Фондовете с ниска волатилност отново са на мода

Подобни стратегии се провалиха в условията на коронакризата, но са напът да отчетат добри резултати през трудната 2022 г.

10:30 | 24 септември 2022
Обновен: 10:33 | 24 септември 2022
Автор: Николета Рилска
Снимка: Michael M. Santiago/Блоомберг
Снимка: Michael M. Santiago/Блоомберг

Инвеститорите отново се насочват към фондовете, които рекламират способността си да ги защитят от големи сътресения на пазара, макар че те не се представиха точно както се очакваше в разгара на коронавирусната пандемия, съобщава The Wall Street Journal.

Приблизително 6,5 милиарда долара са насочени към взаимни и борсово търгувани фондове (ETF) с ниска волатилност през тази година. Това поставя фондовете напът да отчетат първите положителни годишни потоци след 2019 г., сочат данни на Morningstar Direct.

Фондовете с ниска волатилност обещават по-плавни движения на пазара, като държат акции с най-малките еднодневни колебания в цените. Това често са книжа на компании за комунални услуги, дружества за потребителски стоки и недвижими имоти, които обикновено са по-малко чувствителни към икономически бумове и спадове.

iShares MSCI Min Vol USA ETF — най-големият фонд с ниска волатилност — е събрал повече от един милиард долара в активи през последния месец, става ясно от данни FactSet. Тези входящи потоци правят фонда сред най-популярните от всички ETF-и за акции в САЩ, тъй като притесненията от по-агресивно затягане на паричната политика от страна на Федералния резерв помрачиха перспективите за акциите. Индексът S&P се понижи с 5% през последния месец, увеличавайки загубите си за годината до 21%.

Активите под управлението на iShares се повишават до 28 милиарда долара – въпреки че остават далеч под достигнатия връх от 40 милиарда долара през февруари 2020 г.

Фондовете с ниска волатилност се появиха след финансовата криза от 2007-2009 г. и нараснаха експоненциално през следващите години. Ръстовете им обаче бяха преустановени в началото на пандемията, тъй като те не успяха да осигурят убежище за инвеститорите и бяха обхванати от по-широките разпродажби на пазарите.

Дори когато налице беше възстановяване на пазарите, фондовете не взеха участие. Акциите, които поведоха ръстовете, бяха от сектори като електронната търговия, които традиционно са по-податливи на колебанията на борсите и следователно са по-малко застъпени във фондовете с ниска волатилност. Разочаровани от слабото представяне както по време на спада на пазара, така и в условията на ралито, много инвеститори се оттеглиха.

„Притеснителното при стратегиите с ниска волатилност е това, което преживяхме през 2020 г. – епизодичен и екстремен пристъп на волатилност“, заяви Матю Бартолини, управляващ директор в State Street Global Advisors и ръководител на SPDR Americas Research. „Всичко поевтиня значително – едновременно. След това имаше голямо рали при по-високорисковите активи, но не и при акциите с обичайно по-ниска волатилност“, припомня той.

Фондовете с ниска волатилност са изправени пред друг проблем, често срещан сред ETF-ите: Въпреки че подобни стратегии са много рекламирани, някои инвеститори предупреждават, че е важно да се разгледа какво наистина предлагат фондовете, тъй като техният състав и ефективност могат да варират значително.

Например, фондът iShares от BlackRock – следи индекса MSCI, който избира акции не само въз основа на волатилност, но и на тяхната корелация с други акции. Допълнителни ограничения, като предотвратяване на отклонение на секторните коефициенти с повече от 5% спрямо това на индекса, водят до фонд, който прилича на по-широкия пазар. Сред най-големите притежания на фонда iShares са акции на технологични компании като Cisco Systems и Texas Instruments.

От друга страна – ETF-ът Invesco S&P 500 с ниска волатилност проследява 100-те акции в индекса с най-ниски промени при възвръщаемостта през изминалата година, независимо от сектора. С 11 милиарда долара управлявани активи, фондът на Invesco е вторият по големина фонд с ниска волатилност на пазара.

„ETF-ите с ниска волатилност могат да доведат до много различни резултати“, коментира Кори Хофщайн, главен инвестиционен директор на Newfound Research. Той отбелязва, че разликите могат да бъдат в рамките на десетки процентни пункта.

През 2022 г. и двата фонда се представят по-силно от S&P 500. Фондът iShares губи 15%, а Invesco –11%. През 2020 г. и двата фонда се представиха значително по-слабо от по-широкия пазар. Фондът iShares спечели 3,5%, а фондът Invesco загуби 3,6%, докато S&P 500 нарасна с 16%.

Изглежда, че на Wall Street липсва консенсус относно перспективите за стратегии с ниска волатилност. Някои казват, че несигурната макроикономическа среда дава повече пространство за управление на тези фондове. Други поставят под въпрос ефикасността на избора на акции въз основа единствено на тяхната историческа волатилност.

За Роб Арнот, основател и председател на Research Affiliates, всичко опира до относителна оценка или дали даден актив е евтин или скъп по отношение на по-широкия пазар. Според него скорошното възстановяване не е случайно. Той отбелязва, че тези стратегии са загубили през 2021 г. най-много в сравнение с по-широкия пазар след дотком балона през 2000 г.

Също така някои стратези смятат, че потоците към подобни фондове могат да намалеят скоро.

„Тези стратегии работят тази година и това е част от причината, поради която хората насочват парите си към тях“, посочва Тод Розенблут, ръководител на изследванията във VettaFi. „Но е справедливо да се очаква, че до края на 2022 г. и през 2023 г. ще има волатилност. Фед все още повишава лихвените проценти в продължаващата глобална битка срещу инфлацията, войната в Украйна продължава, предстоят и избори“, обяснява той.