от Георги Стоев
Защо избрах именно 18 месеца за следващите промени? Напълно произволно (съвсем спокойно тълкувайте това като прогноза и за следващите 3 или 6 месеца), само за да засиля вниманието ви върху времевата рамка - промените не се случват в един миг, те имат времеви прозорец, който дава шанс за реакция, но в даден момент прозорецът на възможности се затваря.
Не всички видове рискове и несигурност могат да бъдат управлявани, но историческият опит в съчетание със сравнително бавното развитие на циклите дава добра основа за подготовка на адекватни бизнес решения. Времената на увеличена несигурност не трябва да оправдават “тупането на топката”, а напротив да стимулират повече проактивност. Дори да сме жертви на вярата, че светът е движен от конспиративна игра, той може да ни даде време, но няма да ни чака особено дълго да се ориентираме в промените.
Новото в днешния бизнес цикъл е съчетанието на няколко нетипични фактора, които объркват анализите и бизнес планирането. Но ако успеем да диференцираме различните фактори, ще видим класически бизнес цикъл в начална фаза на свиване на кредита, достъпа на финансиране на сравнително незрели проекти, оттам и борсова корекция надолу, вероятно и спад на цените на имотите. Различното обаче е инфлационният натиск по линии, които са различни от паричната политика в САЩ и Еврозоната - това са трудностите при доставките от Китай, войната на Русия и ограниченията за внос на енергоносители. Смесването на тези фактори правят днешните времена освен много несигурни, но и наситени с много възможности за нов бизнес - може би най-работещото анти-циклично решение.
Повечето икономисти сме съгласни около това какво ще се променя. Разликите между нас са в очакването колко бързо ще се променя. Но нека започнем оттам: какви вече започнали промени съвпадат със сегашната фаза на бизнес цикъла?
Преливането на глобалните фактори към България става по линия на инвестиционни процеси, които през последните десетилетия доведоха до създаване на дълги, сложни и географски фрагментирани мрежи от производствени обекти и доставчици. Опасенията относно крехкостта на тази система за международно производство не са нови. Те периодично се разпалват от нови сътресения във веригите на доставки. Пандемията през последните две години, както и по-новите шокове, вследствие на руската инвазия в Украйна, предизвикаха проблеми във веригата за доставки в почти всички производствени индустрии. Проблемите в една страна засегнаха производството в други чрез недостиг на доставка на критични суровини и компоненти, както и поради логистични проблеми.
Усилията за подобряване стойчивостта на веригите за доставки усилват интереса към инвестиции в по-малко популярни до този момент дестинации. Регионализацията ограничава риска от характерния за глобалните вериги на стойността „единична точка на провал“ (single point of failure) – елемент от дадена система, който при спиране на своето функциониране води до блокиране на работата на цялата система. Гъвкавостта е също така способността за преразпределение на продукцията между отделните обекти на компанията-собственик, превключване между решения за вътрешно производство или пренасочването му към подизпълнител. Вместо един или няколко завода, обслужващи глобалните пазари, част от компаниите най-вероятно ще се преориентират към създаването на по-голям брой „микро“ заводи, обслужващи регионални пазари. Диверсификацията предполага преминаване от концентрирани производствени процеси към географски разпръснато производство по-близо до крайните пазари.
Въпреки че локализирането може да доведе до малко по-високи разходи, тези допълнителни разходи могат да бъдат компенсирани с повишаване на конкурентоспособността, съкращаване на времето за доставка и осигуряване на достъп до нови пазари.
Това създава нови възможности за страни като България. По данни на UNCTAD географският фокус на чуждестранните инвеститори се измества към развитите икономики поради протичащите процеси по реструктуриране на глобалните вериги за доставки. България като част от ЕС попада в тази облагодетелствана група, но това е само необходимо, но не и достатъчно условие. Регионализацията ще постави фокус върху възможностите за създаване на регионални производствени центрове, по подобие на страните от Вишеградската четворка, с изградени партньорства и свързаност, както между индустриалните паркове в различни региони на страната, така и между такива в съседни страни.
Съвпадението на рецесионна фаза на цикъла заедно с тези облагодетелстващи страната фактори ще създадат илюзия в някои сегменти на пазара на имоти, че всъщност криза няма. Но това ще бъде по-скоро изключение за промишлени и складови площи в добре познати индустриални дестинации. В други сегменти на имотния пазар е логично да очакваме поне известно охлаждане на търсенето. Вероятно най-подценяваният риск в имотния сектор е промяната на лихвените проценти при дълговото финансиране, както на самия дивелъпър, така и на неговите потенциални клиенти. Несигурността в прогнозирането на лихвени нива следва да е аргумент за някои решения като например оптималният дял на дълговото финансиране в общата инвестиционна програма на дивелъпъра.
Нещо повече, покачването на лихвите ограничава и възможностите за дялово инвестиране, като ефектите не са еднакви на всички капиталови пазари, с особено тежко изражение на пазарите са високо-рисково финансиране (venture capital). За капиталовите и дълговите пазари идва период на предпочитания към зрели компании с относително сигурни пазари (базови суровини например). Това означава по-малко търсене от технологични и стартиращи компании, а оттам по-слаб пазар на офиси и жилища в големите градове. А вероятно и поне за известено време ще има пауза в работата по започнати но незавършение обекти - вероятно в по-голяма степен жилища и офиси и в по-малка степен складове и производствени площи.
Няма прогноза, която да е еднакво приложима към всеки бизнес и индустрия. Всичко изложено тук е по-скоро насока, ориентир в предстоящите размествания в икономическата конюнктура. Също така това е подтикване към управление на риска и запазване на оптимизма дори в периоди на увеличена несигурност. И не на последно място, бързината на адаптация има значение - живеем във времена, когато да сме 85% готови след три месеца носи по-голям шанс за успех от това да сме 100% готови след година.
