Дроновете и ракетите не могат да решат проблема с наркотиците на Америка

Водещите двама републикански кандидати, които се борят за президент, настояват за нова стратегия за справяне с проблема с наркотиците в САЩ: атаки срещу мексиканските наркокартели с военни действия.

Проблемът е, че дроновете и ракетите няма да нарушат силите, които движат картелите през последните 50 години, от канабиса през 70-те години на миналия век до кокаина през 80-те години на миналия век, до метамфетамина и хероина през 2000-те години, до фентанила в наши дни. Ако Мексико не предостави наркотиците, които Америка искаше, някой друг щеше да го направи.

Преди три десетилетия мексиканските фермери можеха да продават своята царевица на около 415 долара на тон средно в днешни долари. Това не стогаше за някакъв особено добър начин на живот. Приблизително 4 от 10 селскостопански работници по това време са получавали по-малко от минималната заплата, равняваща се на 1,40 долара на час в долари от 2023 г. Производителите на царевица - само една трета от общия брой - бяха близо до дъното на пирамидата.

Тогава се появи НАФТА. През следващите 15 години мексиканските мита върху царевицата, внасяна от САЩ, паднаха до нула. Държавната подкрепа за цените беше оттеглена и цената на едро на царевицата падна с повече от половината през последвалото десетилетие в реално изражение. И какво направиха фермерите? Като рационални агенти в пазарната икономика, мнозина преминаха към по-обещаващи култури: канабис и опиум.

„Историческото изоставяне на най-бедните фермери накара мнозина да засаждат наркотични култури“, каза Омар Гарсия Понсе, политолог от университета „Джордж Вашингтон“. "Надяваме се, че Републиканската партия ще разбере колко глупаво е да се предполага, че най-добрият начин да се прекъсне епидемията от наркотици е да се бомбардират."

Изследване на Понсе с икономистите Оендрила Дубе от Чикагския университет и Кевин Том от Университета на Уисконсин Милуоки заключава, че спадът от 59% в цената на едро на царевицата между 1990 г. и 2005 г. е намалил доходите на селските домакинства в първокласните общини, отглеждащи царевица, с 19%.

Преки данни за незаконно производство на наркотици не съществуват. Но според авторите спадът в цените на царевицата е довел до 8% увеличение на унищожаването на марихуаната и 5% скок в унищожаването на опиумния мак в най-добрите зони за отглеждане на царевица, заедно с 16,4% увеличение на конфискациите на сурова марихуана и 80% увеличение в присъствието на картели за трафик на наркотици.

В тези събития има носталгично усещане, напомнящо за добрите стари времена, когато незаконните наркотици не убиваха от първия опит. И все пак тази отдавнашна верига от обстоятелства подчертава разнообразието и сложността на силите, които оформят икономиката на наркотиците до днес, когато пристрастията на американците се обърнаха към метамфетамин и фентанил.

Въздействието на НАФТА върху мексиканската царевица едва ли е единственият стимулатор за появата на Мексико като фабрика за износ на наркотици. Така нареченият „Китайски шок“, който удари производствените работници в САЩ през последния четвърт век, също така изтласка мексиканските производители от американския пазар – насърчавайки мексиканските работници към алтернативни, понякога незаконни професии.

Икономистите Мелиса Дел, Бенджамин Файгенберг и Кенсуке Тешима установиха, че мексиканските общини, чиито работници са били изложени на нарастваща конкуренция с китайски продукти на американския пазар между 2007 г. и 2010 г., са имали значително увеличение на убийствата, свързани с наркотици, особено ако в тях присъства голям наркокартел. Общините с картели също претърпяха значително увеличение на конфискациите на кокаин.

„Предполагаме“, пишат те, „че когато промените в условията на местния пазар на труда правят транспортирането на наркотици през дадено място по-доходоносно чрез намаляване на алтернативните разходи за наемане на престъпна работа, организациите за трафик на наркотици се борят да получат контрол.“

Екосистемата на незаконните наркотици в Северна Америка сега достига друга точка на пречупване. Тези дни изглежда много малко като в ерата на "Наркос Мексико". Нелегалната търговия с марихуана вече не е нещо важно след легализирането на тревата в голяма част от САЩ.

От 2009 г. до 2020 г. граничните конфискации на марихуана са спаднали от близо 1500 метрични тона до около 230 тона. Между 2015 г. и 2020 г. цената на едро на мексиканската марихуана в САЩ спадна от около 10 000 долара на около 2 000 долара за килограм. През 2020 г. Администрацията за борба с наркотиците (DEA) съобщи, че „мексиканската марихуана до голяма степен е изместена от местно произведената марихуана“.

Наблюдатели съобщават, че фермерите в Мексико масово се отказват от реколтата. Някои опитват шансовете си на нововъзникващите законни пазари за продукти от канабис в Мексико. Други напускат изцяло земеделието и се местят в градовете. Но повечето изглежда опитват късмета си с други стокови култури като домати и люти чушки.

Междувременно организациите за трафик на наркотици се отказаха от марихуаната и преминаха към по-доходоносни и вредни синтетични наркотици като метамфетамин и фентанил. Въпреки че ръстът на фентанил - поглъщан в много форми, често скрито смесен с други лекарства - е трудно да се оцени, корпорацията RAND изчисли, че американците са похарчили около 27 милиарда долара за метамфетамин през 2016 г., спрямо 15 милиарда долара пет години по-рано.

Не е ясно докъде ще доведе това. Но преминаването към синтетика отеква на юг от границата. Нарастващата употреба на метамфетамин в САЩ може да намали търсенето на кокаин, на който той често е заместител. Най-добрата оценка на RAND предполага, че американците са похарчили само 24 милиарда долара за кокаин през 2016 г., което е спад от 29 милиарда долара през 2011 г. и 58 милиарда долара през 2006 г.

Промените в потреблението и политиката на САЩ реорганизират цялата верига за доставка на наркотици. Мексиканският икономист Фернанда Собрино, например, установи, че преформулирането на OxyContin от 2010 г., което направи по-трудно раздробяването и разтварянето на хапчетата, за да се освободи активният агент оксикодон, насърчи потребителите в САЩ да преминат към хероин, нелегалният заместител. Цените на хероина в САЩ се повишиха и, изненада, производството на хероин в Мексико също нарасна.

Процентът на хероина с мексикански произход, конфискуван от DEA, се е увеличил от по-малко от 5% през 2003 г. до около 90% до 2015 г. И, разбира се, насилието се е увеличило в мексиканските общини, подходящи за отглеждане на опиумен мак, тъй като картелите се намесват, за да се възползват от пазарната възможност.

Сега силата на потребителското търсене тласка в обратната посока. Възприемането на фентанил от страна на американците срина търсенето на мексикански хероин. Едно проучване изчислява, че много фермери в мексиканския щат Гереро са се отказали от отглеждането на опиумен мак и са напуснали селските райони, след като цената на суровия опиум падна до около 315-415 долара за килограм от над 1000 долара през 2017 г.

Някои от тези промени предлагат нишки на надежда. Насилието вече изглежда намалява в щата Синалоа, наркоточка, където наркотрафикантите биха се борили за контрола върху плантациите с канабис и мак. Нарушенията на правата на човека от мексиканските сили за сигурност, участващи в изкореняването на марихуаната, също намаляват.

„Живеехме в страх от армията. Кампаниите им за унищожаване бяха брутални и те атакуваха всеки близо до плантации с марихуана или мак“, спомня си един фермер, който говори с InSight Crime за доклад за упадъка на нелегалната индустрия за марихуана в Мексико. „Днес отношенията ни с тях се подобриха значително.“

Тъй като трафикантите изоставят опиума и марихуаната, за да се специализират в синтетични наркотици като фентанил, симбиотичната им връзка с фермерските общности в селските райони на Мексико може да отслабне, отваряйки възможности за тяхното изтласкване.

Дефлацията на някои пазари на наркотици може да улесни предлагането на икономически алтернативи на фермерите и нискоквалифицираните мъже, които доминират в по-ниските рангове на картелите - било то под формата на субсидии за алтернативни култури, програми за градска заетост или нови правни пътища като, да речем, отглеждане на опиум за фармацевтичната индустрия.

Кой знае колко ефективни могат да бъдат тези усилия, особено след като наркокартелите се разклоняват в други бизнеси, включително трафик на хора и законни култури като авокадо. Гарсия Понсе отбелязва, че този вид интервенции трябва да се правят, когато нарко индустрията току-що започва да се установява в някй сектор. „След като престъпните организации се установят, е невъзможно да бъдат извадени“, каза той.

Това, което еволюцията на икономиката на наркотиците показва ясно, е, че изпращането на дрон с ракета през границата, за да взриви лошите, не променя икономическата динамика, която движи търговията с наркотици от половин век.

Струва си да си припомним, че първите битки от Войната срещу наркотиците бяха за марихуаната, като се започне със заповедта на президента Ричард Никсън да затвори мексиканската граница, за да спре потока от трева през 1969 г. Това също не проработи. Странно как историята се повтаря.

Едуардо Портър е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ Латинска Америка, икономическата политика на САЩ и имиграцията.

Още по темата

Поне 50% от населението на Хаити ще е изправено пред животозастрашаващ глад

Как фентанилът промени наркокартелите в Мексико

Ще помогне ли евтината работна ръка на Мексико да бъде новата "фабрика на света"?

Картелите на авокадо ли убиха пеперудата-монарх, част 1