Путин предвкусва насладата на "горещата есен" на популистките протести в Европа

Възраждащото се русофилство в страните, заложници на Кремъл зад Желязната завеса, е горчива ирония - случай на колективен Стокхолмски синдром

08:01 | 14 септември 2022
Преводач: Андреас Клут
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

След като започна агресивна война и не успя да я спечели, руският президент Владимир Путин няма какво да празнува тези дни. Това, което ще го зарадва, е да види как много западноевропейци излизат на улицата тази есен. Той ще използва всички подбуди и стимули в арсенала си от дезинформация, за да подтикне протестиращите да разделят собствените си общества - като по този начин отслаби международния фронт срещу него.
Според индекс, разработен от изследователската компания Verisk Maplecroft, тази есен граждански вълнения вероятно ще се разгорят в 101 държави (от общо 198 наблюдавани). Горещите точки варират от Шри Ланка и Алжир до сравнително благоденстваща Европа. Основният двигател, разбира се, е инфлацията, особено рязкото покачване на цените на храните и енергията (причинено до голяма степен от Путин). Но се намесват и други фактори. Чехите и германците дадоха първите проблясъци на един особено тревожен модел.

Десетки хиляди хора излязоха по улиците на Прага онзи ден. Те поискаха от Европейския съюз да отмени санкциите срещу Русия, да сключи ново газово споразумение с Путин и да спре въоръжаването на Украйна. Мнозина обвиняваха ЕС и НАТО, а не Путин, за всичко, което не е наред в света. Сред ораторите се открояваха бунтари от крайната десница и крайната левица.

Миналия понеделник чехите предадоха щафетата на север, в района на бившата Източна Германия, където хиляди хора се събраха в Лайпциг и Магдебург. И този път основните проблеми на демонстрантите бяха инфлацията, цените на електроенергията и предполагаемо бездушния и некадърен политически елит. Но протестиращите се оказаха също толкова нетърпеливи да изразят симпатиите си към Путин, безразличието си към Украйна и язвителността си към ръководения от САЩ Запад. Както и в Прага, те бяха предимно от популистката крайна десница и посткомунистическата левица. 

Партията, която мобилизира германците в крайната десница, е Алтернатива за Германия (AfD); представляваща тези в другата крайност е Левицата - партия, която произлиза от комунистическия режим, управлявал Източна Германия. И двете са до голяма степен без значение в бившата Западна Германия, но са част от основното течение в отчуждените източни региони. В провинциалното събрание на Тюрингия AfD и Левите заедно (ако си сътрудничат) биха имали мнозинство от места.

За есента и двете партии обещават "Гореща есен срещу студени крака", както гласи един от лозунгите, като митингите са планирани всеки понеделник. Официално обаче те се стремят да се дистанцират една от друга. В конвенционалния политически спектър все пак се предполага, че те са диаметрални противоположности. 

В действителност техните светогледи се припокриват малко подозрително. Техните поддръжници произхождат от същите (предимно източногермански) среди, които протестираха и срещу бежанците през 2015-2016 г. и срещу правилата на Covid наскоро. Те изглеждат неподправено нетърпеливи да рециклират конспиративни теории.

Едва ли е новина, че твърдата левица и десницата споделят много обща психологическа ДНК - Бенито Мусолини е бил социалист, преди да се застъпи за фашизма. Начинът на мислене и на двете страни е авторитарен, популистки и колективистичен за разлика от индивидуалистичния - основната разлика е в целите на тяхното недоволство (богатите за левите, родолюбивите аутсайдери за десните). И всички те са странно проруски настроени. 

Тези пристрастия превръщат хората от политическите периферии в цяла Европа в идеална аудитория от "полезни идиоти" - терминологията се приписва на Ленин - за пропагандата на Кремъл на Запад. Това се отнася за популистите от Франция до Италия и отвъд. Но Путин - който през 80-те години на миналия век е работил като агент на КГБ в Източна Германия - познава най-добре полезните си идиоти в Централна Европа. 

В местата, които преди това са били заложници на Кремъл зад Желязната завеса, това възраждащо се русофилство е горчива ирония - случай на колективен Стокхолмски синдром. Унгария може би е най-лошият пример, но Източна Германия също е шокираща. Сякаш подчертавайки своя цинизъм, AfD и Левите дори избраха понеделници за митингите тази есен, в знак на почит към "понеделнишките демонстрации" на източногерманците през 1989 г., които доведоха до падането на Берлинската стена.

Този коктейл от доверчивост и недобросъвестност, разбираемо, е труден за понасяне от други европейци, които някога са били зад Желязната завеса и са били жертви на царизма още преди Съветския съюз. Освен украинците, това са поляците, литовците, латвийците и естонците. Те смятат Путин за екзистенциална заплаха, а оттам и възприеманата колебливост на западните им съюзници, особено на Германия, за форма на предателство - едва ли първо в историята им.

В своето продължително противопоставяне срещу Путин и бруталния неоимпериализъм, който той представлява, Западът може да спечели само ако остане единен. Ето защо Путин ще направи всичко възможно да продължи да разпространява лъжи и дезинформация на Запад с надеждата да създаде "пета колона", която да се бори за него от тила на врага. Западните лидери - и то не само тези, които заемат политически постове - трябва да направят всичко възможно, за да разобличат тези лъжи и да им противопоставят истината. Най-голямото изпитание ще дойде през тази гореща есен.