Запознати с темата оприличават това действие на „паник бутон“. В продължение на повече от 80 години Националният резерв за отбрана (NDS) се е посвещавал основно на това да осигури основните суровини, необходими на американската армия, и да я предпазва от сътресения в снабдяването.
Когато през миналата година Китай ограничил износа на два нишови промишлени метала, с което изненадал пазарите, висшите служители на агенцията, управлявана от Пентагона, както и Белият дом, трябвало да се изправят пред неприятната реалност. Оказало се, че паник бутонът не работи. Осъзнаването на този факт предизвикало друг тип тревога във Вашингтон.
Висш служител от Президентската администрацията на Джо Байдън, който поиска анонимност при обсъждане на вътрешни решения, признава, че решението на Пекин да ограничи износа на галий и германий е разтърсило Белия дом и е подсилило вече спешната нужда на Вашингтон да се противопостави на китайската доминация на глобалната верига за доставка на метали.
Галият и германият се добиват в малки количества, заедно с други минерали, и се използват за производството на всякакви неща, от военни сателити до ракети и очила за нощно виждане. В този случай кризата била предотвратена, като през ноември намалели ограниченията в китайските доставки. Въпреки това тази случка привлекла вниманието към това, как многогодишните орязвания на бюджета са намалили стратегическите резерви на NDS до рекордно ниски нива. Бивши служители на Агенцията по логистика на отбраната към Пентагона (DLA), която е отговорна за резерва, твърдят, че Съединените щати са заплашени от сериозен недостиг на суровини за осъществяване на прехода към премахване на твърдите горива, които водят до глобално затопляне, до степента, предвидена от Байдън и екипа му. Ветеран от Департамента по отбрана, който поиска анонимност при обсъждането на националната сигурност, заявява, че: „Това е буквално най-неподходящият момент да открием, че бутонът „по дяволите“ не работи“.
Bloomberg News проведе повече от 35 интервюта с изпълнителни директори, висши служители в сектора и политици, за да хвърли светлина върху усилията на САЩ да създаде алтернативна верига за доставка на метали, която да изключва Китай. Американски чиновници кръстосват целия свят, за да водят преговори с ключови съюзници, докато зад кулисите дипломати придумват западните минни компании да увеличат инвестициите в Конго, тъй като има много мед и кобалт, а производството е доминирано от Китай. Администрацията на Байдън се опитва да се съюзи с Европейския съюз, за да съчетаят усилията да се сдобият с контрол на глобалните доставки, докато влива милиарди долари в проекти за развитие на вътрешния капацитет за добив и преработка.
Доминацията на Пекин обаче все още не е засегната. Засега резултатите от усилията на САЩ са слабо осезаеми, а изпълнителните директори на някои от най-големите минни компании в световен мащаб изразяват разочарование от липсата на съгласувана стратегия за осигуряване на жизненоважни минерали. Други директори от сектора изискват от Вашингтон да се поучи от Пекин и да разработи по-гъвкава програма за резерва, за да предпази производителите едновременно от недостиг и от падане на цените.
Според тях няма да е лесно да се преструктурира DLA, за да се ускорят доставките в момент, когато цените на металите, необходими за производството на батерии, падат. Тези спадове са накарали някои западни минни компании да намалят производството, а тази тенденция предизвиква тревоги по отношение на дългосрочното осигуряване на ресурси, дори търсенето на електрически автомобили да се успокоява.
Изглежда, че американските законодатели се вслушват. През декември Конгресът гласува нов Закон за бюджета на националната отбрана, който дава по-голяма свобода за дългосрочни покупки на логистичната агенция, без да има нужда от предварително одобрение от Конгреса, както беше досега. В Закона се гарантира и бъдещо финансиране от 1 милиард долара годишно.
Talon Metals Corp. е компания, която оперира мина за никел, мед и кобалт в Минесота, подкрепяна от департаментите по енергетика и отбрана. Нейният мениджър по външни работи Тод Малан твърди следното: „Това е следващият етап от обсъждането как САЩ може да гарантира собствената си сигурност по отношение на снабдяването. Тези пазари могат да бъдат сериозно засегнати, ако САЩ навлезе на тях като стратегически купувач“.
Понижаването на цените на кобалта с 60% през последните две години разкрило слабите страни на подхода на Вашингтон. Китай се възползвал от ниските цени, за да купи рекордни количества от метала с две светкавични сделки през миналата година. За да осъществи подобна сделка, досега DLA трябвало да подаде искане за покупка към Конгреса и да изчака одобрение, което можело да се забави до една година. Реформите, одобрени от Конгреса през миналата година, би трябвало да оптимизират този процес.
Новият закон позволява на DLA да сключва дългосрочни сделки с американските преработвателни заводи, без които за Щатите би било трудно да преработват суровините, идващи от държави като Конго. Различни компании полагат усилия по посока на построяване на мощности за преработка в Северна Америка за жизненоважните минерали, но изключителната неустойчивост на пазара прави трудно набирането на средства.
През ноември Помощник-държавният секретар по икономическия растеж, енергетиката и околната среда на САЩ Хосе Фернандес каза в интервю за Bloomberg, посветено на усилията за осигуряване на суровини, че „Пречката в този момент са сравнително ниските инвестиции в сферата. В някои вериги на доставка преобладават една или две държави. Трябва да успеем да привлечем частния сектор да се присъедини към нашите усилия“.
Местните производители още са затруднени от спада на цените. Единствената по-голяма кобалтова мина в САЩ е блокирана от почти цяла година. Базирана в Айдахо и собственост на австралийската минна компания Jervois Global Ltd., тя може да възстанови производството си само за няколко седмици, но първо цените на кобалта трябва да се вдигнат почти двойно и да достигнат 25 долара за фунт, или да бъде предоставена допълнителна правителствена подкрепа, за да бъде оправдано завършването на строежа. Това споделя изпълнителният директор на компанията Брайс Крокър и добавя: „Ако някой иска да изкупува кобалта от нас, може да стане, ако правителството се съгласи да покрие част от цената или ако клиент от рода на производител на автомобили предложи своеобразен ценови минимум“. Крокър казва още, че във Вашингтон за резерва „със сигурност се говори много по-сериозно отпреди“.
Доклад на Heritage Foundation от 2021 г. изчислява стойността на резерва на NDS в началото на Студената война през 50-те години на 20 в., след регулиране спрямо инфлацията, на рекордната сума от 42 милиарда долара. През март 2023 г. стойността на материалите в резерва са оценени едва на 912 млн. долара, по данни на Службата по изследвания на Конгреса.
Кобалтът, който е необходим както за самолетни двигатели, така и за батерии за електроавтомобили, е източник на тревога за отбранителната промишленост на САЩ от десетилетия. В средата на 90-те години DLA разполагала с повече от 20 хиляди тона от метала на склад. Според архивите на Департамента по отбрана, това е достатъчно да покрие напълно вътрешните нужди на САЩ за три години. При орязването на бюджета обаче кобалтът бил сред първите метали, продадени от DLA, за да уравновеси счетоводния си резултат. Търговците се учудили, но изкупили резерва и го препродали на възходящия аерокосмически сектор. Макар че търсенето на електрически автомобили вече не расте с досегашната скорост, дори и най-песимистичните прогнози предвещават търсенето на кобалт да превиши предлагането му преди края на настоящото десетилетие.
„Преди двадесет години казах на директора на DLA: “Изкупуваме всичкия този кобалт от вас, в един момент ще си го поискате обратно“. Правителствата се опомнят чак сега“, заявява изпълнителният директор на специализираната търговска къща за метали Traxys SA Марк Кристоф.
DLA е получила парична инжекция от 1 милиард долара от Конгреса през 2021 г., за да предотврати по-голяма криза на финансирането, след като Департамента по отбрана предупредил, че ако не се направят свежи инвестиции в програмата за резерва, тя ще достигне точката си на пречупване до 2025 г.
В следствие на това висши служители на DLA започнали да посещават нишови конференции за минна дейност и да правят дискретни запитвания за закупуване на големи количества кобалт. Това разпространило между търговците спекулацията, че Пентагонът се стреми да възвърне позицията си на основен стратегически купувач. По думите на шефове от сектора, едновременно с това служители от Държавния департамент обикаляли Южна Америка, Африка и Югоизточна Азия в опит да изградят дипломатически взаимоотношения с държави, които разполагат с изобилие от жизненоважни минерали. Те влезли в контакт с търговци на този тип стоки и частни минни компании, за да разберат колко би коствало на западните миньорски предприятия да се завърнат в контексти като Конго, които са сложни, но пък богати на минерали.
Според запознати с процесите, това раздвижване се дължи на страха, че бездействието може да изложи сектора отбрана в САЩ на периодични сътресения в снабдяването и да позволи на Пекин да стегне още повече хватката си около ключовите метали.
Усилията на Щатите да увеличат запасите си от кобалт досега се съсредоточавали преди всичко върху дръзкото държавно производство в Конго, което държи около 70% от световния добив. По време на Студената война тази държава снабдявала DLA с огромни количества кобалт, както и с голям процент от урана, необходим за ядрените оръжия по Проекта Манхатън от 1945 г.
През последните две десетилетия обаче много минни компании напуснали страната след поредица от проблеми, от запори на активи до корупциони схеми за милиарди долари. Това затвърдило репутацията на Конго като световната юрисдикция, която представлява най-голям риск за минното дело. Понастоящем Щатите се опитват да ги убедят да им позволят да инвестират в местни проекти, но напредването на преговорите било осуетено от санкциите на САЩ срещу минния магнат Дан Гертлър, който доскоро имал голям интерес в африканската страна. Той все още получава хонорар от трите най-големи производителя на кобалт в Конго, които не са китайски.
Запознати с обсъжданията казват, че евентуално споразумение за покупка или продажба на проекти или произведените от тях материали може да означава, че САЩ трябва да разреши някакъв заобиколен начин, за да компаниите не трябва да влизат в директни взаимоотношения със санкционираното лице.
Антикорупционни групи от Конго и цял свят вече са осъдили възможността Гертлър, който отрича да е нарушавал закона, да извлича печалба от същите сделки, които са довели до санкциите срещу него. Фернандес от Държавния департамент споделя: „Знаем, че историята на минното дело е като игра на шах. Целта ни е да променим това“
Freeport-McMoRan Inc. продал мажоритарния си дял в мината за кобалт и мед Тенке Фунгуруме (която е и една от най-богатите в света) на китайския претендент CMOC Group през 2016 г., след като цените на стоката започнали да падат през предходната година. През 2020 г. компанията продала и последните си активи в Конго на CMOC, която пък ги превърнала в най-голямата световна кобалтова мина. По отношение на сделката за Тенке Фунгуруме изпълнителният директор на Freeport Ричард Адкерсън казва: „Разби ми сърцето. Предложихме я на пазара за продажба и отговориха само китайски компании. Нямаше вариант американското правителство да се намеси“.
Американските официални лица полагат усилия да убедят хората, че времената са се променили. Ръководителката на глобалната програма на Байдън за инвестиции в инфраструктурата Хелайна Маца посетила няколко минни проекта в Конго през октомври 2023 г. Заедно със старшия съветник на президента по енергетика и инвестиции Амос Хохщайн, работят над това, как да привлекат повече минни компании и да стимулират финансирането на дейностите, свързани с мед и кобалт в района. Сред потенциалните партньори са държавни фондове и минната инвестиционна компания от стратегическо значение TechMet Ltd., сред чиито акционери е американската правителствена компания International Development Finance Corp. Вашингтон се е съгласил да помогне и с финансирането на част от проекта за възстановяване и разширяване на железопътния коридор, който свързва т.нар. „меден пояс“ в Замбия и Конго с пристанището Лобито на атлантическия бряг на Ангола, на обща стойност от 2,3 млрд. долара.
Директорите приветстват подновения интерес на Щатите в държави като Конго, но някои намират поведението на Вашингтон за пренебрежително, защото подходът на правителството изглежда объркан и на моменти „на парче“. Според Хохщайн, прекрояването на глобалните вериги на доставка винаги е било въпрос на сложни договорки между компании, спонсори и правителства. Той твърди, че усилията на администрацията започват да дават резултати и добавя: „Компаниите, които пред 12 или 18 месеца ми казваха, че в никакъв случай няма да инвестират в Африка или да отидат в една или друга конкретна държава в Централна и Южна Америка, сега казват „Чакай малко, нека поговорим. Имаме интерес“.
Отделът Стратегически материали на DLA е наел около 80 души и управлява три от шестте депа на Департамента по отбраната на територията на цялата страна, в които се съхраняват някои от 66-те материала, които САЩ считат за жизненоважни за националната сигурност, от алуминий до цирконий. За набавянето им е отговорен малък екип, който обикаля САЩ и Европа, за да участва в малки конференции на тема метали, които се провеждат в задните стаи на хотели от Флорида до Прага.
Докато промените в Закона за бюджета на националната отбрана премахват нуждата Конгресът да одобрява всяка покупко-продажба на материали от страна на агенцията, остават някои законови ограничения. Запасът трябва да получава годишно одобрение за придобивания и за подновяването на финансирането на DLA. А в контекста на крайно разделение в Конгреса и евентуален втори мандат на Доналд Тръмп, няма никаква гаранция за това. Департаментът по отбраната не отговори на запитванията за коментар и все още не е приложил новите мерки.
Някои представители на сектора твърдят, че американският резерв би следвало да копира модела на китайската Национална служба за храните и стратегическите резерви, по-известна като Бюро за държавния резерв (SRB). Търговецът на кобалт към Stratton Metal Resources Ltd. в Лондон Тони Саутгейт казва: „SRB винаги е изчаквала търпеливо, за да се намеси на пазара, когато цените са ниски. И много рядко е обърквала кога да го направи“.
Стратегията на закупуване е официална държавна тайна. Но преди последната покупка на кобалт SRB поканила на среща в Пекин производители и определила цената и размера в рамките на един следобед, както споделят запознати със събитията. Общата стойност на покупките от миналата година възлиза на 270 млн. долара по актуална пазарна цена – сума, която е по-ниска от тази, която би се получила, ако махнем една нула от китайския годишен бюджет за отбрана от 270 млрд. долара или от този на САЩ от 850 млрд. долара.
Администрацията на Байдън насочва милиарди долари към добивни и преработвателни предприятия и други проекти в подкрепа на енергийния преход, поради което привърженици на резерва настояват на това, че със сравнително по-малки суми – около 600 млн. долара – могат да се закупят двугодишните запаси от галий, германий и кобалт, за да запълнят стратегическия резерв на Щатите. Грег Уишър, директор на вашингтонската консултантска фирма Dei Gratia Minerals заявява: „Трябва да използваме националния резерв за отбрана, както използваме петролния резерв“. Той визира тайното съхранение на петрол за извънредни ситуации и добавя: „По-лесно е да увеличим резерва, отколкото да стартираме проекти, които могат да отнемат години или дори десетилетия“.
Уишър казва също, че „Резервът ще бъде много силен инструмент за подкрепа на енергийния преход в САЩ“. --- Марк Бъртън, Джо До, Майкъл Джей Каванаг, Дженифър А. Длъхи и Ани Лий.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Администрацията на Байдън търси подкрепа от минните компании и съюзниците на САЩ, за да увеличи запасите от металите, които са жизненоважни за отбранителната индустрия и енергийния преход.
