Марсовата амбиция на Илон Мъск е вероятно най-рискованият човешки стремеж за всички времена

Повече от половин век, след като Нийл Армстронг направи гигантския скок за човечеството върху повърхността на Луната, новата космическа надпревара се се нажежава. Този път обещаващата нова последна граница за земляните е планетата в съседство Марс, пише в свой анализ Bloomberg.

Поредица от роботизирани мисии до Червената планета, включително марсоходът на НАСА Perseverance тази година и китайския Zhurong този месец, доведоха до неизбежния въпрос: Кога ще последват и хората? Безпилотните мисии през десетилетията предоставиха купища информация, включително наличието на воден лед на Марс, подхранвайки очакванията за възможно кацане на хора. Но колко скоро това може да стане реалност? И дали човечеството е готово?

НАСА иска да изпрати астронавти на Марс в даден момент през 2030-те. Обединените арабски емирства - които сега имат космически кораб, обикалящ около планетата - популяризират 100-годишен план за създаване на човешка колония там. Докато Китай заяви, че изпращането на хора на Марс е неговата дългосрочна цел, желаещите да се докоснат до марсианския живот засега могат да посетят само съоръжение за симулация в пустинята Гоби.

Най-амбицираният сред всички е милиардерът Илон Мъск. Основателят на Space Exploration Technologies иска да изпрати хора на Червената планета през това десетилетие, като заяви уверено миналата година, че мисия с екипаж може да се осъществи още през 2026 г. Много учени обаче предупреждават за наличието на твърде много въпроси без отговор, залегнали при пътуването в космоса. Мъск също призна рисковете, като заяви, че „там е трудно да се пързаляш с шейна“.

Becoming multiplanetary is one of the greatest filters. Only now, 4.5 billion years after Earth formed, is it possible.

How long this window to reach Mars remains open is uncertain. Perhaps a long time, perhaps not.

In case it is the latter, we should act now.

— Elon Musk (@elonmusk) May 22, 2021

„Честно казано, не малко хора вероятно ще загубят живота си в началото“, каза магнатът в интервю с основателя на X Prize Foundation Питър Диамандис.

Ето някои от най-големите предизвикателства, пред които е изправено човечеството за колонизирането на Марс - от оцеляването на фона на космическата радиация и прашни бури до производството на кислород и вода:

Толкова далеч

Астронавтите от "Аполо" могат да достигнат до повърхността на Луната само за няколко дни, но пътуването до Марс ще отнеме между шест и девет месеца. Тъй като разстоянието между Марс и Земята варира между 35 милиона мили и 249 милиона мили поради техните елипсовидни орбити, има само малък времеви прозорец, когато двете планети са идеално изравнени за космически пътувания. Това прави логистиката много по-сложна.

При лунното изследване „винаги има перспектива за спасяване, снабдяване с провизии или друга помощ от Земята, или от космическа станция“, коментира Алис Горман, доцент в Flinders University в Аделаида и член на консултативния съвет на Асоциацията на космическата индустрия на Австралия. „Това няма да бъде така за Марс“, посочи още тя.

Слънчеви убийци

Един дълъг полет би изложил екипажа на един от най-големите ужаси в космоса: слънчеви изригвания. Най-мощният вид експлозия в Слънчевата система - изригването се равнява на 100 милиона водородни бомби. Магнитното поле на Земята може да защити астронавтите в орбитата, но пътешественик в Дълбокия космос, засегнат от подобна радиация, няма да може да оцелее повече от няколко дни.

"Това е изключително ужасен начин да умреш", посочи Луис Дартнел, професор и специалист по астробиология в Департамента по науки за живота в University of Westminster в Лондон. Той прави изследвания, свързани с живота на Марс.

Програмата "Аполо" не адресира този проблем, вместо това реши да поеме риска от няколкото дни на лунна мисия да не съвпаднат със слънчево събитие. Историята би била много по-различна за многомесечните пътувания до Марс.

Водните резервоари на борда на космическия кораб биха могли да действат като щитове, ако са разположени правилно, добави Дартнел, така че в случай на изригване, пътниците могат да се оттеглят до паник стая на космическия кораб, заобиколена от водни резервоари. Проблемът е в установяването на активност на Слънцето, особено на страната, която не е обърната към Земята. „Как можем да направим прогнозата за космическото време достатъчно добра, за да уведомим екипажа," коментира Дартнел, добавяйки, че засега „нямаме установен капацитет да наблюдаваме Слънцето от различни ъгли за проследяване на слънчевите бури.“

Прашни бури

Радиацията не е проблем само по пътя. Марс има много по-тънка атмосфера от Земята и не притежава цялостен магнитен щит, така че хората на повърхността на планетата биха били подложени на риск от излагане на слънчева и космическа радиация. Освен това самата повърхност е до голяма степен прах, като масивните бури могат да създадат прашни облаци, които да блокират Слънцето, посочва Нилтън Ренно, професор в University of Michigan, чиито научни интереси включват астробиология.

По време на такава буря „в продължение на почти два месеца е полунощ на повърхността на Марс“, каза Ренно. „Ако сте там със слънчеви панели за захранване, е много вероятно да не оцелеете. Нямате достатъчно енергия, за да поддържате нещата достатъчно топли", добави още той.

Едно от решенията би било хората да използват този прах, за да се защитят, облицовайки заслоните с торби с пясък, пълни с марсианска почва, които могат да блокират радиацията, добави Джоузеф Михалски, доцент, който изследва обитаемостта на Марс в University of Hong Kong. Хората също биха могли да се върнат към своите пещерни корени, като намерят временен подслон в някои от многото лавени тунели на планетата - големи пещери от древни времена, когато Марс е имал вулканична дейност.

Храна, вода и кислород

В „Марсианецът“ - холивудския блокбъстър от 2015 г. - Мат Деймън, играейки ролята на заседнал астронавт, отглежда картофи, оплождайки почвата на планетата със собствените си изпражнения. Елизабет Хаусрат, доцент в University of Nevada, Лас Вегас, има по-скромни земеделски амбиции. През последната година и половина НАСА подкрепя изследванията й за отглеждане на снежни водорасли - вид, който е често срещан в пустинята Невада и други среди с висока надморска височина и ниско съдържание на хранителни вещества на Земята - в условия, имитиращи тези на Марс.

"Те растат страхотно", споделя Хаусрат. Идеята е, че водораслите могат да растат в оранжерии, изработени от гъвкав материал, подобен на този на скафандър. Отглеждането на водорасли в такива условия може не само да създаде източник на храна, но и да произвежда кислород. Изследването все още се намира в начален етап.

Учените все още трябва да решат как хората биха могли да получат достатъчно вода, за да оцелеят на Марс. Планетата притежава подпочвени ледове, които биха могли да бъдат източници на вода и бъдещата мисия на Марс ще трябва да използва радар за картографиране на тяхното разпространение, посочва Виктория Хамилтън, планетарен геолог от Southwest Research Institute в Болдър, Колорадо. "След като разберете къде е ледът, това са местата, където можете да изпратите хора", каза тя.

Връщане у дома

Освен ако всички не се запишат за еднопосочно пътуване, хората, пътуващи до Марс, ще трябва да се качат на ракета обратно към Земята. Как да се сдобият с гориво за захранване на космически кораб за обратния полет е най-голямото технологично препятствие пред бъдещите изследователи на Марс, каза Джоузеф Михалски от University of Hong Kong.

"Не можем да занесем ракетното гориво със себе си - просто е твърде тежко", добави още той.

Едно от решенията може да бъде използването на ресурсите на планетата за производство на гориво, като първо се отдели чрез електролиза водата от подпочвения лед и хидратираните скали, след което да се комбинират водородът и кислородът, за да се получи ракетно гориво, уточни Михалски.

Рано или късно, смятат оптимистите, учените ще решат тези проблеми.

„Днес определено се намираме на етап, при който не можем да живеем на Марс“, каза Аднан Ал Райс, мениджър на програмата „Марс 2117“ за Mohammed Bin Rashid Space Center в ОАЕ. „Но докато развиваме науката и технологиите, отговорът може да е различен след 50 до 100 години“, добави още той.