Бумът на количествени улеснения през 2020 г. може да препъне централните банки

Федералният резерв, Европейската централна банка и Японската централна банка разшириха колективно балансите си с около осем трилиона долара през 2020 г. Отне им почти осем години, за да постигнат същия растеж след проблемите на световните финансови пазари през септември 2008 г.

Тези покупки на облигации съживиха дебата за количествените улеснения и как това може да наложи фискални разходи на страните, които го преследват, пише The Wall Street Journal.

Логиката е следната: Когато централната банка купува облигации от търговски банки, средствата се отпускат към тези банки под формата на допълнителни резерви в централната банка. След това централната банка плаща лихва върху тези резерви. В периоди като последното десетилетие, когато пазарната стойност на облигационните портфейли набъбна, това беше изгодно за централните банки.

Баланси на централните банки. Графика: The Wall Street Journal 

Но ако лихвените проценти се повишат, всичко това може да се промени: Централната банка ще плаща по-високи лихви върху своите резерви - много краткосрочни пасиви - и стойността на дългосрочните й облигации ще намалее, което води до по-малка възвръщаемост за държавната хазна.

Важният фактор са обстоятелствата, при които големите развити икономики могат да се сблъскат с неочакван ръст на инфлацията. Ако икономиките се разрастват, е много вероятно данъчните приходи да се увеличат, което ще компенсира загубите на централната банка.

Икономистите от Официалния форум на паричните и финансовите институции се изразиха лаконично, като казаха, че единственият сценарий, от който наистина трябва да се страхуваме, е стагфлацията, където растежът е нисък, а инфлацията се ускорява. Но според мозъчния тръст има различни възможности за ограничаване на фискалното въздействие дори при този сценарий.

Много ще зависи от това как точно фискалните власти и централната банка се отнасят помежду си - политически и юридически - и от готовността на правителствата да допуснат счетоводни загуби. Този въпрос е по-сложен в Европа отколкото в САЩ, тъй като евросистемата се състои от много национални централни банки без централен фискален орган, както отбелязва Крис Марш, старши съветник в Exante Data.

От гледна точка на инвеститора, въпросът си струва да се следи, но не е силно притеснителен. Истинският инфлационен подем би бил такава промяна от последните няколко десетилетия, че ефектът върху печалбите на централните банки вероятно би бил ниско в списъка тревоги, ако действително такива се породят.