fallback

Спасяването на Газа означава да се окаже натиск и върху Иран, и върху Израел

Без значение колко мразите хегемонията на САЩ, само по-твърдо и смело прилагане на тояги и моркови спрямо правителствата на двете страни вероятно ще даде резултат

10:00 | 21 януари 2024
Обновен: 10:13 | 21 януари 2024
Автор: Марк Чемпиън

Пропастта между Израел и по-голямата част от света по отношение на събитията в Газа се увеличава, а с това и рискът от ескалация в региона. Естеството на това разминаване трябва да бъде разбрано по-добре, и то скоро, за да се намали заплахата от катастрофална по-широка война с Иран.

Международното внимание продължава да се фокусира върху страданията на палестинците, разглеждани сега през призмата на Международния съд в Хага, където Южна Африка обвини Израел в геноцид. Мнозина в Близкия изток и на Запад приемат вината на Израел за даденост. За тях, след десетилетия, прекарани в незаконна окупация на палестински земи, Израел е проблемът, а решението е очевидно: Израелските сили за отбрана трябва да спрат да стрелят и да напуснат Газа.

В Израел обаче повечето хора възприемат делото пред Международния съд като клевета, която само доказва трайния характер на антисемитизма. В крайна сметка, къде е делото срещу "Хамас" - група, която в устава си се е ангажирала с унищожаването на Израел? Нима тя пускаше листовки, предупреждаващи хората да се приберат на безопасно място, преди да започне щателно планираното си безчинство на убийства и изнасилвания през октомври миналата година? Не. Тя явно се е стремяла да убие колкото се може повече евреи в рамките на няколкото часа, с които е разполагала.

Същността на делото пред Международния съд е предмет на друга рубрика. Междувременно фактите на терен се променят в полза на ескалацията. Въпреки че Силите за отбрана на Израел заявиха, че преминават към по-лека стратегия в Газа, изглежда, че се готвят за дълга война. Нападенията на хутите срещу международното корабоплаване от Йемен, в името на това да принудят Израел да се изтегли от Газа, предизвикаха ответни действия от страна на САЩ и Обединеното кралство. Обменът на огън между "Хизбула" и Силите за отбрана на север пренасочва вниманието на израелците там.

Навсякъде на заден план се вижда Иран, който току-що започна ракетни удари срещу цели в Ирак и Пакистан. Той отмъщава за неотдавнашен терористичен атентат, който първо свърза с Израел, въпреки че отговорност за него пое "Ислямска държава".

Неотдавнашните изявления на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху могат да се разглеждат като предупреждение, че той разглежда отварянето на втори фронт в Ливан като възможност. Както и убийствата не само на лидер на "Хамас" в Бейрут, но и на един от висшите военни командири на "Хизбула". "Ще върнем сигурността на юг и на север", заяви Нетаняху в обръщение по националната телевизия на 14-ти януари, с което отбеляза 100 дни от атентатите на 7-ми октомври. "Никой няма да ни спре - нито Хага, нито оста на злото, нито който и да е друг".

Понастоящем по-консервативната израелска преса създава впечатлението, че е в ход кампания за набиране на обществена подкрепа за нападение срещу "Хизбула", чиито ракети принудиха десетки хиляди израелци да напуснат домовете си по границата. "Друга война се задава", казва Якоб Нагел, бивш ръководител на Съвета за национална сигурност на Нетаняху, в статия, която публикува в съавторство в Jerusalem Post.

"Денят ще дойде по-скоро рано, отколкото късно", пише същият вестник два дни по-късно в редакционна статия, когато "Израел ще трябва да разгърне цялата си огнева мощ срещу "Хизбула".

Нито Иран, нито сегашната американска администрация, нито "Хизбула", която се противопоставя на войната в изтощения и икономически изтощен Ливан, искат регионален пожар. Но все повече израелци виждат в Иран корена на своя проблем, а следователно и центъра на всяко потенциално решение.

Ако гледате на света като на игра на "Риск", можете да изградите доста убедителни аргументи за действие. В края на краищата, според Международната агенция за атомна енергия на ООН, Иран е ускорил темпото, с което произвежда уран, близък до оръжейния, което го приближава до потенциален ядрен пробив. Засега приблизително 100 000 войници на "Хизбула" и 150 000 ракети и снаряди, разположени на северната граница на Израел, осигуряват на Техеран застрахователна полица срещу евентуална пряка израелска атака, която да попречи на Иран да предприеме тази стъпка. Но ако се стигне до пробив, Иран може да си позволи да рискува "Хизбула" в битка с Израел.

В същото време ислямската република въвлича САЩ и Израел чрез свои проксита - не само в Газа и Ливан, но и в Ирак, Сирия и Йемен - за да държи силите им в асиметрични, губещи репутацията им битки. Така че защо да не спрем това, като унищожим "Хизбула", а групировката и нейните ирански поддръжници, вместо да чакаме, докато те са готови? Защо да не използваме незабравимата фраза на тогавашния крал на Саудитска Арабия Абдула, да отрежем главата на змията, като атакуваме директно Иран?

"Един ирански пълномощник държи израелски заложници, отвлечени в Газа. "Хизбула", държи израелското и ливанското население за заложници с атаките си, а сега хутите държат за заложници целия свят", каза ми Ави Меламед, бивш служител на израелското разузнаване. "Хората трябва да разберат, че тази война далеч надхвърля границите на "Хамас". Това е ключов момент в траекторията на Близкия изток, за геополитическата позиция на САЩ в световен мащаб и за историята на арабското нормализиране на отношенията с Израел." А всяко събитие, което се напъва срещу регионалната стабилност, според него, води обратно към Иран.

Краткият отговор на въпросите, зададени по-горе, е, че това не е настолна игра. Както би трябвало да е очевидно досега, нито САЩ, нито Иран контролират напълно нито съюзниците си, нито събитията. Още от първия ден администрацията на Байдън се заканваше на Израел да възприеме не толкова изпепеляващ подход към Газа, но без особен ефект. Хутите обърнаха още по-малко внимание на предупрежденията на САЩ или - поне засега - на техните ракетни удари. Междувременно разходите за нахлуване в Ливан в човешки и икономически план почти сигурно биха били по-големи в Ливан, отколкото в Газа. Балистични ракети биха се изсипали върху Тел Авив, а израелският отговор, вероятно срещу Бейрут, би бил опустошителен.

Въпреки това Иран вижда себе си като паяк в центъра на мрежата от марионетни сили, които нарича "ос на съпротивата", и рискът от ескалация е реален. Засега повечето израелци не искат Силите за отбрана да нахлуят в Ливан, но с всяка размяна на ракети броят на тези, които смятат, че нямат избор, ще нараства.  САЩ и техните съюзници трябва да намерят невоенни средства за оказване на натиск върху Техеран - от свиване на износа на ирански петрол до кибератаки - за да се отдръпнат или да рискуват събитията да се насочат към много по-голям конфликт.

Промяната на поведението на Израел спрямо окупираните територии е важно условие за възстановяване на стабилността в Близкия изток, но е само част от решението. Израел няма да отстъпи, докато не се справи и с основната заплаха, която представляват за него Иран и неговите проксита, дори и след като Нетаняху и неговата екстремистка коалиция са извън играта. Без значение колко мразите хегемонията на САЩ, само по-твърдо и смело прилагане на тояги и моркови спрямо правителствата на двете страни вероятно ще даде резултат.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише мнения за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.

fallback
fallback