fallback

Клуб Investor

Събота, 20 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Никола Янков: Мораториум за тока е недоразумение като мораториум за кренвиршите

Никола Янков, управляващ съдружник в "Експат Капитал", "Клуб investor", 18.12.2021 г.

20:40 | 18 декември 2021
Автор: Даниел Николов

Мораториумът за цената на тока, приет и прегласуван от Народното събрание, изглежда "като едно голямо недоразумение". Въвежденето му поставя под въпрос влизането на България в еврозоната заради увеличение на бюджетния дефицит до 6% и дали въобще в страната има действаща пазарна икономика. Ограничението може да доведе и до истинска криза на енергийната система заради фалити на електроразпределителните дружества. Това коментира Никола Янков, управляващ съдружник в "Експат Капитал", в ефира на предаването "Клуб Investor" с водещ Ивайло Лаков.    

"Мораториумът излезе от нищото, беше нещо като шега, представен изненадващо, без аргументи. В европейската практика такива мерки липсват като новаторски икономически подходи - това е характерно за държави със социалистическо устройство... Инфлация има не само в цената на тока, но и при кренвиршите, доматите, и хляба. Народното събрание може да наложи мораториум и на тези цени. Хората обичат кренвирши - нека направим кренвиршите евтини. Ако такъв ще е подходът и това ще е реакцията на всеки проблем, свързан с липса на пари в населението, да замразим цените... Това са неща от 80-те години на миналия век и невъзможни в законовата рамка на Европейския съюз."

Юридическата основа на подобно ограничаване на цените в цял сектор е спорна, тъй като Конституцията защитава свободата на стопанската инициатива, смята Янков. "Не може да се ограничават частните фирми да ценообразуват дори и в регулираните сектори." 

Потреблението и предлагането на ток в България е балансирано и в този смисъл няма криза на енергетиката в страната, а проблем в ценовите равнища, каза Янков. 

"Проблемът е социален и даже не е в цената, а в това, че част от българските граждани - най-бедните в ЕС - не могат да си позволят да плащат сметките за ток. В една нормална пазарна икономика социалните проблеми се решават със социални мерки."

Според Янков, ако има такава нагласа, държавата трябва да преприеме мерки за подпомагане на социални категории. "При това положение вие субсидирате чрез енергийни помощи само конкретната категория хора, които искате да защитите, и само до определен разумен лимит на потребление. Това е мярка, коята се предвижда в бюджета."

Предложеното от парламента на практика ще подпомага повече хората, които употребяват повече електроенергия.

"Фиксирането на цената на едно ниско ниво не е лява политика - вие субсидирате най-богатите, които харчат най-много ток", каза Янков.

Подобни забранителни действия и налагане на контрол от Народното събрание ще обезкуражат всякакви инвестиции в електроенергетиката на България. "Няма частни инвестиции, където държавата може изненадващо и без сериозни аргументи да задължи компаниите да поемат социални функции."

В момента електроразпределителните дружества издържат енергийната структура на държавата, и ако фалират или изгубят възможността да покриват текущите си разходи за поддръжки и инвестиции, тогава "наистина ще има енергийна криза."

"Резултатът от това решение е че криза, която в момента я няма в енергетиката на България, е възможно да се появи в следващите няколко месеци заради застрашаването на финансовото състояние на електроразпределителните дружества и другите търговци на ток, които доставят на директни потребители."

В следващите няколко дена Народното събрание е добре да каже кой и как ще плати дефицитите в системата. Има неяснота какви ще са загубите на ЕРП-тата, но и народните представители не са разполагали с никакви данни, когато са гласували мораториума, каза Янков. 

Сметката може да достигне между 3 млрд. лв. и 5 млрд. лв. до края на март 2022 г, ако мерките са за цялото битово потребление в страната. Такива мерки трябва да се дискутират в контекста на държавния бюджет, смята Янков.

Умерен дефицит под 3% би било добро състояние на бюджета за 2022 г., но едва ли ще се случи, тъй като се вижда, че това не е приоритет на депутатите. 

"Ако сложим няколко милиарда допълнителни разходи, както се оформя покрай мораториума, бюджетният дефицит най-вероятно ще надхвъри 6%, което ще ни изхвърли от класацията за присъединяване към еврозоната в рамките на 2024 г., което бе заявено като цел."

Въпросът за еврозоната е изоставен на заден план - макар целта да е потвърдена в коалиционното споразумение, реалните стъпки не се случват, каза Янков. "Вървим в обратна посока с разхлабена фискална политика и заявени сериозни нови дългове."

Инфлацията от разхлабената парична политика през последните десет години ще започне да се усеща като допълнителна тежест в цените през 2022 г.

Централните банки в САЩ и Западна Европа най-вероятно ще започнат да ограничават паричната си политика в опит да намалят инфлацията. Евопейската централна банка не би могла да вдигне лихвите толкова бързо, колкото Федералния резерв, защо това ще рискува фалит на държави като Италия с огромни задължения.

Какви други може да са последствията от наложения мораториум, как ще се отразят различните политики на Фед и ЕЦБ върху инфлационните процеси и валутните курсове, може ли да има колапс на дълговите пазари може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да намерите тук. 

fallback
fallback