Ще има ли EastMed - алтернативен газов коридор за Европа?

Източното Средиземноморие - регион, в който ЕС вижда бъдещ алтернативен коридор за доставки на природен газ

18:00 | 19 май 2018
Автор: Кирил Петков
Снимка: Pixabay
Снимка: Pixabay

Засилва се геостратегическото сътрудничество между Кипър, Израел и Гърция. Трите страни възнамеряват до края на тази година да сключат междуправителствено споразумение, което ще улесни изграждането на газопровода от Източното Средиземноморие до Европа, известен като EastMed Pipeline. 

За това се договориха президентът на Кипър Никос Анастасиадис и премиерите на Гърция Алексис Ципрас и на Израел Бенямин Нетаняху по време на четвъртата си тристранна среща на върха в кипърската столица Никозия. Това коментира Бранислава Бобанац за БНР.

Само ден по-рано бе потвърдено бъдещето на още един важен проект в региона. След преговори в Кайро кипърският министър на енергетиката Георгиос Лакотрипис обяви в началото на седмицата, че Кипър и Египет са много близо до сключването на междудържавно споразумение за изграждането на газопровода, който ще свърже кипърското офшорно газово находище „Афродита” с терминалите за втечнен газ в Египет и оттам с международните пазари.

Постигнатата договореност между Анастасиадис, Ципрас и Нетаняху означава много силна политическа подкрепа и тласък за изпълнението на мащабния проект за газопровода EastMed. По него ще се транспортира природен газ от новооткритите източносредиземноморски находища на Израел и Кипър през Гърция - остров Крит и континенталната част, и отклонение към Италия, до европейския пазар.

България може да се включи в него чрез интерконектора с Гърция. Стойността на трасето от близо 2000 км, 1300 км. под вода, се изчислява на близо 7 млрд. евро, а изграждането му ще отнеме 6-7 години.

Въпреки демонстрираната в Никозия воля на лидерите на трите страни, EastMed е изправен пред сериозни търговски и политически препятствия. Като енергиен проект той е политически важен за региона, но сложен, труден и скъп за реализация, е общата позиция на експертите. Технически и финансово изграждането му все още е „голямо предизвикателство”.

"Насърчаването на газопровода EastMed е ключов елемент от сътрудничеството ни. Ние отново потвърдихме ангажимента си да работим за подписването на съответното транснационално споразумение в рамките на 2018 г. Този проект създава безпрецедентна мрежа, базирана на общи интереси и очевидни стратегически ползи и за нашите страни, и извън тях, както и изпълнението му ще допринесе активно за сигурността на енергийните доставки за Европейския съюз”, заяви президентът на Кипър Никос Анастасиадис.

Източносредиземноморските държави дадоха ясна заявка, че продължават енергийната си програма въпреки политическите предизвикателства, сътресения и конфликти в региона. За Кипър тази решимост е още по-важна, защото е на фона на заплахите и незаконните действия на Турция в неговата изключителна икономическа зона.

Не само енергиен проект, а проект с голямо геополитическо значение, бе оценката за него на премиера на Гърция Алексис Ципрас, който обобщи: „Ние говорим за енергийни и телекомуникационни пътища на бъдещето на региона и Европа".

Според министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху „газопроводът EastMed е много важно, много сериозно начинание не само за нашите три страни и за Италия, но и за Европейския съюз, доколкото диверсифицира своите енергийни източници”.

Залежите в откритите досега находища на Израел и Кипър не са в количества, които да осигурят в дългосрочен план икономическата му жизнеспособност, особено при глобалните ниски цени на природния газ. Затова много надежди са насочени сега към предстоящата работа във водите на Кипър на две компании. Италианската Eni, чиято сондажна платформа през февруари бе блокирана от турски военни кораби и не можа да стигне до определения за пробиване участък, в края на април потвърди, че не се отказва и ще продължи проучванията си. Американската ЕxxonMobil се готви за два сондажа в ранната есен. Положителен отговор от техните действия може да промени в голяма степен газовия баланс и свързаната с него геополитика в региона.

Големият проблем обаче остават политическите предизвикателства – и най-вече провокациите и напрежението, предизвиквани от Турция. "Политическите проблеми предхождат енергийните проблеми и правят ситуацията много сложна", подчерта д-р Зенонас Дзиарас от Департамента по социални и политически науки в Университета на Кипър, специалист по Турция и Близкия изток, коментирайки за БНР договореностите между Кипър, Гърция и Израел. „Тъй като тези страни започнаха да си сътрудничат основно заради енергетиката, политическият комплекс сега вече е и енергиен комплекс. Ситуацията е много сложна. Оформиха се два полюса.Политическият проблем съществувашеи преди в региона, но енергетиката бе лепилото, което слепи тези три държави и те се оформиха като другия полюс в противовес на Турция”.

Само ден след срещата на Анастасиадис, Ципрас и Нетаняху лидерът на кипърските турци в етнически разделения от 44 години остров Мустафа Акънджъ реагира остро, като заяви, че „не е възможно да се допринесе за мира и стабилността в региона, като се изключват кипърските турци и Турция от въпроса за енергийните ресурси в Източното Средиземноморие”. Той за пореден път се противопостави на газопровода EastMed, като заяви, че по-краткият, бърз и икономически изгоден маршрут за транспортирането на природния газ от региона е през Турция.

Кризата се задълбочава и от предупрежденията на Анкара и политическото ръководство на кипърските турци, че ще отговорят на „едностранните” действия на кипърските гърци със собствени сондажи за газ в района на острова. Според д-р Зенонас Дзиарас "целите и визиятата, които Ердоган и Турция имат точно сега, няма да се променят след изборите на 24 юни. Той ще бъде по-силен след изборите, ще може да управлява чрез президентски укази, ще може да осъществи на практика визията си да смени геополитическия ред в Източното Средиземноморие и Близкия изток”.