Кои ще бъдат победителите и губещите на втория тур на изборите във Франция?

Французите избират 13 нови столични регионални съвета, като първите екзит полове се очаква да са готови в 20:00 местно време

10:02 | 27 юни 2021
Обновен: 10:08 | 27 юни 2021
Автор: Александра Попова
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Вторият тур на френските регионални избори ще бъде последната национална анкета, преди избирателите да решат догодина дали френският президент Еманюел Макрон ще получи втори мандат, пише Bloomberg.

Французите избират 13 нови столични регионални съвета, като първите екзит полове се очаква да са готови в 20:00 местно време. Последните прогнози показват, че най-вероятно няма да има ясен сигнал за това кой ще бъде следващият президент на Франция.

Ето поглед към това кои ще бъдат вероятните победители и губещи:

Еманюел Макрон: Губещ

Партията на президента „Република напред“се представи зле на първия тур, като не се очаква да спечели нито един регион сама. Това е повторение на неуспеха й от миналата година по време на общинските избори, когато формацията на Макрон не можа да си осигури убедителна победа в нито един голям град. Мрачното представяне може да обезкуражи местните жители, на които президентът ще разчита през следващата кампания. Резултатите от регионалните избори е малко вероятно да повишат морала на членовете на партията, които ще му трябват в бъдещата президентската кампания. Въпреки това липсата на силна местна база не попречи на Макрон да спечели президентските избори през 2017 г. Във Франция личността на президента е от най-голямо значение. Поради тази причина регионалният провал вероятно няма да навреди на шансовете му да си осигури втори мандат като президент.

Дясноцентристки партии: Победители

По време на първия тур републиканците се представиха най-добре на национално ниво. Те са основната опозиционна група в Народното събрание и доминират в Сената. И двамата бивши президенти Никола Саркози и Жак Ширак бяха републиканци, като мнозина бяха предсказали, че кандидатът за президент на партията през 2017 г. Франсоа Фийон също ще заеме президентския пост. Неговата кампания обаче беше засенчена от обвинения в корупция. Последвалата победа на Макрон изпрати партията надолу в класирането.

Първият тур на регионалните избори показа, че републиканците са потенциално по-силни, отколкото мнозина са си представяли. По всичко изглежда, че ще запазят контрола си в седем от регионите, в които вече са доминирали, като дори биха могли да спечелят повече. Републиканците все още имат проблеми, които трябва да разрешат. Докато техните лидери обсъждат кой да оглави президентските им избори, съперници извън партията, включително бившите членове Ксавие Бертран и Валери Пекрес, се очертават като потенциални кандидати, които биха могли да спечелят вота на десния център.

Леви партии: Победители

По време на първия тур другите големи победители бяха левите партии като социалистите, крайно лявата партия на Жан-Люк Меленшон, както и Зелените. По всичко изглежда, че ще спечелят в региона на Париж. Добрите резултати на левицата миналата седмица бяха изненада в държава, където социологическите проучвания показват, че електоратът подкрепя повече десните партии. Ако тази тенденция продължи, това може да насърчи левите и зелените партии да се споразумеят за общ кандидат, който да се кандидатира през април 2022 г. Жулиен Баю, лидерът на Зелените, се очертава като силен кандидат.

Френската демокрация: Губеща

Избирателната активност беше рекордно ниска на първия тур на 20 юни. Две трети от гласувалите не си направиха труда да се явят. Най-високите проценти на въздържали се бяха сред младите. Това е независимо от факта, че регионите отговарят за ключови ежедневни проблеми, като образованието и транспорта. Лидери от целия политически спектър призоваха избирателите да се явят на балотаж, но не е ясно дали това ще има голям ефект.

Анкетиращи и анализатори твърдят, че Франция страда от апатия и негласуването се превръща в нов начин за изразяване на неудовлетворението си към политиците. Според тях президентът Еманюел Макрон е поне отчасти виновен, тъй като изтласка двупартийната система до ръба със своя центристки мандат през 2017 г., създавайки нестабилен пейзаж, в който електоратът не се идентифицира с партиите като преди.

Марин Льо Пен

Крайнодясното движение на Льо Пен се очакваше да се представи изключително добре по време на тези избори. Анкетите показваха, че ще спечели в половината от регионите, но само на първия кръг са получили около 19% подкрепа. Това е с почти 10 процентни пункта зад резултата си при последното регионално гласуване. За втория тур някои партии заявиха, че ще подкрепят „Републиканския фронт“, като се оттеглят от надпреварата, за да избегнат разделянето на гласа срещу Льо Пен. По този начин искат да са си гарантират, че крайната десница няма да спечели. Анкетиращи също така предполагат, че разочарованите гласоподаватели са по-склонни да се въздържат, отколкото да подкрепят Льо Пен на втория тур.