Какво ще се случи, след като светът постигне нулеви нетни емисии

Зловещият научен доклад за климата, изготвен от ООН през 2021 г., предлага една обнадеждаваща нишка на фона на предупрежденията за нарастващи морета и засилващи се бури. В него се отбелязва, че след като всички страни намалят емисиите на парникови газове, затоплянето вероятно ще спре доста бързо.

Това откритие е допълнителна мотивация за световната кампания за нулево нетно замърсяване, тъй като предполага, че плодовете на труда на всички могат да се появят без много забавяне. Но окуражаващото заключение беше и неясно. Докато температурите на повърхността могат да се стабилизират бързо, други променящи се части на климата е по-трудно да се забавят, след като веднъж са се задвижили. Науката се нуждаеше от по-добър отговор на този въпрос.

Група от 21 учени, занимаващи се с изследване на Земята, приеха предизвикателството, като анализираха как повече от две дузини различни системи на сушата и в морето биха могли да се променят в един свят, в който ще има емисии. Заключението им, публикувано във вторник в списание Frontiers in Science, е, че след като държавите по света постигнат цели за нулеви нетни емисии, глобалните температури най-вероятно ще се стабилизират. Но не окончателно. Съществува и значителен шанс глобалното затопляне да продължи, докато топлината си проправя път през климата, както и шанс светът да се охлади по времето, когато достигнем нулата, защото допълнителната топлина вече си проправя път.

"Възможно е да има някои тънкости относно това кога пада нулата и къде пада пикът на затоплянето", казва София Палацо Корнър, докторант в Центъра за политика в областта на околната среда към Имперския колеж и водещ автор на изследването.  "Това трябва да се използва за вземане на решения за адаптиране и смекчаване на последиците, ако се стремим да се задържим под определен температурен праг и не сме отчели допълнително затопляне".

С други думи: Несигурността сама по себе си е аргумент в полза на възможно най-бързото намаляване на емисиите. Ако може да се очаква, че след края на широко разпространените емисии ще последва затопляне, страните ще искат да ускорят плановете си и да увеличат усилията си за отстраняване на въглеродния диоксид от атмосферата.

"Климатът е много сложна система и е трудно да се разбере как точно ще реагира на подобни промени", казва Зик Хаусфатер, изследовател от Berkeley Earth, който не е участвал в проучването. "Това, което е наистина хубаво в това проучване, е, че то се задълбочава във всички различни механизми, които биха могли да повлияят" на промяната в глобалната температура след достигане на нулево ниво.

Един от усложняващите фактори е балансът на топлината между океана и атмосферата. Океанът улавя повече от 90 % от допълнителната топлина на планетата, която си проправя път към по-дълбоките води. Дори и да се достигне нулева стойност, океанът може да продължи да се затопля, тъй като топлината се спуска от повърхността към дълбочините му. Това продължаващо затопляне противодейства на охлаждането на атмосферата.

"Но ние не разбираме напълно всяка от тези системи, така че те може да не се компенсират напълно", казва Хаусфатер. "Оттук идва и голяма част от несигурността, както и различните обратни връзки, които се разглеждат в статията."

В проучването се признава, че светът е по-объркан от простотата, която предполага въпросът "Какво се случва след нулевата нетна стойност?" Наред с други примери, рискове възникват и около вечната замръзналост, взаимодействието между океана и ледената покривка и емисиите на метан от влажните зони. Намаляването на емисиите също вероятно ще бъде постепенно, а въздействието на емисиите ще продължи десетилетия, ако не и векове. Независимо от температурата, много други аспекти на системите на Земята ще продължат да усещат ефектите от глобалното затопляне дълго след постигането на нулева нетна стойност.

"Дори в свят, в който глобалната температура се стабилизира, ще продължим да наблюдаваме покачване на морското равнище, промени в екосистемите, промени в картографирането на ледените покривки, продължаващо затопляне на океаните и окисляване на океанските води", казва Палацо Корнер.

Според Деклан Фини, научен сътрудник по физика на облаците в университета в Лийдс, поради несигурността, която се посочва в проучването, нулевата нетна стойност може да се счита по-скоро за крайъгълен камък, отколкото за крайна цел. "Полезно е ясно да се отбележи нетната нула като междинна точка, а не като финална линия", казва той. "Промените в климата няма да спрат, когато достигнем нулевата стойност."

Още по темата

Пет извода от последния доклад за изменението на климата в САЩ

Да се види несправедливостта по отношение на климата е лесно. Поправянето ѝ е трудно

Климатичните промени са нужна тема в училище, макар учениците да са все по-запознати

Сключиха рамково споразумение за финансова помощ на уязвимите от климата държави