При създаването на еврото, имаше условие и това условие беше еврото да стане стабилна валута с независима централна банка. Това включва бюджетната политика и изпълнението на конкретни критерии за стабилност. При замразяването им по време на пандемията във всички държави членки, включително и в Германия, трябва да изходим от предварителното условие, че това е „прекъсване“, както буквално се нарича. То е предназначено за точно такива извънредни обстоятелства и когато кризата приключи, когато икономическите последици бъдат преодолени, Германия и останалите страни трябва да се върнат към политиките на стабилност, включени в договора от Маастрихт.
Погрешно е схващането, че ситуацията е неудържима. Наскоро договорения план за възстановяване е еднократно решение, което стъпва на европейските закони, постановяващи, че той може да се приложи еднократно при извънредни ситуации. Защото основният принцип е, че дългът е свързан и с отговорност. Ние не искаме да сме членове на задлъжнял съюз. Всяка държава носи отговорност за бюджетната си политика и носи съответната отговорност за нея. Но налице е и последствието, че общият пазар е силен, когато всички държави членки са силни. Италия не е причината за пандемията, това не е вина на Италия. Тя беше първата сериозно засегната държава и понесе тежки икономически щети. Затова и водещата идея е съвместно увеличаване на дълга, което помага на общия пазар с инвестиции, за да се възстанови. Но след това, всеки трябва отново да поеме отговорност за националния дълг.