Кризата в Казахстан е тест за нежеланието на Пекин да се намесва в чужбина

Нарастващото влияние на страната прави бездействието ѝ все по-трудно

16:45 | 20 януари 2022
Обновен: 17:45 | 20 януари 2022
Автор: Антон Груев
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

В сряда и последните руски войници се върнаха в своите бази от Казахстан, след като потушиха насилствените протести в централноазиатската страна. Но проблемите за другия голям съсед на Казахстан едва сега започват, пише Financial Times.

За Китай, кризата в Казахстан представляваше поредното предизвикателство за предпазливия подход към намеса в чуждестранни конфликти. Един от принципите във външната политика на Пекин е да не се намесва във вътрешните работи на други страни – позиция, която започва да противоречи все по-често на нуждата да защитава нарастващите си глобални интереси.

Китай има отчетливо икономическо присъствие в Казахстан – тя е неговият най-голям търговски партньор и инвестира големи суми в местни инфраструктурни проекти. Но на 2-ри януари тама избухнаха демонстрации, които скоро прераснаха в насилие, а Пекин просто ги наблюдаваше отстрани.

Едва седмица по-късно след като недоволството беше потушено, Уан И, китайският външен министър публично обяви, че Пекин е готов да засили „правоприлагането и сътрудничеството в сферата на сигурността“ с Казахстан и да помогне на страната да се бори срещу външна намеса.  

Във вторник външният министър на Казахстан намекна, че Китай е предложил помощ в началото на конфликта. Тя обаче е била отказана от властите, защото не са имали правно основание да приемат войници от друга страна, освен от държава член на Организация на Договора за колективна сигурност, в която членуват Русия и Казахстан.  

Китай настоява, че всякаква операция свързана със сигурността в друга държава трябва да се провежда само при искане от съответното правителство и е възможно това да е спряло намесата на китайските части.  

В международната общност има консенсус, че подходът на Русия е бил ефективен и е показал значимостта на Организацията да мобилизира традиционни военни сили, за да контролира стабилността. Но не всички са съгласни, че това е добре за Китай.

Организация на Договора за колективна сигурност не се смяташе за значим съюз докато не се намеси в Казахстан.  

В продължение на над 10 години, експертите по китайска външна политика обсъждат как да адаптират стратегията си да не се намесват в други страни към реалността на глобализирания свят и все по-значимата роля на Пекин в него.

Въпреки опасенията на Китай, че ако приеме да се намеси някъде рискува да подрие собствения си суверенитет и властта на Комунистическата партия, като насърчи и други да се намесят, правителството е експериментирало с различни намеси в чужбина.   

През 2005 г. Пекин подкрепя усилията на ООН да разреши външна намеса в случаи на геноцид или военни престъпления. Все по-глобалните търговски отношения и инвестиции също насърчават властите да посредничатс за разрешаване на кризи. Така Китай се превърна в най-активния участник в мироопазващи мисии на ООН. През 2015 година, китайският флот спасява 225 китайски граждани и 600 чужденци от Йемен.  

В последно време Китай изгради паравоенни аванпостове в Таджикистан, за да спре потока от военни групировки, оръжия и наркотици, които влизат през Афганистан, Пакистан и Таджикистан в Синдзян, където Пекин извършва репресии срещу местното мюсюлманско население уйгури.  

Миналия месец Пекин обеща да помогне в обучението на полицаи в Соломоновите острови след безредици в бедната островна нация.

Но предпазливите усилия на Пекин в сферата на сигурността имат своята цена.  

„Мироопазващите мисии на Китай показват променящия се подход към сферата на сигурността по света“, казва Кортни Фунг, доцент в университета Macquarie.

„Китай поддържа позитивен резултат от своите мироопазващи мисии в очите на света. Но скорошните неуспехи в Мали и Южен Судан, където Китай изпрати войници и част от тях загинаха подсилва мнението на китайските управляващи, че вътрешните военизирани спорове са опасни за външна намеса”.

В Казахстан, Китай възприе реториката на Русия да нарича протестите цветна революция подклаждана от западните сили и обвини чуждестранни терористи за насилието. Но някои от най-опитните китайски експерти оспорват тази теза.

„Вярвам, че случаите в Казахстан бяха причинени основно от вътрешни противоречия и не би трябвало да обръщаме голямо внимание на външните фактори,“ казва Ян Шу, ръководител на изследователския институт на Централна Азия, цитиран от руската новинарска агенция Спутник.

Други анализатори казват, че ситуацията в Казахстан беше възможност за Шанхайска организация за сътрудничество да покаже своята значимост, а Китай – своя интерес и способност да насърчава и осигурява стабилността в региона.  Шанхайска организация за сътрудничество е регионален орган финансиран от Китай, чиято основна цел е борбата с тероризма и сътрудничеството.