Вслушайте се в предупреждението от земетресението в Япония

За дълъг момент Япония се страхуваше от най-лошото.

След земетресението с магнитуд 7,6 по Рихтер, което стана на 1-ви януари, властите обявиха най-сериозната тревога за цунами след бедствието през 2011 г., което опустоши региона Тохоку. Опасенията бяха за вълни с височина до пет метра.  Трусът предизвика трусове от най-високото ниво на японската скала на трусовете "Шиндо" едва за седми път в историята. Чувстваше се, че голямо бедствие е неизбежно.

Още по темата

Премиерът на Япония призова за евакуация на застрашените райони

Районът на Ното наистина е преживял опустошителен удар. Към момента на писане на статията е потвърдена смъртта на близо 50 души; ще има и други, когато властите достигнат до сринатите със земята или опожарени къщи. Но най-големите опасения непосредствено след това все още не са се сбъднали - макар че и земетресенията от 2011 г., и тези от 2016 г. в Кумамото бяха предшествани от силни предни трусове, може да се стигне до нови катастрофи.

Мнозина, с които разговарях, бяха изненадани от степента на спешност на предупрежденията, отправени непосредствено след земетресението. Диктор на японската обществена телевизия NHK с тон на тренирана паника молеше зрителите да "Спрете да гледате телевизора и бягайте, веднага!", докато графики предупреждаваха на японски и английски език с най-прости думи: " ОГРОМНО ТСУНАМИ! ЕВАКУАЦИЯ!"

Реакцията беше оправдана: След 2011 г. властите и телевизиите бяха критикувани, че не са били достатъчно спешни, което е довело до фалшиво чувство за сигурност, а след това са били погълнати от последвалото цунами. Несъмнено през следващите дни в Япония ще бъдат преброени още смъртни случаи; сред тях е и екипажът на самолета на бреговата охрана, участвал в сблъсъка на летище Ханеда в Токио, който удари полет на Japan Airlines Co. с близо 400 души на борда. По-малкият самолет се е подготвял да превози помощ до зоната на бедствието.

Но в много отношения историята на това бедствие е история на това, което не се е случило. Въпреки рекордно силните трусове повечето сгради издържат, като досега голяма част от щетите са нанесени на по-стари жилища или на такива, засегнати от пожар или свлачища. Атомните централи, разположени в близост до най-силните трусове, не бяха засегнати. Може би най-красноречивият пример е, че влаковете не само не дерайлираха, но и влакът-стрела Шинкансен, който се движи само на 100 км от епицентъра, се върна в пълна експлоатация по-малко от 24 часа след събитието.

Имайте предвид, че земетресението в Сирия и Турция преди почти една година, което беше с подобен магнитуд от около 7,8, отне живота на около 60 000 души и причини щети за десетки милиарди долари. Септемврийският трус в Мароко уби близо 3000 души; при друг с магнитуд само 5,9 в китайската провинция Гансу загинаха 150 души.

Има видове бедствия, срещу които сме безпомощни. Не можем да направим нищо за пирокластичния поток на вулкана, нито за екологичните последици, когато той изхвърля дим и пепел в атмосферата. Прогнозирането на ураганите е напреднало изключително много, но въпреки че можем да се евакуираме преди бурята, способността ни да предотвратим опустошителни икономически щети остава ограничена, както се видя при урагана Иън през 2022 г.

Още по темата

Ураганът Иън е климатично бедствие за учебниците по история

Но няма никакво извинение за развитите страни да не издигнат вече доказани системи и кодове, които могат да спасят човешки живот. Земетресенията са ярък пример за това. Фактът, че толкова малко смъртни случаи има дори в райони с най-силните трусове, усещани някога, не се дължи на късмет.

Една от широко разпространените гледки от земетресението е тази на седеметажна сграда, паднала настрани в Уаджима. Тази постройка е построена през 1972 г., десетилетие преди цялостното преразглеждане на националните строителни стандарти на Япония - една от многото промени в строителните норми, направени след Втората световна война, когато страната се научи да се адаптира към честите бедствия. Същите тези стандарти са една от причините да продължавам да се радвам на несантименталния подход на Япония към разрушаването на стари сгради и поставянето на по-добри на тяхно място. Защитата от цунами също издържа; критиците обичат да упрекват Япония, че решава проблемите с бетон, но предполагаемо разкрасяващите пейзажа тетраподи и морски стени показват своята стойност в такива моменти.

Въпреки това посланието тук не е, че страната е неуязвима. Земетресение с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер звучи (и е) силно. Но скалата е логаритмична, което означава, че трусът с магнитуд 9, който се случи през 2011 г., е освободил повече от 125 пъти повече енергия от новогодишния трус. Не е възможно да се изградят морски стени, които да предотвратят всички щети от подобно цунами; вместо това трябва да се поучим от миналото и с течение на времето да строим далеч от тези брегове.

Фактът, че Япония не беше засегната по-силно на новогодишния ден, не е случаен. Въпреки това е почти неизбежно тя да понесе по-сериозен удар, и то скоро. Според правителствени оценки дългоочакваното повторение на земетресението от 1923 г., което се случи точно под Токио, може да доведе до 23 000 смъртни случая от срутени сгради и пожари. Страната се надпреварва да подменя сградите отпреди 1981 г., но дори това няма да премахне риска от пожари.

Още по-голям е страхът от земетресение, което да засегне разломната линия Нанкай, която минава по протежение на по-голямата част от тихоокеанското крайбрежие на Япония. Правителството очаква, че опустошителните цунами от такова събитие могат да убият до 320 000 души, което е с над един порядък повече от жертвите през 2011 г., и да причинят щети за около 220 трилиона йени (1,5 трилиона долара).

Но както се оказа през последното десетилетие в множество региони - от Тохоку до Кумамото и сега на полуостров Ното - никъде в страната няма безопасност от рискове. Това важи и за други уязвими райони - от Калифорния до Китай. Земетресението в новогодишния ден е предупреждение: да се подсигурим с каквото можем и да се подготвим с ресурси за спешни случаи, планове за евакуация и знания за това какво да правим, за да сведем до минимум смъртните случаи при тези бедствия, които не можем да избегнем.

Геароид Рейди е колумнист на Bloomberg, който се занимава с Япония и Корейския полуостров. Преди това е ръководил екипа за извънредни новини в Северна Азия и е бил заместник-ръководител на бюрото в Токио.

Още по темата

Годината беше белязана от климатични бедствия, но поставяме и рекорди в декарбонизацията

Борбата с природните бедствия: Каква е ролята на държавата в критичните моменти?