Всичко на червено

Защо акции, облигации, криптовалути и настроенията на инвеститорите вървят само надолу

09:00 | 29 юли 2022
Снимка: Michael Nagle/Bloomberg
Снимка: Michael Nagle/Bloomberg

Време е да преминете през това, което трейдърите наричат „червено море“- цветът, сигнализиращ спада в цените на активите на екраните на техните компютри. Почти навсякъде, където погледнете в момента, е пурпурно червено.

С&П 500 падна с повече от 20% от най-високата си стойност на 3 януари, а Насдаг-100 се срина с 30% от рекорда си през ноември. Биткойн загуби две трети от стойността си, откакто почти достигна $70 000 за токен преди 8 месеца. Дори консервативен инвеститор, с трезва комбинация от 60% в акции и 40% в облигации, е олекнал с около 17% тази година. А държавните облигации на САЩ, смятани доскоро за най-сигурното убежище на стойност, са загубили почти 12% от инвеститорите си тази година, по данни на Индекса на Блумбърг за ДЦК на САЩ, който регистрира най-лошата година досега.

Направете си услуга и не приравнявайте мислено тези цифри към инфлацията, защото тъй като тя е единственото нещо, което се покачва: само в САЩ цените са скочили с 8.6% в сравнение с нивата отпреди година.

Това вече сме го виждали и преди, при това не толкова отдавна, когато шокът от ковид-пандемията срина цените на акциите с повече от 30% през 2020. Но онзи кратък негативен епизод бързо бе преодолян, след като инвеститорите разбраха, че политиците от Фед и Конгреса са на тяхна страна и биха могла да продължат да залагат на облекчени кредитни условия и по-голям растеж. Така S&P 500 постигна рекорден връх на 19 февруари 2020, след което удари дъното си месец по-късно на 23 март; след което индексът се върна към рекордно високи нива в август.

Този път усещаме нещо различно. Активите светят в червено, защото търговците изоставят от мисленето и навиците, на които разчитаха през годините и сега е трудно да се каже, как ще завърши новото им приспособяване към ситуацията. От една страна, инвеститорите губят рефлекса да „купуват спад“, към който ги приучи десетилетието след глобалната финансова криза от 2008, когато пазарният спад не продължаваше твърде дълго, или поне до пандемията, удряше много дълбоко. Сегашният спад се точи вече повече от пет месеца.

Търговците също драстично актуализираха мнението си за Фед. Те дълго време вярваха, че Централната банка винаги ще им се притече на помощ, намалявайки лихвените проценти или като отмени плановете си за тяхното повишаване, ако акциите паднат прекалено. Но сега това не се случва. А председателят на Фед Джеръм Пауъл е решен да продължи с повишаване на лихвите, като на 15 юни обяви увеличение с още три четвърти пункта. Централната банка също промени мнението си за някои неща. След като години наред се бореше за таван на инфлацията от 2%, а след това нарекоха миналогодишния скок на цените „преходен“, политиците останаха изненадани от продължаващото поскъпване и дадоха сигнал, че спешно и неотложно трябва да се борят с него.

Вдигането на лихвите натиска надолу цените на облигациите, но за инвеститорите в акции това, което наистина ги плаши, е идеята, че Пауъл, считан за инфлационен бял гълъб, всъщност модела на бившия шеф на Фед, ястребът Пол Волкър. Изправен пред рекордна инфлация в края на 70-те и началото на 80-те години, Волкър продължи да повишава лихвите, докато в крайна сметка на предизвика рецесия. Макар мнозина на Уолстрийт все още да се надяват, че Пауъл ще успее да осигури по-меко кацане, никой не е сигурен в успеха му.

Все още има някои неща, за които Уолстрийт не е променил мнението си - поне засега. Мениджърите на активни взаимни фондове изглежда не могат да се разделят с технологичните и други компании с очаквани високи темпове на растеж, независимо от това колко лошо се представят тези акции през годината. Активните фондове запазват пристрастията към акциите на растеж и на технологични компании в S&P 500, коментира Савита Субраманиан, стратег за акции и количествени показатели на Бенк ъф Америка. „От поведенческа гледна точка, трудно е да зачеркнем сектора, който направи най-много пари за нас през последния цикъл, особено когато той очевидно изостава“, пише тя в уведомление до клиентите. Вероятно този ефект би могъл да осигури донякъде подкрепа за тези акции, а  може би означава също така , че има още една безрезервна вяра, с която трябва да се разделим, преди пазарът окончателно да е ударил дъното.

Сега, когато S&P 500 навлезе в мечи пазар, затваряйки при повече от 20% под последния си рекорден връх, инвеститорите ще изтупат праха от историческите книги, които очевидно не са ползвали от отдавна. Колко дълго може да се задържи този спад и колко големи могат да станат загубите? „След като навлезе в мечи пазар, S&P 500 е падал средно с още поне 14%, а като цяло има още 103 дни, за да удари  дъното“, анализира Крис Мърфи, директор на стратегията за деривати на Сусквеханна Файненшъл Груп, изследвал 12 подобни предишни епизода от 1945 година насам. На теория това означава, че едва в началото на ноември бихме могли да очакваме да се разделим най-накрая в това Червеното море.

Разбира се, историческите сравнения винаги трябва да се приемат със зрънце скепсис – този път дори с три зрънца, като се има предвид колко необичайни са икономическите и пазарните условия в епохата на ковид. Криптовалутите все още са толкова млади, че няма какво толкова да научим от тяхната история. Разчитайки на твърде малка подкрепа, освен тази на най-верните си крипто трейдъри, те остават доста податливи на промени в настроенията на пазара. В края на краищата, до съвсем неотдавна се говореше, че криптото би могло да бъде хедж срещу инфлацията или падащите цени на традиционните активи. Сега просто изглежда като още един спекулативен залог, който работи, само когато инвеститорите имат вкус към риска - и пада дълбоко, до тъмночервено, когато нямат.

В РЕЗЮМЕ С ковид инфлацията и пренаписването на финансовата история на крипто, инвеститорите не могат да разчитат на старите си практики, за да разберат как да се ориентират в спадащия пазар на 2022