеното кралство вероятно ще бъде подписано скоро.
Министърът на търговията на Индия, Пиюш Гоял, наскоро каза, че и Обединеното кралство, и Индия работят към крайния срок за Дивали (т.е. октомври) за споразумението за свободна търговия (FTA) между Индия и Обединеното кралство. „Преди два дни, получих писмо от Обединеното кралство, в което повтарят че искат да се придържат към Дивали срока (за споразумението за свободна търговия между Индия и Обединеното кралство)“, каза министър Гоял на събитие на 20 септември в Ню Делхи. Според него, ако Индия не участва с глобалната икономика, тя ще бъде "губещата" по отношение на своите ангажименти и усилия за постигане на самостоятелност. През август, петият кръг от преговорите по FTA между двете нации приключи.
Друга важна връзка в това отношение е тази, между Индия и ЕС и тяхното потенциално, дългоочаквано FTA. Правителството на Ню Делхи очаква, че преговорите за FTA с ЕС ще отнемат около година и половина – две преди да даде плод, като се има предвид сложността на преговаряне с 27-членен блок и оформянето на FTA на новото време, което надхвърля традиционните стълбове на обикновените стоки, услуги и инвестиции. Въпреки това, допреди миналата година, ЕС беше доста неохотен за затопляне на търговската среда между двете. И въпреки че станахме свидетели на малък пробив тази година, това FTA ще бъде трудно.
В допълнение към това, Индия се стреми към подобни преговори с Бангладеш, Австралия, както и със Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC). GCC е съставен от шест държави – Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Сега, нека погледнем и друга интересна връзка: тази, между Индия и Русия.
Исторически, след независимостта, Русия е най-близкият военен съюзник на Индия. Това определено носи големи ползи на икономиките и на двете страни. Всички знаем какъв шум вдигнаха западните медии за скорошната сделка за петрол и газ между двете правителства. Тази сделка е напълно в съответствие с мъдрата международна позиция на Индия и при никакви обстоятелства такава бизнес сделка не може да бъде свързана с конфликта в Украйна.
Тук е важно да се отбележи, че въпреки много добрата оферта, която Индия получи, от днес Саудитска Арабия замести Русия като втори по големина износител на петрол за Индия през август, докато Ирак продължава да е на първо място. Бидейки третия по големина износител и потребител на петрол в света, Индия внася 863,960 барела на ден от Саудитска Арабия, до 4,8% нагоре от предишния месец, докато покупките от Русия спадат до 855,950 варела на ден (спад с 2,4%). Независимо от това, Индия се е превърнала в купувач на петрол номер 2 за Русия след Китай, докато другите са спрели покупките си заради конфликта с Украйна.
В допълнение към това, Индия прави опит да диверсифицира своята енергийна кошница чрез внос на суров петрол от източници извън ОПЕК. Усилията им се отплащат, тъй като е насрочено да подпишат дългосрочни договори за набавяне на най-малко 2 милиона тона суров нефт от бразилското Petroleo Brasileiro SA (Petrobas) и 1 милион тона от колумбийската, държавна Ecopetrol SA.
Тук отново виждаме многополюсния подход на Индия в действие, където получаването на най-добрата сделка за държавата е приоритет. Затова Индия е склонна да си сътрудничи със САШ и ще обмисли да подкрепи предложената от САЩ горна граница на цените на руския суров петрол, но само ако са осигурени доставки от страни като Венецуела и Иран.
Така че, въпреки разклащанията около тях, връзката на Индия и Русия остава силна, като между двете държави вече са започнали по-нататъшни търговски и инвестиционни инициативи, въпреки че проблемите със заплащането и трансакциите все още е налице за частните бизнеси и техните опити да работят в следдоларова обстановка. Освен общата търговия, Русия е особено заинтересована от подсилване на сътрудничеството с Индия в областта на телекомуникационните технологии, сигурност и развитие на 5G използването. Да припомним, на 11 юли, централните банки излязоха с директива за международното търговско споразумение в индийски рупии.
В същото време, търговските отношение между Индия и България продължават да са доста скромни, имайки предвид размера на икономиките и отворените възможности. Миналата година стойността на двустранната търговия (като изключим специалното оборудване) беше около 300 милиона долара, докато тази година се очаква да достигне 500 милион долара, което всъщност е много добро възстановяване след пандемичните години.
Взаимните инвестиции също са много малки и се желае много повече на този фронт, особено със светлото бъдеще пред Индия. Към момента, някои големи индийски технологични компании са инвестирали в България, докато българските инвестиции в Индия тепърва се очаква да започнат.
Важна роля тук може да играе официалната Българско-индийска бизнес камара, основана преди няколко години в София.
Както знаем, Индия също ще поеме председателството на Г20 от декември и ще е домакин на събранието на лидерите от 20-те най-големи световни икономики в Ню Делхи през септември следващата година. Държавата ще поеме председателството от 1 декември 2022 год. до 30 ноември 2023, така че това ще е добър шанс за държавата да подхрани постигането на своите макроикономически цели.
И отново, за да постигне целите си, държавата има много работа за вършене, за да предостави мултимодална инфраструктура за свързаност към различни икономически зони, както и цялостна логистична екосистема, която е технологично активирана, интегрирана, рентабилна, устойчива, издръжлива и надеждна. Ефективността във всички форми трябва да се подобри чрез създаването на система за поддръжка, управлявана от данни. И да не забравяме експортните/вносните мита. В крайна сметка това е взаимно...
