Нобелистът проф. Даймънд за финансовите кризи, част 3

Професоре, говорим за традиционни банки и финансови институции. През глобалната финансова криза се видя ролята на много небанкови финансови институции. И някои биха казали, че днес това е много по-зле. Тяхното влияние и власт, които небанковите институции имат върху нашата финансовата система, вероятно е много по-важно сега, отколкото тогава. Любопитен съм дали моделите, които разработвате и теориите, които можете да приложите и към тези видове компании?

Всъщност това беше смисълът на статията. Статията ни с Филип Дибвиг и моята статия.

Не само защото са банки. Става въпрос в основни линии за типовете договори, при които финансирате дългосрочни неликвидни активи с краткосрочен дълг. Няма нужда да си банка, за да го правиш. Може да си финансова компания или взаимен фонд. Има и други организации, които биха могли да дублират този проблем. Това е една от причините банковото регулиране да е толкова трудно.

Филип Дибвиг и аз написахме друго проучване, в което се казва, че ако притиснете банките прекалено силно, което, Джейми Даймънд твърди , че става в момента, тогава банките са стабилни, но губят бизнеса си в полза на сенчестите банки. И именно там се появява нестабилността.

Мисля, че има нещо подобно се случва днес. Така че е много трудно да се регулират бързо новосъздадени институции, освен ако не ги регулирате по отношение на техните функции.

Затова смятам, че трябва да бъдем много загрижени за това, което се случва в банковия сектор в сянка, за да се уверим, че рисковите и склонни към сривове активи не попадат там.

Мога ли да ви попитам накрая какво е чувството да Ви се обадят по телефона в ранните часове на сутринта? Какво ви минава през главата?

Ами, първо, когато звъннаха не знаех, че е сутрин беше и си казах кой, по дяволите, ми звъни посред нощ? След това чух един шведски глас, който звучеше като добра новина.

И после говорих с двама членове на Нобеловия комитет, чиито гласове познавах. Така разбрах, че това не е шега. И след това си казах, че е по-добре да се събудя бързо, защото до час ще трябва да говоря поне умерено интелигентно. А аз не съм свикнал да говоря пред хора посред нощ.