Улавянето на въглерод съзрява

Забавянето в намаляването на емисиите създаде възможности за технологии, обещаващи да поправят щетите за климата

09:00 | 27 май 2022
Обновен: 14:08 | 27 май 2022
Снимка: Pixabay.com
Снимка: Pixabay.com

От Акшат Рати и Стефан Никола

Пътят към решаване на проблема с климатичните промени беше доста директен: намаляване на въглеродните емисии до нула и глобалните температури ще започнат да се стабилизират. Директен обаче не означава евтин, удобен или политически ускорен и страните се забавиха толкова, че сега учените казват, че сме изправени пред риска от климатична катастрофа, дори и в следващите няколко десетилетия да постигнем нулеви емисии. Затова след години дебати и развитие, сега набира скорост идеята за извличане на въглеродния диоксид от въздуха и съхраняването му на място, откъдето да не може да се върне в атмосферата.

Необходимостта от изтегляне на въглерода – задача, далеч по-трудна от улавяне на газовете от комините – е неизбежна, ако светът иска да постигне глобалните температурни цели, показва доклад от април на междуправителствения панел към ООН по климатичните промени. ЕС си постави за цел за десетилетие да увеличи използването на технологията хилядократно.  „Необходимо е да постигнем глобални нулеви емисии и след това значително да ги намалим до отрицателни нива“, каза Найъл Макдауъл, инженер по енергийни системи в Импириъл Колидж Лондон. „За да компенсираме изцяло щетите за планетата трябва завинаги да изтеглим СО2 от атмосферата“.

През изминалия месец компанията-майка на Google, Alphabet Inc., главният изпълнителен директор на Tesla Inc., Илън Мъск и няколко групи частни инвеститори обещаха над 2 млрд долара за стартъпи, предлагащи решения като извличане на СО2 от атмосферата, разбиване на минерали за улавяне на въглерода, подобно на магнита-железните стружки или създаване на обширни „гори“ от водорасли на морското дъно. Наред с обещаните 3,5 млрд долара от администрацията на Байдън за четири хъба за извличане на въглерод, където ще могат да се разработват и изпитват различни технологии. „Това е повратен момент“, каза Ерин Бърнс, изпълнителен директор на Carbon180, група за опазване на климата от Окланд, Калифорния. „Забелязваме мащабни инвестиции от частния сектор и федералното правителство, подкрепени от двете партии“.

Изтеглянето на въглерода прилича на извличането и съхранението му, включващо улавяне на парниковите емисии от комините и тяхното изпомпване под земята. Тази технология ще бъде необходима и при намаляването на емисиите например на заводи за производство на стомана и цимент. Досега обаче тя има ограничен ефект, защото повечето от уловения газ просто се вкарва отново в петролни сондажи с цел изцеждане на последните барели суров нефт от почти пресъхналите кладенци.

Понеже СО2 съставлява над 10% от изгорелите и освобождавани газове, но едва 0,04% от въздуха, машините за изтегляне на въглерода харчат изискват много повече енергия за събиране на същия обем парникови газове. Затова събирането на въглерода от заводски комини излиза по около 60 долара за тон СО2, а извличането му от въздуха може да е над 15 пъти по-скъпо.

Днешните предприемачи от разнообразни сфери – от дърводобив и обработка на почвата до софтуер и криптовалути казват, че могат да реализират идеята. Швейцарският стартъп Climeworkd AG, който през април набра 650 млн долара от компании като застрахователя Swiss Re и Baillie Gifford, ранен инвеститор в Tesla и Amazon Inc., създаде в Исландия машина с гигантски перки, която чрез специален филтър може да извлича по 4000 тона въглерод годишно от атмосферата. След това уловеният СО2 се смесва с вода и изпомпва под земята, където прави реакция с исландските базалтови скали и за няколко години се вкаменява.

Американският стартъп Verdox Inc. разработи пластмаса, която може да улавя СО2 от въздуха, когато бъде заредена с електричество. Филиалът на МИТ казва, че неговият метод е по-ефикасен и евтин в сравнение с гигантските прахосмукачки. Компанията е една от 15-те, получили грантове в конкурс за улавяне на въглерод, финансиран от Мъск, който ще раздаде 100 млн долара на обещаващи технологии. Макар че методът е доказан само в лабораторна среда, Verdox казват, че нов подобрение в разработения материал ще помогне за развитието му в индустриален мащаб при разход от 50 долара на тон или дори по-малко. През февруари компанията набра 80 млн долара от инвеститори, сред които Breakthrough Energy Ventures, фонд, воден от основателя на Microsoft Corp. Бил Гейтс.

Други компании съчетават технологията със силата на природата и улавят въглерода с помощта на растенията. Докато растат, те се хранят с СО2 и го поглъщат, без да изпускат обратно газа при изгниване или горене. Австралийският стартъп InterEarth сече дървета така, че да израснат отново и закопават дървесината под земята в райони с 10-кратно по-висока соленост от морската вода като на практика я мариноват. Солта и липсата на кислород държат настрана микробите от дървесината, така че СО2 да остане под земята. InterEarth, която набра 500000 долара и търси още 30 млн долара каза, че по света има достатъчно солени зони, в които бъдат събрани до 1 млн тона въглерод на година.

Charm industrial в Сан Франциско събира зелени отпадъци от царевични ниви и произвежда лепкава черна смес, подобна на петрол, след което инжектира богатия на въглерод боклук в затворени петролни и газови кладенци, където той се втвърдява. Компанията твърди, че миналата година е уловила над 5000 тона въглерод при разход на тон от около 600 долара, който очаква да намали рязко с развитието на технологията. Charm, чийто изследовател PitchBook казва, че е набрал близо 25 млн долара, си поставя за цел да създаде десетки мобилни инсталации в САЩ, които да превръщат евтина биомаса в готов за употреба био-петрол.

Все още остава проблемът с плащането за тези нови технологии. Схемите за улавяне и търговия с въглерод създадоха пазари за СО2 емисии, но цените останаха далеч под тези на улавянето на въглерода в момента. Затова Alphabet, McKinsey, Shopify, Stripe и Meta Platforms (наричана преди Facebook) участват с фонд с 925 млн долара, който ще плаща на компаниите да улавят въглерод от атмосферата. Фондът се нарича Frontier и има за цел да привлече още дарители като финансира колкото може повече стартъпи с надежда да намали цените като подкрепи разнообразни технологии, включително и тази на Charm. „Трябва да намалим цената, както направихме със слънчевата и вятърната енергия и Frontier е гигантска стъпка в тази посока“, каза главният изпълнителен директор на Charm Питър Райнхард, бивш директор на софтуерна компания, дипломиран аерокосмически инженер от МИТ.

Предизвикателството остава. Миналата година глобалните емисии СО2 се увеличиха до над 36 млрд тона и това сложи край на кратката пандемична пауза в ръста им. И това се случва след години на обещания от страна на правителства и компании за намаляване на въглеродния отпечатък. Дори и най-амбициозните технологии си поставят за цел да събират и съхраняват по няколко милиона тона въглерод годишно, което е капка в морето. През този век индустрията трябва да събере милиарди тонове въглерод от атмосферата, което изисква ръст, надхвърлящ дори и този в компютърния и софтуерния сектор в последните десетилетия. „Мерим в тонове стомана“, казва директорът на Climeworks Кристоф Гелбанд. „Трилионите, които се изискват, за да развие тази индустрия все още предстоят“.

Заключение. Инвеститорите обещаха над 2 млрд долара за стартъпи, работещи в областта на извличането на въглерода, а Белият дом обеща 3,5 млрд долара за разработка и тестване на технологията.