Миналогодишният симпозиум на централните банкери от Международния валутен фонд във Вашингтон беше истински фестивал на настъпателната политика с едно значимо изключение – управителят на Английската централна банка Андрю Бейли. Той беше много по-предпазлив от колегите си от Федералния резерв и Европейската централна банка балансирайки внимателно укротяването на инфлацията и устойчивия икономически растеж, пише в свой анализ за Bloomberg Маркъс Ашуърт.
Бейли има сериозни доводи за това. Великобритания е в „най-лошия от всички сценарии“ по отношение на растящите цени, смята Алфред Камер, директор на МВФ за Европа. Великобритания има много наситен пазар на труда подобно на САЩ, и е засегната от растящите енергийни цени в Европа. В резултат на това МВФ очаква инфлацията там да остане над 5%, докато другите държави от Г-7 да се завърнат към нива от 2%. В същото време фондът очаква Великобритания да се срине до дъното на Г-7 по растеж. Опасността от стагфлация е съвсем реална.
В същото време финансовото министерство на Великобритания категорично е решило да въведе фискално затягане като в същото време централната банка започва да свива паричните стимули. Паундът е паднал до най-ниските си нива спрямо долара от началото на пандемията.
Централната банка е изправена пред много трудна дилема. Въпреки че изпревари Федералния резерв и Европейската централна банка със затягането на лихвите, пред нея има все по-малко опции да избегне рецесия. Последните данни за продажбите и увереността сред потребителите се смъкват до нива, невиждани дори по време на локдауните срещу Covid. Въпреки това министърът на финансите Риши Сунак ще увеличи данъците както за работниците, така и за работодателите този месец като в същото време се очаква сметките за домакинствата да скочат.
Изправена пред инфлация, която достигна 7% и заплашва да нарасне до двуцифрени стойности, централната банка трябва да продължи да се бори с нея или да застраши вече клатещата си репутация. Време е за промяна в тактиката.
Комитета за парична политика най-вероятно ще увеличи основния лихвен процент до 1% на срещата на 5 май. Това ще бъде четвърто поредно увеличение. Това е границата при която правителството ще обсъди продажбата на правителствени облигации на пазара. Банката е поела ангажимент да продаде всички корпоративни облигации на стойност 20 милиарда паунда, които държи до края на следващата година.
Вместо да бъде най-крупният купувач, централната банка ще започне да се състезава с финансовото министерство при търговете за облигации. Тя вече спря да реинвестира в дългови книжа, наближаващи падеж, и планира продажбата на 28 милиарда лири в облигации в началото на март. Във вторник Службата за управление на дълга увеличи планираните продажби на британски облигации с 5% за периода 2022-2023 до 132 милиарда паунда, което все още е доста по-ниска сума отколкото предвижданото от пазара преди месец.
Анализатори от Bank of America Corp. Очакват затягането да започне това лято с 5 милиарда паунда облигации на месец, които ще нараснат до 9 милиарда месечно през ноември. Такова темпо в комбинация с увеличенията на основния лихвен процент, ще бъде най-бързото и най-обемно намаляване на стимулите в историята. На конференцията на МВФ миналата седмица Бейли заяви, че централната банка ще замрази активните продажби при „нестабилен пазар“, но подчерта че е важно поне да се започне процеса на затягане. „Счетоводният баланс на централната банка не може да е непрекъснато под натиск“, каза той.
Свиването на паричните стимули чрез продажба на портфолиото от облигации може да се превърне в по-деликатен начин за укротяване на инфлацията отколкото само увеличаването на основния лихвен процент. Банката трябва да внимава за поддържането на финансова стабилност – последното нещо, от което се нуждае Великобритания, е дългова криза. Време е финансистите да потърсят инструменти, с които да се справят с инфлацията без да предизвикат рецесия в икономиката.