Клуб Investor

Събота, 20 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Вината за падането на Кабул тръгва още от администрацията на Джордж Буш-младши

Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи, “Клуб Investor”, 21.08.2021

20:30 | 21 август 2021
Обновен: 20:46 | 21 август 2021
Автор: Георги Карамфилов

Вината за падането на Кабул в ръцете на талибаните може да се търси от няколко президентски администрации на САЩ. Като се започне от Джордж Буш-младши, който започна офанзивата на американските сили в Афганистан и успя да изтласка талибаните, но не ги унищожи изцяло, а прати войски в Ирак и Иран, за да се бият срещу ислямския тероризъм. От Буш преминаваме към администрацията на Обама, който заяви, че ще изтегли войниците от Близкия Изток в бъдещ момент, което накара талибаните да се окопаят и да чакат. Щафетата след него поема Доналд Тръмп, който започна преговорите с талибаните през февруари 2020 г., като за сметка на много малко отстъпки се съгласи на изтегляне, но освен това освободи 5000 талибански войници, някои от които са лежали в затвора Гуантанамо за тероризъм. От своя страна Джо Байдън пък извърши физическото изтегляне на войниците на САЩ. Това заяви Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи, в ефира на “Клуб Investor”, с водещ Ивайло Лаков. 

Според Керемедчиев, вина носят и Великобритания и Германия, които също имаха сериозен контингент на територията на Афганистан. Той спомена, че за съжаление реалността е такава, че афганистанската правителствена армия, която в продължение на 20 години бива обучавана от коалиционните сили и която наброява 360 000 души (5 пъти повече от талибаните), избяга и дезертира, за да не попадне в ръцете им. По данни на бившия зам.-министър на външните работи около 88.3 млрд. долара са били инвестирани от Съединените щати в тази армия. 

“Най-вероятно тези момчета от афганистанската армия, които дезертираха, сигурно дори не са били родени, когато САЩ започва своята инвазия.” 

Проблемът, на който трябва да се обърне внимание, е че в момента в ръцете на талибаните попадат оръжия, които многократно надхвърлят това, с което са се сражавали до момента. Става въпрос за дронове, висок клас хеликоптери, както и ракетни установки. Самото настъпление на талибаните е било съпроводено с всякакви тактики, смята Милен Керемедчиев, като това е включвало подкупи за афганистанските войници да оставят своите оръжия вместо да се бият и евентуално да бъдат убити. Всичко това в комбинация с много бързата атака е хванало всички велики сили неподготвени, защото никой не е очаквал Кабул да бъде превзет за по-малко от 3 месеца след пълното изтегляне. 

Към момента САЩ искат да наложат санкции на Афганистан, но нямат инструмент, чрез който да го направят, защото талибаните не оперират с банкова система. Техни активи не могат да бъдат замразени, защото такива няма. За сметка на това те използват системата “Хавала” - неформална финансова разчетна система, която е базирана на доверие между брокерите. Парите се предават само в кеш, транзакциите се договарят само по телефона и то с доверени лица. За да стигнат парите от един човек до друг, те преминават през поне още двама, които регулярно се занимават с такава дейност. По този начин тези пари са на практика непроследими. 

“Въпреки това САЩ са блокирали 11 млрд. долара авоари на афганистанското правителство, за да са сигурни, че няма да попаднат в ръцете на талибаните.” 

Милен Керемедчиев очаква, че след падането на Кабул и изтеглянето на силите на САЩ ще наблюдаваме временно успокоение в страната. Причината за това е, че поне първоначално талибаните няма да имат поведението, което повечето хора помнят от властването им през 90-те, а именно масови убийства на техни противници. Те ще искат да бъдат признати като легитимни управляващи и по някакъв начин да спечелят финансиране и да напълнят държавната хазна. 

“Държавната хазна няма как да се напълни с търговия от опиум, оръжие и всякакъв тип трафик, с който талибаните до сега са се занимавали.” 

Това по никакъв начин не променя факта, че те ще наложат закона на шериата. Керемедчиев е на мнение, че мигрантският натиск ще бъде много силен. Разликата между сирийците през 2015 г., казва той, и очакваните бежанци от Афганистан е, че тези от Афганистан ще бъдат 99% млади мъже. За да стигнат до Европа, те трябва да минат през Иран и Турция. В момента турските власти строят 300 км. стена по границата с Иран. Tази бежанска вълна ще даде възможност на Ердоган отново да извива ръцете на Европейският съюз, да го рекетира. Това е добра новина за него, защото към момента популярността му спада, държавата е във финансова и криза и той търси начини да компенсира загубеното. 

Милен Керемедчиев смята, че няма тайни договорки между Русия, Китай и Афганистан.

“Русия проведе много сериозни военни учения в Таджикистан и Узбекистан, за да покаже, че конфликтът и миграцията няма да се разлеят към територията на Руската федерация. Китай по-скоро би искал да има търговски отношения с Афганистан, за да извлече някаква икономическа полза. Напълно е възможно да наложи модела си в Африка, при който чрез търговия достига и до политическо влияние.” 

По темата за Беларус и прибалтийските републики, бившият зам.-министър на външните работи коментира, че това е шантаж на Лукашенко, който се опитва да си играе със страховете на европейските държави. Това, което са правили беларуските граничари, е било да изтласкват иракчани към Латвия. Тези иракчани са част от бежанска вълна, която е търсила заобиколни на южния път маршрути, чрез които да влезе в Европа. Тези хора, казва Керемедчиев, са останали блокирани в Беларус и сега са използвани за политически цели. Александър Лукашенко показва желание, че иска да играе играта, която Ердоган играеше и възнамерява пак да използва бежанците и бежанските легари. 

“Отношенията на Беларус с Литва, Латвия и Полша са пословично лоши и Лукашенко търси начини, по които да започне все някакви преговори и по този начин на масата за разговори да повдигне и теми, които него го интересуват.” 

Милен Керемедчиев даде своя коментар и за българската политическа сцена, като по негово мнение най-належащият казус в момента е да бъде вкаран Плана за възстановяване към ЕК.