Нобелистът проф. Даймънд за финансовите кризи, част 2

В този смисъл, професоре, важи ли и сега? Смятате ли, че някои от регулациите след ерата на Бернанке във Фед и през 2008 г. взема достатъчно предвид вашата работа?

Секторът на търговските банки в развитите икономики е в доста добро състояние в момента. Има повече капитал. Има повече решения от преди на проблемите им без да се създава паника и да изпадат в несъстоятелност. Така че при голям шок,  днес бихме могли да се справим много по-добре, отколкото през 2008 г. Например има доста голям шок заради растящите лихви, заради повишаването на лихвите, за да се борим с инфлацията и количественото затягане. А Фед вместо да купува държавни облигации, трябва да изчака падежа им или да започне да ги продава. Това ще бъде изтегляне на ликвидност от системата.

А системата трябва да е доста стабилна, за да издържи. Реално не знаем как ще работи количественото затягане. Никога не сме го пробвали преди.

След като сме в нов голям експеримент и тепърва ще наблюдаваме как се развива в реално време, кои са критичните места в САЩ, а и глобално, след като Фед е нещо като централен банкер на света, кои са някои от глобалните критични точки?

Видяхме го само преди две седмици в Обединеното кралство, когато повишиха лихвените проценти по краткосрочните държавни облигации. Дългосрочните облигации, които се държат от подразделения на застрахователни компании с рискови полици, техните цени изведнъж започнаха да падат.

И въпреки че не са били финансирани с краткосрочен дълг, както банките ги финансират, те се оказаха чувствителни към лихвите чрез лихвени суапове, които са имали искане за допълнително обезпечение. Нещо като маржин кол.

Тогава застрахователните компании не разполагаха с парични средства, за да изпълнят изискването за минимален маржин, извинете имам предвид искането за обезпечение. Така че те започнаха да изхвърлят тези облигации. Цените падаха като луди и Английската централна банка трябваше да се намеси.

Ако всички смятаха, че застрахователните компании ще потънат, наистина щеше да стане така, а това нямаше да е добре. Затова смятам, че реакцията на Английската централна банка беше основана на познаването на нашия подход на мислене по този въпрос.