Тайната съставка на растежа е да си максимално близо до "модела САЩ": МВФ

Неотдавнашните икономически сътресения, причинени от пандемията и войната на Русия срещу Украйна, са склонни да прикрият един тревожен факт - че тенденцията за растеж в света се забавя от 20 години насам. В развитите икономики промяната в посока надолу предшества не само огромните сътресения от 2020-22 г., но и световната финансова криза от 2008-2009 г. Напоследък прогнозите за растежа на нововъзникващите пазарни икономики са особено слаби. Защо се стигна до това забавяне и, което е по-важно, ще продължи ли то?

Преди срещата на финансовите министри и централните банкери във Вашингтон тази седмица икономистите от Международния валутен фонд пресяха доказателствата. Те прогнозират, че до края на това десетилетие глобалният растеж ще бъде около 3 %, което е с почти цял процентен пункт по-малко, отколкото през последните две (вече разочароващи) десетилетия. И тяхната оценка има едно смущаващо последствие: Колкото по-малко продуктовите и трудовите пазари на която и да е страна приличат на тези в САЩ, толкова по-бавно ще расте тази страна.

Плъзгане надолу. Прогнози за растежа на реалния БВП за пет години напред, 2000-24 г.

Тази тревожно неолиберална констатация се разминава доста силно с преобладаващия политически консенсус. Ако левите и десните неостатисти, които в момента са на власт в САЩ и много други страни, изобщо забележат този анализ, те по-скоро ще го критикуват, отколкото да преосмислят подхода си. В резултат на това е още по-вероятно да се сбъднат мрачните прогнози за забавяне на световния растеж.

Икономиките се разширяват по три основни причини: повече работна ръка, повече капитал и по-висока производителност. Забавянето на растежа засяга и трите. Демографският натиск задържа предлагането на работна ръка (и в повечето страни тази сила ще се задълбочава с времето). Инвестициите в световен мащаб са слаби (отчасти поради нарастващата мрачна представа за перспективите за растеж). Но главният виновник за това е спадът в ръста на производителността. Според анализа на МВФ на него се дължи повече от половината от общото забавяне на резултатите на развитите икономики и икономиките с възникващи пазари, а почти цялото забавяне е в най-бедните икономики.

Защо тогава ръстът на производителността е намалял? Повишаването на производителността има два основни източника: иновации и "ефективност на разпределението" (което означава способността на икономиките да използват добре труда и капитала). Приема се, че иновациите са от решаващо значение и им се отделя много повече внимание, отколкото на ефективността на разпределението. С напредването на технологичната граница ли иновациите в развитите икономики стават по-трудни? Защо революцията в областта на информационните технологии не доведе до по-впечатляващи резултати? Ще доведе ли появата на изкуствения интелект до възраждане на иновациите или ще бъде поредното разочарование?

За момента обаче оставете настрана тези интересни въпроси за иновациите и разгледайте пренебрегвания брат и сестра на разпределителната ефективност. Икономистите на МВФ я измерват, като разглеждат промените в дисперсията на производителността между икономическите сектори в рамките на страните от извадката. Всъщност те питат колко бързо по-производителните части на икономиката изтеглят капитал и труд от по-малко производителните части. Колкото по-бързо е това преразпределение, толкова по-бързо е подобрението на производителността. Разглеждайки извадка от 20 развити и нововъзникващи пазарни икономики в периода 2000-2019 г., анализът стига до заключението, че за средната държава намаляването на алокативната ефективност е забавило растежа на производителността с 0,5 процентни пункта. Медианата на ръста на производителността за периода е 0,5 % - това предполага, че влошаването на неправилното разпределение на труда и капитала е намалило ръста на производителността наполовина.

Но познайте какво: "Забележително изключение са САЩ, където подобренията в разпределителната ефективност са помогнали за увеличаване на годишния ръст на [общата факторна производителност] с 0,8 процентни пункта през периода." Анализът установява, че за извадката като цяло прехвърлянето на ресурси от сектор в сектор не е било основният проблем. В повечето държави по-важно е било колко лесно икономиките прехвърлят ресурси в рамките на секторите от по-малко продуктивни към по-продуктивни фирми - нещо, което САЩ в епохата преди Биденомика са правили видимо добре. Както показва проучването, през разглеждания период САЩ са имали сравнително слабо регулиране на продуктовите пазари, ниски бариери пред търговията, свободни пазари на труда и либерализирана финансова система. Данните показват, че всеки от тези фактори е свързан с по-висока ефективност на разпределението.

Един не е като другите. Принос на разпределителната ефективност към растежа на производителността, 2000-19 г., % годишно

Икономистите на МВФ стигат дотам, че ако страните с по-ниска от САЩ алокативна ефективност намалят разликата между политиките си в тези области и тези на САЩ с 15 %, средносрочният им ръст на производителността ще се подобри с 0,7 процентни пункта. "Макар че историческите случаи на такова значително догонващо развитие на политиките не са често срещани, те не са безпрецедентни и представляват амбициозна, но постижима политическа цел."

Какво освежаващо старомодно заключение: В условията на забавящ се глобален растеж предизвикателството пред голяма част от света е да "догони" САЩ в областта на политиката. Е, ако ентусиастите на Вашингтон в областта на индустриалната политика продължат да го правят, разликата наистина ще намалее, макар и не по начина, по който се мисли в това изследване.

Необходимо е да се подчертае, че растежът на производителността като цяло и ефективността на разпределението в частност са само част от това, което осигурява по-високо икономическо производство, нарастващо благосъстояние и намаляване на бедността в световен мащаб. Разширеното предлагане на работна ръка чрез увеличаване на участието, по-добри училища и намаляване на бариерите пред миграцията, както и допълнителни публични и частни инвестиции са незаменими компоненти на икономическия напредък. Но когато всичко е казано и направено, изглежда, че светът - включително САЩ - се нуждае от повече капитализъм от американски тип, а не от по-малко.

Още по темата

Доверието на германските инвеститори расте, наближава ли възстановяване на икономиката?

Ами ако високите лихви на Фед всъщност предизвикват икономически бум в САЩ?

БНБ очаква 2,2% ръста на икономиката и 3% средногодишна инфлация