Изборни рискове: инвеститорите в италиански и френски дълг не са особено притеснени

Спокойствието на пазара на облигации на фона на възможнo разпадане на управляващата коалиция в Италия и президентските избори във Франция през април предлага доказателство, ако е било необходимо такова, че демонстрирането на солидарност от страна на Европа по време на пандемията е почти заличило рисковете от разпадането на съюза и еврозоната.

Подготовката за тези събития е много различна от 2017 и 2018 г., когато перспективата за крайно десен, евроскептичен Елисейски дворец и сблъсъците на италианските политици с Брюксел само подклаждаха опасенията за разпадането на еврозоната.

Страховете от Frexit и Quitaly – рискът тези страни да се откажат от единната валута, причинявайки разпадането на блока – също се засилиха след шокиращия британски референдум за Brexit през 2016 г.

Но президентските избори във Франция през април за момента не са на радара на инвеститорите, въпреки възможността крайно десен кандидат да стигне до втория тур.

Пазарите също са до голяма степен невъзмутими от президентските избори в Италия, които започват на 24 януари, Има голяма възможност премиерът Марио Драги да стане президент и вероятно да предизвика предсрочни избори, които могат да доведат до потенциално разкъсана коалиция.

Намалените страхове от разпадане на еврозоната този път отразяват промяна в реториката, след като пандемията подчерта ползите от членството в блока за по-задлъжнелите държави.

„Реториката срещу еврото вече не е толкова на мода след пандемията и NGEU“, каза Мауро Вале, портфолио мениджър в Generali Investments Partners, имайки предвид фонда за възстановяване на Европейския съюз NextGenerationEU, създаден през 2020 г., за да разпредели до 800 милиарда евро към държавите-членки.

С наближаването на президентския вот в Италия, спредът на италианската доходност над регионалния еталон Германия - първокласните инвеститори, които търсят експозиция към Италия, втората най-задлъжняла икономика в еврозоната - се увеличи до около 140 базисни пункта, с 10 базисни пункта от края на ноември.

Но това е по-малко от половината от това, което беше през октомври 2018 г.

По същия начин френските спредове, които надхвърлиха 80 базисни пункта в началото на 2017 г., сега са около 30.

„По скала от 1 до 10, където 10 е максималната паника, мисля, че все още може да сме около 1 или 2“, каза стратегът на UBS Рохан Хана.

„Що се отнася до Италия... въпросите как да се хеджира този политически риск току-що започнаха“, каза Хана.

Хана каза, че миналата година е имал въпроси от клиенти относно френските рискове, но те са намалели, вероятно тъй като крайнодесните кампании губят сила.

Докато доходността в Италия и Франция се повиши от началото на декември и италианските спредове над Германия се увеличиха, това е част от широкообхватно покачване, движено от по-високите разходи по заеми в световен мащаб и предстоящото забавяне на изкупуването на облигации от Европейската централна банка.

Така че докато през 2017 и 2018 г. френско-германските и италианско-германските спредове нараснаха съответно с около 50 базисни точки и 180 базисни пункта, повечето инвеститори, по данни на "Ройтерс", очакват не повече от 20-25 базисни пункта повишение на италианския спред по време на гласуването за нов президент и в последствие.

Очаква се френските спредове също да се движат умерено и проучване на Deutsche Bank през декември установи, че само 1% от анкетираните очакват изборите да бъдат голямо събитие за финансовите пазари.

И няма признаци за паническо търсене на убежище в германските облигации, където доходността се е повишила в съответствие с другаде.

Евро доверие

Всички избори крият рискове и за Майк Ридъл от Allianz Global Investors те са причина за къси позици по италиански и френски облигации „не защото смятаме, че ще има огромно разстройство, просто никой не калкулира този риск“.

Самите проучвания на общественото мнение може да предоставят известно облекчение на инвеститорите, като последното във Франция показва, че никой от двамата крайнодесни кандидати може да не стигне до втория тур, което означава, че консерваторът Валери Пекрес може да се изправи срещу сегашния президент Еманюел Макрон.

Но най-голямата промяна този път е, че крайнодесните политици като цяло смекчиха евроскептицизма си, отбелязва Вале от Generali Investments Partners, който е с голяма експозиция по италиански облигации и вижда всяка разпродажба като шанс за увеличаването ѝ.

Създаването на фонда за възстановяване на Европейския съюз по-специално се счита за повратна точка за ЕС, позволяваща съвместно заемане на заеми в мащаб, немислим при предишни кризи.

Пандемията също помогна на Германия да приеме необходимостта от по-високи разходи и съвместни заеми; новото правителство, ръководено от социалдемократите, даде знак за отвореност към реформиране на правилата за разходите в еврозоната, които в момента са спрени от действие.

Италия, където крайнодесният лидер Матео Салвини обвини инвеститорите в облигации, че се държат като „господари на спреда“, е основният бенефициент на фонда и на решението на ЕС да спре правилата за дълга.

Страната ще получи до 205 милиарда евро от фонда чрез заеми и безвъзмездни средства, които Хана от UBS описа като „подарък за добре дошли“ за всеки следващ италиански лидер и мощен стимул за оставане в добри отношения с блока.