fallback

Измъква ли се руският нефт от санкционната примка?

09:00 | 15 януари 2024
Обновен: 12:59 | 16 януари 2024
Автор: Екип Bloomberg Businessweek Bg

 

От Пламен Димитров

22 месеца след началото си, схватката между Русия и Украйна се превръща във война на изтощение. В нея ще загуби този, който пръв започне да изчерпва своите икономически ресурси. В това отношение за Украйна от ключова важност е западната финансова и военно-технологична помощ да не намалява, а за Русия – да няма рязък спад на приходите от износ на енергийни ресурси. Откакто САЩ, страните от ЕС и групата Г-7 наложиха санкции срещу руския нефт, нефтопродукти и въглища, международната търговия с тези суровини се превърна в игра на котка и мишка. В нея са замесени стари танкери от сивия сектор, договори за нефтен износ с фалшифицирани цени, морски превози със застраховки от „гаражни“ застрахователи и претоварване на петрола от един в друг танкер в открито море.

Европейският съюз бе дестинация за около половината от руския износ на нефт и нефтопродукти. От 5 декември 2022 г. обаче вносът на руски нефт с танкери в ЕС е забранен (с изключение на България), а от 5 февруари т.г. забраната важи и за петролните продукти, идващи от Русия. Освен това западните държави въведоха и ценови таван от 60 долара за барел за руския нефт, продаван в страни, които не са се отказали от него. Всички компании, които съдействат с танкерен превоз, застраховки или финансиране на сделки за руски петрол над този таван, подлежат на санкции.

Въпреки тези мерки Русия успя до голяма степен да съхрани обема на своя нефтен износ, като го пренасочи от Европа към Индия и други азиатски страни. Освен това Москва заобикаля ембаргото чрез суапови сделки с компании от държавите в района на Персийския залив, най-вече от Обединените Арабски Емирства. Схемата е следната: танкер руски петрол пристига в някоя от арабските петролни монархии, а компания от тази страна насочва към ЕС друг танкер с нефт, който може да е с местен произход, но може и да е руски.

Друг способ за заобикаляне на ембаргото е т.нар. изпиране - претоварване на руски петрол от един в друг танкер в открито море, след което суровината бива продавана като неруска. Важна роля в този сенчест бизнес играят гръцките собственици на танкери. До началото на войната в Украйна гръцки компании държаха дял от 40% в износа на петрол от руските пристанища в Балтийско и Черно море. След това този дял леко намалява, но към средата на 2023 г. все още е значителен – 33 процента.

От юли т.г. превозът на руския петрол сорт „Уралс“ до страните, които все още го купуват, стана рисков за европейските собственици на танкери, защото котировките надхвърлиха ценовия таван от $60 за барел, установен от САЩ и ЕС. През тази есен Вашингтон започна да затяга контрола върху режима на износ на руския петрол и наложи санкции на компании от Турция и Обединените Арабски Емирства заради това, че са транспортирали руска суровина, договорена над ценовия таван. Вероятно с това е свързано решението на три големи гръцки компании с общо над 100 танкера да се откажат от преноса на нефт с произход от Русия.

Друг важен способ за „пробиване“ на ценовия таван за руския петрол е превозването му с флотилия от стари танкери, които нямат надеждни застраховки от реномирани западни компании. В тези случаи се работи с „гаражни“ застрахователи, регистрирани в Русия или в азиатски държави, които не се опасяват от санкции и транспортират нефта, независимо от това дали е договорен на цена под или над $60 за барел. Първоначално този метод за избягване на санкциите бе рядко използван, през април т.г. само 20% от танкерите, превозващи руски петрол, бяха без западни застраховки, но през октомври този дял достигна 71 процента. Във връзка с това Европейският съюз обмисля налагането на забрана за преминаването на танкери без надеждна застраховка през датските проливи, които са единственият маршрут за износ на нефт от балтийските пристанища на Русия. Тази мярка би имала сериозен ефект, защото през датски води преминават по около 2 млн. барела на ден, което е малко над половината от износа на руски нефт по море.

Още по-сложно е да бъде вкаран в санкционните рамки износът на руски петрол през Черно море. Той минава предимно през пристанището Новоросийск, което е и пункт за товарене на нефта от Казахстан, идващ по един от най-големите тръбопроводи в света – Тенгиз-Новоросийск. Поради това никак не е лесно да се определи дали един танкер в Черноморската акватория превозва казахстански или руски нефт. В това отношение трябва да се действа много внимателно, защото Европа не може да си позволи да се лиши от казахстанския петрол, чиито количества са значителни – поне по 1 млн. барела на ден.

Освен това трябва да се отчита, че извън обсега на западните санкции остава руският нефтен износ за Китай. Част от него минава по тръбопровод, а друга част – с танкери, но от находища в Източен Сибир и остров Сахалин, което означава, че маршрутът за пренос е извън контрола на ЕС и САЩ. Продължава и вносът на руски петрол по тръбопровода „Дружба“ от три държави в ЕС – Чехия, Словакия и Унгария, които получиха изключение от санкциите на Брюксел. Съществено увеличение на продажбите на руски нефт има в Турция. Любопитно е, че в тази тенденция се вписва и най-голямата рафинерия на турска територия – STAR, която е собственост на държавната нефтена компания на Азербайджан.

Важно е да се подчертае, че целта на западните санкции в никакъв случай не е изваждането на руския петрол от световните пазари, защото това би предизвикало скок на цените. Смисълът на рестрикциите е в ограничаването на приходите в държавната хазна в Москва. Постигнат ли е този ефект към декември 2023-а – година след влизането на санкциите в сила? Да, но в малка степен. Изчисленията на експертите от международния Център за изследване на енергията и чистия въздух показват, че санкциите на ЕС и ценовия таван от $60 за барел са свили приходите на Русия от износа на нефт с 14% или 34 милиарда долара за една година. Основната част от това намаление - $32 млрд., идва от понижените заради санкциите цени на руския петрол, а само $2 млрд. – от свиването на физическите обеми на износа.

Ценовата ножица между руския нефт „Уралс“ и европейския сорт „Брент“ започна да се разтваря още през пролетта на миналата година, преди санкциите да са влезли в сила. Със самото начало на агресията срещу Украйна бе ясно, че руският петрол е натоварен с геополитически риск и купувачите ще очакват да получат отстъпка в цената. Тя бе най-голяма през първото тримесечие на тази година, когато Русия е губила по 180 млн. долара на ден заради въпросната ценова ножица. От лятото обаче ценовата отстъпка за руския нефт започна да намалява, което е знак, че санкциите са прилагани все по-неефективно.

В крайна сметка засега приходите от износа на енергийни ресурси успяват да държат руската икономика в сравнително добра кондиция. Това се дължи както на заобикалянето на санкциите, така и на съдействието на благосклонно настроени към Москва държави като Китай, Индия, Турция и ОАЕ, които купуват нефт и газ от Русия. Доста интересни са данните за това които са най-големите купувачи на руските енергийни ресурси след влизането на санкциите в сила. По отношение на петрола на първо място е Китай, на второ – Индия, на трето – Турция и на четвърто е България, макар и с голямо изоставане от първата тройка. Най-много нефтопродукти от Русия купува Турция, следвана от Китай, Бразилия, Саудитска Арабия и ОАЕ.

Руският петролен сектор обаче е ударен индиректно и от финансовите санкции срещу Москва. Разплащането на нефтените сделки в долари е почти невъзможно, защото дългата ръка на Вашингтон стига до всички транзакции в американската валута. И ако Русия се нуждае от китайски юани, за да се покрие вноса на стоки от Китай, то натрупването на индийски рупии е проблем, защото импорта от Индия не е голям. Освен това в дългосрочен план работят и санкциите срещу износа на западно оборудване за руския нефтодобивен сектор. Инвестициите в търсенето и разработването на нови находища в Русия намаляха значително и след няколко години страната ще има доста по-малки количества петрол за износ.

 

 

fallback
fallback