През последните седмици десетки предприемачи протестираха на Капитолийския хълм във Вашингтон с плакати, на които пишеше „Спрете да изцеждате малките бизнеси“ и почукаха на вратите на избраните от тях представители и сенатори. Обмисляните мерки според тях биха намалили печалбата на магазините на консигнация и пицариите, магазините за авточасти и др. Според поста в LinkedIn на собственичката на булчински бутик в Ню Хемпшир Дина Акел, „това предложение ще увеличи разходите по кредитите“, което пък ще затрудни „малките бизнеси да гарантират минималните средства, необходими за наемане на работници, както и фермерите да вземат заеми, които да вложат в реколтата догодина“.
Рядко основните глобални банкови правила разпалват нечии страсти извън кабинетите на управителите в Ню Йорк, Лондон и Цюрих. Но сега целият финансов свят обсъжда предложенията на САЩ, свързани с т.нар. реформа Базел III: Краят на играта – международно преустройство, което започна преди повече от 10 години в отговор на финансовата криза от 2008 г. Междувременно лобистите от Wall Street вдигат много шум и дават всичко за да спечелят общественото мнение на своя страна.
Централният момент на дебата настъпва на 6 декември, когато главните изпълнителни директори на титаните от Wall Street, включително Goldman Sachs Group, JPMorgan Chase & Co. И Morgan Stanley, трябва да участват на изслушване в Сената по отношение на надзора на банките. Те ще се опитат да убедят депутатите, че новите правила не са необходими и ще бъдат във вреда на икономиката. „Много бих искал да разбера какво всъщност се опитват да постигнат“, казва главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън пред инвеститори през месец септември. И допълва: „Ако искат банките да са винаги на сигурно, няма да го постигнат по този начин“.
Ако бъде приети от американските надзорни институции, правилата ще наложат на големите банки да увеличат резервите за покриване на капиталови загуби с почти 20%, за да гарантират, че могат да се справят с пореден срив. Федералният резерв, наред с други регулатори, твърди, че промените могат да предотвратят настъпването на хаотични ситуации като тази от преди няколко месеца, когато фалираха редица банки от среден размер. Банкерите отбелязват, че вследствие на различни правила, наложени през последните години, резервът, който трябва да държат, вече е двойно по-голям от сумите, които бяха задължителни преди финансовата криза. Излишният капитал сега възлиза на около 145 млрд. долара, които ще бъдат пометени от новите правила, според Bloomberg Intelligence.
Група пусна реклама по време на мач от Националната лига по американски футбол, докато финансовата преса прелива от реклами, разкриващи вредите, които ще предложението ще нанесе. Goldman Sachs пък обсипва участниците във водената от него програма за малки бизнеси с имейли, призоваващи за помощ в борбата срещу правилата. Мнозина от тях, включително собственичката на булчински бутик Акел, както и другите, стълпили се около Капитолия през последните седмици, са се отзовали на призива.
В центъра на дебата е т.нар. капиталов коефициент, т.е. цифрата, която определя колко пари трябва да държат банките като предпазна възглавница, която да покрива неочаквани загуби. Всички са съгласни, че по-стриктните финансови изисквания ще намалят печалбата на банките от даване на кредити, но регулаторите твърдят, че не е ясно дали това ще доведе до значително увеличение на лихвата за индивидуалния кредитополучател. Едно е ясно, Wall Street се съсредоточава върху възможността за намаляване на кредитите за малки бизнеси и на ипотечните кредити, защото е много по-вероятно тези теми да бъдат изслушани от депутатите във Вашингтон, отколкото по-директното влияние на предложението, което реално поставя таван на възможността на кредитора да изкупува обратно акции.
Крайната цел на банките е да унищожат или прекроят драстично предложението от 1087 страници, което Федералният резерв, Federal Deposit Insurance Corp. и Главният финансов ревизор оповестиха през месец юли. Ако не успеят, биха искали да забавят прилагането му. Регулаторите вече удължиха крайния срок за коментари до средата на януари (оригинално беше до края на ноември), а кредиторите и търговските групи изготвят списъци с възражения, които се разпростират на повече от 100 страници, според източник, запознат с въпроса, който помоли да не се разкрива самоличността му, когато се обсъждат лични разсъждения. Ако не успеят по този начин, обмислят да предприемат правни действия срещу регулатора, както информират други източници. Според Ранди Бендженк, съдружник в правната кантора Covington&Burling, “Рядко се случва големите американски банки да заемат толкова категорична позиция в медиите срещу отговорния си регулатор“. И добавя: „Това предложение за тях представлява прекрачване на някаква граница“.
През последните месеци Майкъл Бар, вицепредседател на Федералния резерв по надзора твърдеше, че банките наистина трябва да продължат да засилват капиталовите си позиции предвид вредите, нанесени от финансовата криза, когато шест милиона семейства изгубиха домовете си, поради просрочени ипотеки, а 10 млн. човека паднаха под прага на бедността. Въпреки допълнителния капитал, който трябва да държат оттук нататък, според Бар, финансовите дружества продължават да отчитат огромни печалби. И не е лъжа, шестте най-големи банки в САЩ са обявили 1 млрд. долара печалба за последното десетилетие.
В опита си да се противопоставят на реформата Базел банковите ръководители се съсредоточават основно върху промените, предложени по отношение на изискванията за жилищни ипотеки. Новите правила вдигат т.нар. рискови тегла по някои от жилищните кредити, включително тези с ниски първоначални вноски. Това означава, че банките трябва да държат повече пари срещу тези активи.
Титаните от Wall Street обаче рядко дават такива кредити с ниска първоначална вноска, които биха били засегнати. В последните години те са до голяма степен изключени от пазара на жилищни кредити в Щатите, като няма банка, която да държи повече от 3% от пазара на първични ипотеки, според специализираното издание Inside Mortgage Finance. Банките са изместени от небанкови кредитни институти като United Wholesale Mortgage LLC и Rocket Cos., за които не важат същите изисквания, както към банките. Ръководителите на банки са по-малко гръмогласни по отношение на това, как правилата ще повлияят на по-широката им търговска и инвестиционна дейност, където вероятно ще усетят много по-силно ефекта на новото предложение на регулатора.
Друг е случаят на Wells Fargo&Co., компания, която до скоро беше най-голямата банка в света на жилищните кредити. Но нейният спад беше започнал още преди да се появят новите предложения и шефовете й нямат голям интерес да се завръщат на сцената. Клебер Сантос, главният изпълнителен директор на Wells Fargo за потребителско кредитиране казва, че промените в правилата имат оскъден ефект върху стратегията за ипотеките на банката и допълва: „Не мисля, че точно това решение на регулаторите, ако и когато такова бъде взето, ще промени особено дейността ни в жилищното кредитиран“. --- Хана Левит, Пейдж Смит и Катрин Грифитс
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Според регулаторите изискванията към банките да подсигурят по-добре капитала си, ще направят финансовата система по-устойчива, но кредиторите настояват, че това ще затрудни предоставянето на нови заеми.
