fallback

Паскал Донахю: Европа не е изправена пред нова дългова криза

Финансовият министър на Ирландия настоява, че икономиките на блока са „в коренно различно състояние“ спрямо позицията им преди десетилетие

15:25 | 20 юни 2022
Обновен: 20:01 | 20 юни 2022
Автор: Антон Груев

Еврозоната има голяма вероятност да се справи с настоящата пазарна волатилност и икономиките могат да отбележат растеж през тази и следващата година, според президента на еврогрупата. Той отрече, че валутният съюз е изправен пред криза подобна на тази от преди 10 години, казва Донахю в интервю за Financial Times.  

Паскал Донахю е финансов министър на Ирландия, както и председател на Еврогрупата състояща се от финансови министри от еврозоната. Той каза, че сегашните условия са „напълно различни от тези през 2010, когато блокът беше обхванат от дългова криза, която излезе извън контрол“.

Донахю каза и че еврозоната вече има „по-устойчива архитектура“ и „по-дълбоки основи за общата валута“.

След последната дългова криза в региона, Европейският съюз е подсилил своите банкови регулации, като е създал паневропейска инфраструктура за надзор и борба с кризи чрез общ механизъм, който се задейства в случай, че фалират банки. Европейската централна банка има нови инструменти чрез които да изкупува правителствени облигации, а по време на пандемията от коронавирус политиците създадоха и фонд за възстановяване подкрепен от общ дълг.  

„Всички ние сме уверени за способността да се справим с промените, които настъпват,“ каза той.

Нарастващата инфлация и изтъняващото доверие, които отчасти произлизат от сътресенията във веригата на доставки, предизвикана от нападението на Русия срещу Украйна, подновиха страховете, че еврозоната върви към рязък спад. ЕЦБ се присъедини към други централни банки и обяви, че ще увеличи лихвените проценти, което допълнително подсили тези страхове. Доходността по италианските и испанските ооблигации достигнаха най-високите нива от 8 години насам през миналата седмица.

По-късно в понеделник Кристин Лагард ще отговаря на въпроси на евродепутати в Европейския парламент във връзка с неотдавнашните ѝ противоречиви послания.

Лагард звучеше строго по отношение на инфлацията, след като управителният съвет на централната банка се събра в Амстердам на 9 юни, когато реши да сложи край на осем години на отрицателни лихвени проценти и масивни покупки на облигации. Но миналата сряда ЕЦБ обяви на извънредно заседание, че ускорява работата по нов „инструмент за борба с фрагментацията“, за да предотврати непропорционалното нарастване на разходите по заеми в страни като Италия.

Германският финансов министър Кристиан Линднер предположи миналата седмица, че ЕЦБ е реагирала прекомерно на разпродажбите на пазарите на облигации. Линднер заяви, че еврозоната е „стабилна и устойчива“ и няма „нужда от тревога“ за това, че разходите по заеми на някои страни нарастват по-бързо от други.

Въпреки че държавите-членки ще трябва да се ангажират с надеждни планове за намаляване на публичните заеми и управление на инфлационния натиск — темпът на ръст на цените надхвърли 8 процента — Донахю настоя, че силният пазар на труда показва икономическа експанзия.

Донахю подчерта растежа на заетостта, както и подкрепата от програмата на ЕС NextGenerationEU на стойност 800 милиарда евро, която според него ще поддържа икономическото развитие на региона, въпреки занижените очаквания за растеж.

Наемането на служители, трябва да бъде „много мощен тласък“, както и изпълнението на плановете за възстановяване след Covid-19.

Икономиката на еврозоната се очаква да нарасне с 2,8% тази година и 2,1% през следващата, според прогнозите на ЕЦБ този месец. Но централната банка също така заяви, че ако Русия прекъсне всички доставки на енергоизточници за Европа, ще доведе до свиване на икономиката на блока с 1,7% през следващата година.

Вероятността за подобен сценарий се повиши, след като Москва драстично намали газовите потоци към Германия и Италия.

Европейските столици се опитват да постигнат деликатен баланс между подпомагането на засегнатите от инфлацията домакинства, като същевременно намаляват публичния дълг. Еврогрупата преминава от препоръка на държавите-членки да заемат леко подкрепяща фискална позиция към неутрална политика с по-целенасочена подкрепа.

Правителствените заеми нараснаха по време на пандемията, тъй като данъчните постъпления паднаха рязко, а разходите за здравеопазване и икономически мерки нараснаха драстично.

„Началните позиции на държавите-членки по отношение на техните нива на дълг и дефицит сега са много, много различни от това, където бяхме преди Covid да ни удари“, каза Донахю. „Ще продължим да имаме нужда от планове, които намаляват заемите по внимателен начин. Плановете за това ще трябва да бъдат достоверни. Те ще трябва да отразяват факта, че се намираме в среда на инфлация.

Прекомерните нива на заеми могат сами по себе си да „допринесат за инфлационния натиск, който в момента се опитваме да намалим“, добави ирландският финансов министър. "Това ще бъде добър баланс."

Някои политици твърдят, че ЕС трябва да предприема повече съвместни заеми, за да подпомогне енергийния преход и други приоритети. Но Донахю настоя, че държавите-членки искат да се съсредоточат върху изпълнението на съществуващите планове.

„Мащабът на това, което сме се договорили, е толкова голям, че ще ни трябва известно време, за да можем да покажем, че е изпълнено напълно“, каза той.

Запитан дали е необходимо да има икономически условия, свързани с някакво целево купуване на облигации от ЕЦБ, Донахю отказа да коментира, като каза, че централната банка ще „върши работата си независимо“.

„Ние приемаме, че има промени в пазарните условия, което е разбираемо, тъй като промените в паричната политика отразяват променящата се икономика“, каза той. И все пак имаше „единство на целите, за да се гарантира, че имаме планове и стъпки за поддържане на устойчивостта на еврото и еврозоната“.

fallback
fallback