Индия не може да е лидер на Глобалния юг и да не го храни

Световните пазари на храни отново изпаднаха в хаос - не само заради решението на Русия да се оттегли от сделката за зърно в Черно море, но и заради съобщението на Индия, че ще забрани износа на много сортове ориз. Частичното напускане на най-голямата търговска държава на пазара на ориз, която има около 40% дял в износа, доведе до опасения, че инфлацията на храните ще излезе извън контрол, особено в страните от Глобалния юг, които вече се борят с високи нива на задлъжнялост и завишени сметки за храна и гориво.

Дори и скоро да бъде отменена, забраната за износ е голяма грешка за Индия, както в икономически, така и в геополитически план. Тя драматично подкопава неотдавнашните твърдения на индийските лидери, че тази страна е естественият и отговорен лидер на развиващия се свят.

Основанията на Ню Делхи за това решение са познати: повишаващите се цени на хранителните продукти в страната и предстоящите догодина общи избори. Ниската инфлация на хранителните продукти традиционно е решаващ фактор за изборния успех в Индия, а цените на ориза на вътрешния пазар се повишиха с над 10% през последната година. Правителството обвинява за това нарастващия износ.

За повечето индийски икономисти не е ясно защо забраната за износ е най-доброто решение за местните потребители, когато правителството разполага с огромни запаси от ориз, които лесно би могло да разпредели между по-бедните индийци или да пусне на свободния пазар, за да намали цените.

Факт е, че за обзетите от мания за контрол бюрократи в Ню Делхи забраните за износ се превърнаха в първия, а не в последния отговор на нарастващите цени на вътрешния пазар. Само няколко месеца след като руското нахлуване в Украйна разтърси пазарите на пшеница миналата година, например, Индия спря износа на пшеница - за пореден път, бездушно увеличавайки продоволствената несигурност в развиващия се свят, точно когато той е най-уязвим.

Индийските бюрократи обичат да твърдят - включително и в Световната търговска организация - че техните рестриктивни търговски политики имат за цел да защитят милионите ни земеделски производители, за които това е основно препитание. На практика обаче фермерите са последното нещо, за което политиците мислят. Ако доходите от земеделие бяха приоритет номер едно за правителството, то нямаше да спре износа точно в момента, когато цените се покачват и фермерите имат възможност да реализират рядка печалба.

Ако Индия иска да заеме водеща роля в света, тя трябва да разбере, че нейните решения имат глобални последици. Дори в по-богатите страни като САЩ потребителите, много от които са от индийската диаспора, превземат супермаркетите в опит да се сдобият с различни индийски сортове ориз.

Индийските политици имат готовност да се защитят срещу подобни оплаквания. Те ще изтъкнат, че забраната не се отнася до най-популярния индийски вид ориз - басмати. (Това ще бъде малка утеха за индийците в чужбина, особено за тези от Южна Индия, които предпочитат по-късозърнести сортове).

Те биха могли също така, напълно вярно, да посочат, че въпреки забраната за износ, обявена миналата година, Индия всъщност е изнесла почти два пъти повече пшеница през лятото на 2022 г., отколкото през предходната година. Това не се дължеше на пробив в системата. Отчасти това беше така, защото договорите, подписани преди забраната, все още се изпълняваха.

Но също така беше и защото други правителства можеха да лобират пред индийските служители да правят изключения за конкретни доставки на пшеница. Подобна система ще бъде въведена и за ориза.

Така Индия се опитва да си вземе тортата и да я изяде. Тя иска да задържи зърното си, като същевременно се представя за щедър доставчик на останалата част от развиващия се свят.

Не съм сигурен, че този трик ще проработи повече от веднъж. Едно е да купуваш индийско зърно на свободния пазар, а съвсем друго е да отидеш при индийските дипломати и да поискаш ориз или пшеница, защото се притесняваш от хранителни бунтове.

По-вероятно е недалновидното решение на Индия да натрупа недоволство с течение на времето. Всъщност гневът може да нарасне доста бързо, ако световните цени на ориза достигнат 10-годишен връх, а развиващият се свят обвини за недостига основно индийската забрана.

Основният аргумент на Индия в полза на това за поеме водещата роля на Глобалния юг винаги е бил, че за разлика от Запада или Китай тя гледа на другите развиващи се страни като на равни. Индийските политици трябва да преосмислят произволните забрани за износ, които карат тези страни да се чувстват като молители. Глобалното лидерство изисква да се поеме отговорност и за света.

Още по темата

Продоволствената сигурност на Индия е застрашена от изменението на климата

Хиляди програмисти в Индия може да останат без работа до 2-3 г. заради ИИ

Индия може да предпочете петрол от Близкия изток пред скъпия руски внос