Съдебните дела и злонамерени служители са толкова опасни, колкото и лошите кредити за банките

Ако беше лесно да се предвидят компютърни сривове, нелоялни трейдъри, неволните грешки или големи регулаторни глоби, банките нямаше да страдат от тези неща. Факт е, че подобни неуредици са доста често срещани и според проучване на Better Markets, група за натиск в сектора, само от 2008 г. насам са стрували на шестте най-големи американски банки 181 млрд. долара под формата на глоби и съдебни дела.

Това са оперативни рискове - един вид събирателен термин за загубите, които банките могат да понесат и които не са пряк резултат от лошо кредитиране или неправилно сключени сделки. Съгласно предложените миналия месец по-строги капиталови правила регулаторните органи на САЩ, ръководени от Федералния резерв, ще задължат всички банки да отчитат тези рискове и да разполагат с допълнителен капитал, който да ги покрива, освен този, който имат за кредитните и пазарните рискове.

Тази промяна предизвика едни от най-шумните протести досега от страна на индустрията преди стандартите да бъдат финализирани през следващото лято. Въпреки че оперативните рискове може да са несигурни и неточни, важно е банките да могат да си ги позволят, когато и да се проявят.

Едно от оплакванията е, че големите глоби и съдебни дела често се налагат дълго след икономическите или пазарните сривове, които са ги предизвикали. Миналата седмица управителят на Фед Кристофър Уолър заяви, че банките са платили санкции за продажбата на лоши високорискови ипотечни облигации дълго след кризата, при която те (и техните клиенти) са понесли финансови загуби. Според него банките не би трябвало да се нуждаят от капитал за рискове, които няма вероятност да бъдат засегнати по едно и също време.

Още по темата

Лихвите по ипотеки у нас са сред най-ниските в света, защото големите банки се борят за пазарен дял

Уолстрийт анализира глобалния ефект от шоковите удари на Японската централна банка

Големите банки, обаче, изплащаха обезщетения за най-различни простъпки през целия период на кризата и дори впоследствие. Освен това някои от най-известните некоректни търговци са се появили в разгара на пазарния хаос: Жером Кервиел от Societe Generale SA и Квеку Адоболи от UBS Group AG са нанесли щети на своите работодатели още по време на кризата.

Противопоставят се и онези банки и финансови компании, които получават по-голям дял от приходите си от такси, а не от кредитиране. Главният изпълнителен директор на Morgan Stanley Джеймс Горман се оплака по време на конферентен разговор с инвеститорите миналия месец, че стандартизираната мярка за оперативен риск "за мен просто няма смисъл". Според първите оценки на анализаторите неговата банка вероятно ще бъде най-засегната сред големите в бранша, така че той със сигурност ще бъде недоволен.

Съгласно новите правила, които въвеждат т.нар. глобални стандарти Базел III, размерът на капитала, от който се нуждаят банките за оперативен риск, се основава на размера на бизнеса им през последните три години и на сумите, които са загубили поради глоби, съдебни спорове или други пропуски през последното десетилетие. Размерът на бизнеса се измерва, като се разглеждат еднакво приходите от лихви, такси и търговия. Новите капиталови правила са по-сложни от съществуващите стандартизирани изчисления за рисково претеглените активи, но не са толкова индивидуални, колкото усъвършенствания подход, който позволява на големите банки да използват собствени вътрешни модели за определяне на капиталовите си нужди. Всъщност тези банки вече от години изчисляват собствените си разходи за оперативен риск.

За Bank of America Inc., JPMorgan Chase & Co. и Wells Fargo & Co. текущата им отчетена експозиция на оперативен риск е значително по-голяма от оценките на анализаторите на Citigroup Inc. за това каква би могла да бъде тя съгласно новите правила. За Goldman Sachs Group Inc. двата показателя са почти еднакви, но за Morgan Stanley новият показател би могъл да бъде с близо 40% по-висок от настоящата експозиция.

Още по темата

Най-големите банки в САЩ са изправени пред 19% увеличение на капитала

Европейската централна банка най-вероятно няма да се стреми да догонва Фед

Morgan Stanley може да бъде санкционирана по няколко начина. Оперативният риск в нейните вътрешни модели се основава повече на действително претърпените загуби, отколкото на размера на банката, докато новите правила определят минимална такса въз основа на приходите.

Това ограничава ползите от доброто управление на банката. Изследването на Better Markets показва, че Morgan Stanley е загубила много по-малко от конкурентите си от съдебни дела и санкции след кризата от 2008 г. - платила е само около 5,5 млрд. долара от общо 181 млрд. долара.
Използването на приходите от такси за измерване на оперативния риск също ще има непропорционално въздействие спрямо баланса на Morgan Stanley: Нетните приходи от лихви и нетните приходи от търговия са пряко свързани с размера на активите и пасивите на банката, докато таксите идват от управлението на чужди активи.

Банка, която е ориентирана към управление на богатството, все още е изложена на рискове от измами, кибератаки или недобросъвестни служители. Регулаторните органи са обезпокоени от последиците от загубите от такива неща за стабилността и икономиката. Morgan Stanley може да е платила по-малко глоби от конкурентите си, но все пак е платила не малка сума.

Регулаторните органи знаят повече от всяка банка за методите на конкурентите им за идентифициране и намаляване на оперативните рискове - това поставя кредиторите в неизгодно положение, когато се опитват да отвърнат.

Според Пол Форд, основател на Acin, стартъп, изграждащ стандартизирана база данни за мониторинг и контрол, оперативният риск все още е много трудоемка функция с различно качество и различни подходи дори в рамките на едни и същи големи банки, както и между тях. Фирмата му, която е подкрепена от пет големи кредитора, има за цел да даде на банките обективна оценка на това как техните подходи се сравняват с тези на колегите им и да предложи насоки за това къде да подобрят защитата си.

Регулаторните органи следва да могат да вземат предвид качеството на контролите на банките при измерването на рисковете, вместо да гледат просто размера и историческите загуби. Застраховката винаги е по-скъпа, ако в миналото сте предявявали искове, но ако можете да покажете, че сте намалили рисковете, премиите ви трябва да намалеят. Новият стандарт за оперативен риск може да бъде коригиран от регулаторните органи, но принципът е правилен. Банките ще продължат да нарушават правилата и да стават жертва на измами или други злополуки, които водят до загуби, които не са обхванати от преките финансови рискове. Те се нуждаят от капитал за това.

Още по темата

Европейската централна банка ще иска седмичен отчет за ликвидността на банките

Отчетите на банките показаха криза, специално създадена за JPMorgan и компания