Нужни са $200 трилиона, за да се спре глобалното затопляне. Това е изгодна сделка

Каква цена бихте поставили за запазването на функционираща човешка цивилизация? Ще стигнат ли 200 трилиона долара? Може ли това всъщност да е изгодна сделка?

Bloomberg NEF, изследователският екип на Bloomberg за зелена енергия, изчислява в нов доклад тази седмица, че може да струва 196 трилиона долара инвестиции за нулиране на световните въглеродни емисии до 2050 г., както много страни са обещали да направят, за да избегнат унищожаващото обществото глобално затопляне. Вероятно няма да ви шокира да научите, че световните ангажименти за нетна нула все още не са последвани от пари или дори обещания за пари, необходими, за да ги превърнат в реалност.

BNEF предполага, че годишните зелени инвестиции ще трябва да се утроят почти до 6,9 трилиона долара до 2030 г., ако искаме да имаме някаква надежда да достигнем нетна нула до 2050 г. Това ще включва правителства, фирми и потребители, които сменят по-голямата част от световния парк от превозни средства, задвижвани с газ, с електрически такива, изграждане на станции за зареждане за тези превозни средства и замяна на енергия, захранвана от изкопаеми горива, с вятърна, слънчева и други възобновяеми енергийни източници, с нови мрежи, които да ги свързват всички.

„С осезаемите въздействия от изменението на климата, които стават все по-реални с всеки изминал ден, прозорецът за намаляване на глобалното затопляне се затваря“, пише анализаторът на BNEF Нилуши Карунаратне в доклада. „Но все още има възможност за значима промяна.“

Оценката на BNEF всъщност е най-ниската в сравнение с изчисленията на McKinsey, че преминаването на обществото от изкопаеми горива ще изисква средни годишни разходи от 9,2 трилиона долара между 2021 г. и 2050 г., или 275 трилиона долара. Подобно на BNEF, McKinsey също предупреди, че най-високите разходи ще трябва да се появят през следващите 15 години.

Колкото и шокиращо големи да изглеждат тези числа, те са минимални в сравнение с вероятната цена за бездействие. Застрахователният гигант Swiss Re изчисли, че бързото глобално затопляне може да намали 23 трилиона долара годишно от световния БВП, като икономиката на САЩ е със 7% по-малка, отколкото в един по-хладен свят, а развитите икономики вероятно са с 10% по-малки, отколкото би трябвало да бъдат. По такива мерки харченето на 200 трилиона долара за 27 години звучи сравнително евтино.

S&P Global изчисли, че изменението на климата може да намали с 4% годишния световен БВП до 2050 г. Това може да означава само 13 трилиона долара годишно икономически загуби – все пак повече от около 7 трилиона долара, които бихме похарчили, за да ги избегнем. И тези загуби ще бъдат особено тежки за бързоразвиващите се страни в глобалния Юг, като Южна Азия ще загуби 15% от БВП, Централна Азия ще загуби 7%, а Субсахарска Африка ще загуби 6%.

Целта за нетна нула до 2050 г. не е някаква произволна цел, а вероятно най-добрата ни надежда да запазим глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над средните стойности от прединдустриалната епоха, след което щетите върху обитаемостта на планетата ще нараснат експоненциално. В момента сме напът да се доближим до 3C на затопляне, което учените предупреждават, че може да направи големи участъци от планетата негодни за живот.

Трудната част от убеждаването на политици и гласоподаватели да се ангажират с нетна нула е, че повечето от най-лошите щети от необузданото глобално затопляне все още са десетилетия напред в бъдещето, докато повечето от инвестициите за избягване на подобно бедствие трябва да се случат веднага. Както знае всеки, който някога се е опитвал да ходи на фитнес, да спестява за пенсия или да отлага гледането на още един епизод на The Witcher, хората трудно отлагат удовлетворението, дори ако това ще направи бъдещето им по-щастливо и проспериращо.

Но изменението на климата вече сее хаос върху живота и поминъка през 2023 г., след само 1,2C затопляне. Не би трябвало да е твърде трудно да си представим свят, в който днешните климатични бедствия изглеждат странни в сравнение. Да направим всичко възможно, за да избегнем такова бъдеще, си заслужава цената, която ще става все по-висока колкото по-дълго чакаме.

Марк Гонглоф е редактор на Bloomberg Opinion и колумнист, отразяващ изменението на климата. Бивш управляващ редактор на Fortune.com, той е ръководил бизнес и технологичното отразяване на HuffPost и е бил репортер и редактор на The Wall Street Journal.

Още по темата

Световното корабоплаване не си постави цели за климата, съобразени с 1,5C

Средната глобална температура счупи нов рекорд това лято

Рейн очаква ново лято на кризи, докато жегата изпича Европа

Европа се прицелва в липсващите емисии, които могат да провалят целите за климата